Швеция

17 Свптември 2013

244

Швеция, е държава в Северна Европа разположена в източната и най-южната част на Скандинавския полуостров. На североизток граничи с Финландия, на запад и северозапад с Норвегия, на изток се мие от водите на Балтийско море и Ботаническия залив. На югозапад е отделена от Дания чрез протоците Йоресун, Категат и Скагерат. На Швеция принадлежат най-големите балтийски острови Голдан и Йоланд. В сравнение с Норвегия, Швеция е лишена от фиорди.

По характера на релефа Швеция се дели на три области: Северна (Норланд), Средна (Свееланд) и Южна (Йотланд). В Северна Швеция планинските масиви са разчленени от дълбоки речни долини, част от които са запълнени с ледници. Най-голям е Олмаялос, дълъг 22 км. Най-северната част Лапландия е част от Швеция, Норвегия, Финландия и Русия. Тук живеят общо 80 хил. ескимоси.

Средна и Южна Швеция имат равнинен релеф, разнообразен от невисоки възвишения. Около 22% от територията на страната има надморска височина над 400 м, 48% - от 100 до 400 м, 30% - под 100 м.

Швеция е богата на железни, уранови, медни и други руди. Богата е на сребро и злато. Строителните материали заемат значителна част от земните богатства – гранит, мрамор, апатит и др.

15 % от територията лежи на север от Северната полярна окръжност, но климатът е смекчен от влиянието на Гълфстрийм. Швеция е страна с голямо водно богатство. Има гъста речна мрежа с постоянен речен отток, но просеченият релеф е пречка за корабоплаването. Езерата са над 4 000. Най-големи от тях са Венерн, Ветерн, Меларен и др.

Площта на страната е 450 хил. кв. км., а населението 9 млн. души. Швеция е страна с традиции в социалното дело. Обща народна пенсия се дава от 1913 г., а работната седмица е ограничена на 48 часа още през 1919 г. През 1938 г. работещите придобиха две седмици годишен отпуск. Осигуряването при болест е въведено през 1953 г., през 1963 г. годишният отпуск е увеличен на 4 седмици. През 1971 г. е установена 40–часова работна седмица, а през 1979 г. гарантиран петседмичен годишен отпуск. Изключително високи са данъците върху големите доходи.

Швеция е високо развита промишлена страна с интензивно селско стопанство. Характерен е пътят на страната през последните 100 години. Аграрната държава тръгва по пътя на индустриализацията, когато в Европа промишленият преврат като цяло е приключил. Решаваща роля за страната изиграват големите запаси на железни руди и горски масиви, към които се насочва бързо развиващия се европейски пазар. Търговията с дървен материал има такова важно значение за Швеция, каквото е имало търговията с текстил за стопанското развитие на Англия. Голямо значение за развитието на националната стопанство през следвоенния период има обстоятелството, че страната не е пострадала от военните действия на през Втората световна война.

Голяма известност имат шведският кибрит, динамит, цимент „Итонг”, шведската стомана, режещите инструменти, автобусите „Скания вабис”, „Астра” медикаментите, съчмените лагери и др. Дърводобивната, дървопреработващата и целулозно-хартиената промишленост са едни от основните стопански отрасли. „Икеа” е световноизвестна верига от мебелни къщи, създадена през 1943 г. от Ингвар Кампрат (тогава на 17 години). Предприятието се разраства с филиали в много страни.

Стокхолм (1,6 млн. жители) е разположен върху 14 острова, съединени с 50 моста на протока, съединяващ езерото Меларен с балтийския залив Салтшон. Известен е като Северна Венеция, макар че по много външни белези се различава от нея.

Гьотеборг (750 хил. жители) е вторият по големина град на страната. Той е най-голямото пристанище на страната разположен в устието на река Гьотаелв при вливането й в притока Категат.

Шведска Лапландия се счита за най-дивото място в Европа. От 1997 г. селището Падйеланта е в списъка на ЮНЕСКО.

ИСТОРИЯ

Територията на днешна Швеция била заселена още през каменната епоха. За първи път името Швеция споменава римският историк Тацит (I в. сл.Хр.). Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (свеите), които са майстори на оръжие и кораби. Техните кораби имали носова част и от двете страни, така както викингите строели своите. От името на племето произлиза и името на Швеция на старо-шведски „Svearike“ (държавата на свеите), което с развитието на езика се трансформира до „Sverige“, а на англо-саксонски „Svealand“, земята на свеите. Източниците за тези времена са много малко, основно норвежките саги и епосите на Беовулф.

Шведската държава започва да се формира по време на викингския период (около 750-1060 г.). Морските експедиции на шведските викинги достигали до Русия, Византия и Южна Европа. Археологически артефакти, открити в източната част на Швеция и на о. Готланд показват, че търговският обмен между Източна Швеция и Близкия Изток е много силен в този момент. Тези експедиции често започвали от търговски центрове като Бирка, недалеч от днешния Стокхолм .

