Флоренция - люлката на Ренесанса

06 Юли 2013

693

Люлката на Ренесанса

Наричат Тоскана градината на Италия, а Флоренция - най-прекрасното й цвете.
Флоренция без съмнение е градът, в който е разцъфнал геният на италианския народ, с цялата негова чистота и красота. Повече от три века, той е бил място на активна и съзидателна, артистична и интелектуална дейност, оказала влияние върху развитието на модерната цивилизация на Европа по това време. Тук се създава историческият период наречен "Ренесанс". Благоприятните икономически условия стимулират художници, скулптури, писатели и поети да творят, да разширяват хоризонтите на човешкото знание и умения, да интегрират по нов начин постиженията на древния Рим.

Данте е бил не само поет, но и историк и граматик, изучавал и направлявал развитието на италианския език. Джото е бил не само художник, но и изключителен архитект. Лоренцо Великолепни - един блестящ представител на идеите на Ренесанса, освен принц е бил политик, дипломат, поет и философ. А търсенето на баланса при описанието на природата и изразителността на чувствата, несъмнено достига своя връх в творчеството на Микеланджело - художник, архитект, скулптор и преподавател, чиито произведения са типични за Флорентинската школа.

La bella Firenze - "прекрасната Флоренция"

Флоренция е особено красива през пролетта, когато нейните хълмове са обагрени в разкошни краски. Тогава градът оправдава древното си име Florentia /цветуща/. Живописното й разположение върху двата бряга на р. Арно, оригиналните мостове, извисените кули и камбанарии, старинните къщи и дворци, зъберите на старите крепостни стени, всичко това обвито в чудната зеленина на кипариси, кестени, средиземноморски храсти и много, много цветя, прави Флоренция един изключително красив град. La bella Firenze - "прекрасната Флоренция", казват за нея италианците с голяма обич и най-нежна усмивка.

История

Възникването на Флоренция се крие в дълбока древност. Етруските – първите обитатели на този край, основават тук град. През І в. пр.Хр. Юлий Цезар създава на това място военен лагер, за да пази моста на р.Арно. Ветераните-войници, които се установяват тук, контролират пътя от Рим за Северна Италия и Галия. Флоренция израства като голям град към Х в., а пълен разцвет достига през ХІІІ-ХV в. Плодородието на Тоскана прави столицата й богат център на търговия със селскостопански продукти. Но особено значение придобива прочутата занаятчийска промишленост. Най-известни са сукнарите /с над 200 работилници/, копринари, обущари и оръжейни майстори. Възникват и първите манифактури - наченки на капиталистическото производство.

Настъпва социално разслоение, богатите търговци-манифактуристи и банкерите са “пополо грассо” /тлъстия народ/, а дребните търговци и занаятчии са “пополо минуто” /мършавия народ/. Най-известните банкерски фамилии Барди-Перуци дават големи заеми на Англия през 100-годишната война, а също така и на благородници, папи и короновани особи. Златните флорентински монети /флорини/ са едни от най-използваните в Европа.

Стопанският разцвет изостря политическите борби в града, а чумната епидемия от 1348 г. намалява населението почти с 1/3. Известно е съперничеството между гвелфите /привърженици на папата, подкрепяни от търговско-занаятчийската буржоазия/ и гибелините /изразяващи интересите на феодалите и германския император/. Най-голямо значение за развитието и процъфтяването на града има династията на Медичите, която управлява Флоренция в продължение на три века /ХV- ХVІІ в./. Тя ръководи успешно не само финансите на града, но и покровителства търговията и изкуствата. Неин родоначалник е банкерът Джовани ди Бучи. Неговият наследник Козимо Старши използва полученото богатство за разширяване на бизнеса и започва търговия с коприна. Най-важното му качество е способността да се огражда с хора на науката и изкуството и да ги използва, за да се облагодетелства. По време на неговото управление, Флоренция се оформя като типичен средновековен град с величествена архитектура, а броят на жителите му достига около 130 хил. И докато Венеция застава начело на многобройни колонии и държи в ръцете си морската търговия, то Флоренция господства икономически в полуостровната част на страната.

Град на велики личности

Но най-голяма слава като културен център и град на изкуствата, Флоренция придобива при Лоренцо Великолепни /1449-1492г./, който властва като истински принц от епохата на Ренесанса. Човек с богата душевност, следващ идеите на хуманизма, той успява да запази могъществото на града и да управлява успешно финансите на Медичите.

След смъртта му доминиканският монах Саванарола, възползвайки се от ситуацията, поема управлението на града и измества Медичите. Аскет и фанатик, Саванарола проповядва срещу удоволствието, което доставят музиката и изкуството и тласка гражданите на Флоренция към унищожение на всички ценности. През 1497 г.на Пиаца дел Синьория множество картини, книги, музикални инструменти са изгорени публично. Година по-късно самият Саванарола е изгорен на същия площад.

С помощта на английския крал Чарлз V, династията на Медичите се връща на власт и остава до края на ХVІІІ в. След това херцогството преминава под управлението на френската корона, а от 1814 г.става част от италианското кралство.

Във Флоренция започва европейският Ренесанс. През ХІV в. великият флорентинец Данте Алигиери успява да наложи живостта на италианския език в литературата, ограничавайки по този начин използването на латинския. По-късно към нея Петрарка добавя лиричността, а Бокачо - иронията. Флорентинското художествено училище, което води началото си от творбите на Синавия /1240-1302 г./, постепенно се освобождава от господстващия визинтийски стил. Джото /1266-1337 г./, в търсене на истината придава все по-голямо значение на раздвижеността в картините си. По-късно Мазачо /1401-1428/ изучава пространственото моделиране, станало по-късно характерно за флорентинските майстори.

През 1470 г. е основана музикалната академия при двора на Медичите, а през 1597 г. е поставено първото оперно произведение. Във Флоренция са родени Америго Веспучи, Николо Макиавели, с нея свързва част от живота си и родения наблизо Леонардо да Винчи. Флорентинецът Микеланджело Буонароти украсява Флоренция и Рим с някои от най-прекрасните творения на живописта, скулптурата и архитектурата. Тук са родени също Джото, Брунелески, Донатело, Герландайо, Ботичели, Челини, обогатили с творбите си Флоренция и разнесли славата й по света. Не случайно след обединението на Италия през 1860 г., Флоренция за кратко е столица на страната /10 години/.

Във Флоренция се намира галерия "Уфици" - един от най-изящните музеи в света. Строителството на сградата, в която се съхранява една от най-знаменитите колекции от произведения на изкуството, е започнало през 1560 г. от Вазари, по заповед на Козимо І. Първоначалното й предназначение било за канцеларии на градската управа /уфици/. Вазари проектира удължен площад, рамкиран от двете крила на здание с портали, излизащи на брега на р. Арно чрез просторни арки. Вазари построява и дълъг коридор, носещ неговото име /1565 г./, който свързва Палацо Векио с галерията Уфици и пресичайки р. Арно по Понте Векио, с двореца Пити.

През 1582 г. Бернардо Буоналенти преустроява сградата в галерия, разделя вътрешноста й на отделни зали, като подновява украсата им и създава т.нар Трибуна- зала, в която се съхраняват най-ценните и значими художествени произведения. Великите херцози, които управляват града, постоянно обогатяват колекциите. През 1737 г. Анна Мария Людовика, последната от рода на Медичите, подарява галерията "Уфици" на Флоренция.

Сред съкровищата на галерията са произведения на Джото, Чимабуе, Ботичели, Микеланджело, Рафаело, Тициан, Рубенс, Ван Дайк, Джорджоне, Гойя, Каналето и др.