Викинги се установили и в руския град Новгород и с течение на времето влиянието им върху икономическия и политическия живот нараства и става решаващо. Според хроника от ХІІ в., шведските викинги са основатели на Русия. Това не е много вероятно, но влиянието на викингите е видимо. Името Русия например, най-вероятно произхожда от едно от имената на шведските викинги "ruser".

В началото на периода властта е в ръцете на местни вождове, които управлявали ограничена площ, често не по-мащабна от голяма ферма или село. С течение на времето някои станали по-богати.

Дания се опитала да завладее шведските земи, но на 31 януари 1208 г. 12000 датски кръстоносци били разбити във Вестерютланд (Югозападна Швеция) от стрелците на местния пълководец Ерик Кнутсон, почитан от шведите като светец.

Две години по-късно, още по-голяма датска армия се отправила към Швеция, в подкрепа на прогонения шведски владетел Сверкер, но той бил убит и армията на Ерик Кнутсон отблъснала датските кръстоносци. Това бележи създаването на Шведското кралство, чийто първи крал става Ерик Кнутсон.

Борбата за власт между мощни семейства и велики мъже, причинила политически нестабилни ситуации. В Швеция царят бил избиран от членовете на съвета на аристократите, т.е. престолът не се предавал по наследство и влиянието му често било доста ограничено.

Ситуацията станала още по-сложна, когато през 1397 г. Швеция, Норвегия и Дания формирали в Калмар съюз най-вече, за да се опитат да противодействат на нарастващото политическо и икономическо влияние на немския съюз Ханза. Страните се договорили да изберат общ цар от Дания, което по-късно довело до сериозен антагонизъм между Швеция и Дания и открило двустранна борба за власт. През късното средновековие е налице основание да се говори за политическа анархия в Швеция.

Борбата за власт между няколко семейства и датския крал Кристиан II завършва с "кървава баня на Стокхолм"от 1520 година. В резултат Густав Васа става цар през 1521. Той започнал да трансформира Швеция в една авторитарна държава-членка, което означава силна централна власт, водена от абсолютен монарх. Густав Васа въвел данъчна система.

Сериозното увеличаване на данъците за повечето земеделски производители е причина за бунтове в някои части на страната, но владетелят се спрвил с въстанието и властта му още повече се засилва.

Сред най-важните реформи на Густав Васа е реформирането на Църквата. За да получи политически контрол и контрол върху имуществото на Църквата, шведите стават протестанти вместо католици, царят глава на Църквата. Библията била преведена от латински на шведски език. Това повлияло положително върху грамотността сред обикновените хора.

Реформацията също така означава, че почти всички връзки с континента били отрязани. Крал Густав Васа е известен и с кореспонденцията, която водел със своите подчинени. Той лично пишел писма до земеделските производители, като ги съветвал как да организират дейността си и да решават проблеми.

В средата на ХVІ в. Швеция, Дания, Русия и Полша се състезават за влияние върху територии в района на Балтийско море, които по-рано принадлежали на немския ред. Швеция успяла да победи в северната част и това е началото на една много обширна шведската външна политика. Разширяването й се улеснило от гражданската война, която бушувала в Русия през първите години на ХVІ в. Швеция се включила като се опитала да се възползва от ситуацията.

През ХVІІ в. Швеция се превърнала в една от най-големите сили в Европа, което се дължи на успешното й участие в Тридесетгодишната война (1618-1648), инициирана от крал Густав II Адолф. Когато Карл XI умира през 1697 г. го наследил 15- годишният му син Карл XII.

Това предизвикало Русия, Дания, Норвегия и Полша да се съюзят и се опитват да завладеят част от шведската територия. Съюзът атакувал през 1700 г. Първоначално крал Карл XII много успешно защитавал шведската територия. Датчаните бързо били победени при Нарва (дн. Естония). Шведската армия се справила и с много по-мощния руски враг.

Първоначалният успех може би довел до подценяване на руските сили, което по-късно се оказало съдбовно. След Нарва, владетелят и неговата армия воювали с Полша в продължение на пет години. През това време руският цар Петър реорганизирал армията. През 1708 г. крал Карл XII нападнал Русия. Руснаците използвали своята изпитана стратегия да изгарят всичко, когато отстъпват. Тази стратегия и изключително студената зима на 1708-1709 г. нанесли тежък удар на шведската армия. През 1709 г. при Полтава шведската армия била почти унищожена.

След Полтава, Русия завладяла балтийските провинции и голяма част от Финландия. Датчаните, разтоварени в южната част на Швеция били отхвърлени обратно. В северните територии на Германия шведските позиции били загубени. Крал Карл XII решил да нападне Норвегия, по това време част от Дания, в опитите си да победи датчаните. В договора, подписан през 1721 г., Швеция загубила своите балтийски провинции и част от Финландия.. Швеция също загубила голяма част от териториите в северната част на Германия.

Въпреки че губи позицията си като велика сила, това има положителни последици. Тя все още била най-мощната сред скандинавските страни, и най-важното, новите шведски граници били много по-лесни за защита от по-рано. Но тя рухнала, когато Русия започнала завоеванията си в северна Европа през Северната война и окончателно през 1809 г., когато от източната и половина било създадено полуавтономното Херцогство Финландия. След разгрома на Дания и Норвегия в Наполеоновите войни, Швеция получила Норвегия по Килския мирен договор. Междувременно Норвегия се обявила за независима, което предизвикало през 1814 г. срещу нея военни действия. Те завършили с конвенцията при Мос, която отсъдила принудителен съюз между Норвегия и Швеция, продължил до 1905 г. С тази последна битка се отбелязва началото на 200 годишен мир, уникално постижение в света и до днес.

За 100 години (1750-1850) населението на Швеция се удвоило. Ръстът се преписва на мира, ваксините и картофите. В резултат се стига до безработица в селските области, където по това време живеели повечето шведи. Между 1850 и 1910 г. повече от един милион шведи заминали за САЩ. В вачалото на ХХ в. повече шведи живеели в Чикаго отколкото в Йотебори (Гьотеборг) - вторият по големина град в Щвеция.

С индустриалната революция, хората постепенно започнали да се местят в градовете, за да работят във фабрики и станали членове на социалистически обединения. От края на 19 век, в скандинавските страни се развива от аграрните общества изцяло индустриализирани общества.

По време на 20-ти век, Швеция се превръща в модерна социална държава. Това става възможно благодарение на положителното политическо и икономическо развитие на скандинавските страни.

През Първата и Втората световна война Швеция запазва неутралитет, въпреки че неутралитетът й през Втората често е поставян под въпрос. Тя встъпва в концесии и с двете страни - Швеция тайно разрешавала на шпиони от Алианса да работят на нейна територия, но също така снабдявала нацистка Германия с желязна руда в замяна на въглища. Тези концесии са по-скоро наложени от нацистите и са считани за неизбежни за запазване на неутралитета. След края на войната Швеция е е част от плана Маршал, но и по време на Студената война остава непривлечена към някой лагер и не е член на никоя военна организация.

След Втората световна война Швеция се възползва от природните си богатства и липсата на разрушения и развива индустрията си, за да покрие нуждите на възстановяващата се от войната Европа. С това си поведение тя скоро става водеща в света държава. През 1946 г. е приета за член на ООН. В следвоенния период е управлявана от шведската социална демократическа партия, която обезпечава социалния статус на населението чрез политика на „благоденствие за всички”. Тази политика в началото на 90-те довежда до рецесия и някои от социалните линии на поведение са изоставени.

През 1995 г. Швеция, въпреки официално неутралната си позиция, се присъединява към Европейския съюз. Въпреки това през 2003 г. на референдум шведите отхвърлят приемането на еврото за национална валута.

Парламентарната система в Швеция започва да се формира през 1865 г., когато е въведен двукамарен парламент. Правото на глас е ограничено, тъй като гласуването е въз основа на привилегии. През периода от 1900 до избухването на Първата световна война, парламентаризмът става практика в Швеция. През 1907 г. се въвежда всеобщо избирателно право, но все още има ограничения за някои, в зависимост от техния социален статус.

На изборите през 1921 г. новата реформирана конституция позволява мъжете и жените да гласуват в свободни избори за първи път. Шведският парламент Риксдаген е еднокамарен и се състои от 349 депутати и един парламентарен председател, който е и говорител. Изборите са преки на всеки четири години, и право на глас имат всички жители над 18 години към датата на изборите. Най-високата изборна и политическа длъжност в Швеция е председателят на парламента.

Уникалното в шведската политическа система е, че той ръководи консултациите по съставяне на правителство и предлага министър-председателя. Правителството на Швеция се назначава като парламентът гласува министър-председател, а той назначава министри (около 20) без допълнителни консултации. От 6 октомври 2006 г. министър-председател е Фредрик Райнфелт. Сградата на правителството се нарича Риксдоген.

Швеция е конституционна монархия, но кралската институция има символични функции. В следствие на конституционната промяна от 1974 г. кралят не разполага с политическа власт като правомощията са прехвърлени на председателя на парламента. Крал Карл XVI Густав е държавен глава с представителни функции. Традиционно кралят раздава Нобеловите награди, с изключение на наградата за мир, която се връчва в Осло. Докато кралската фамилия е извън страната, председателят на парламента изпълнява функциите на държавен глава. През 1980 г. се прави промяна на Правилата за наследяване, така че и жени да могат да онаследяват короната, с което наследник на трона става кронпринцеса Виктория.