Турция

  Площ: 783.6 хил. км². 
  Население: 78.7 млн. д. 2014 г./    
  БВП (ППС): $ 1.59 трил. /2015 г./, - $ 20 440/ч.
  Основен износ: текстил и облекло, чугун и стомана, електротехника, плодове
       

       Макар че по-голямата част на територията й се намира в Азия, Турция е обвързана с Балканите и е член на НАТО. В Югоизточна Европа, на Балканския полуостров, са разположени 3% от площта на Турция. Останалата част от територията й 97% се намира в Западна Азия, на полуостров Мала Азия (известен като Анадола).
       

       ГЕОГРАФИЯ. Турция е заобиколена от четири морета. На север има дълга 1595 км брегова линия с Черно море, а на юг бреговете й мие Средиземно море. На запад Егейско море я отделя от Гърция, а Мраморно море и двата тесни протока – Босфора и Дарданелите, разделят европейската от азиатската й част. Най-силно разчленено е егейското крайбрежие, осеяно с многобройни малки заливи и полуострови. Мраморно море е малко - 11 140 км², но заедно с Босфора и Дарданелите има ключово транспортно значение – това е морската врата към Световния океан за черноморските страни.
        В Турция преобладава планинският релеф. Главните планински вериги са част от младонагънатата Алпо-Хималайска планинска система. На север, успоредно на Черноморското крайбрежие, се простират Понтийските планини, а на юг край средиземноморския бряг са Тавърските  планини /Торос/. Двете планински вериги се събират на изток в Арменските планини, където се извисява най-високата точка на страната – угасналият вулкан Арарат - /5137 м/. На югоизток от Арарат е най-голямото безотточно и солено езеро - Ван /3713 км²/. В централната част на страната, между Понтийските и Тавърските планини, е разположено голямото и високо  Анадолско плато. Тук се намират множество безотточни и солени езера – Туз, Бейкешир и др. Равнините и низините са малко – главно по крайбрежието. Най-голяма и най-плодородна е Долно-тракийската низина – в европейската част на Турция. На север от нея е най-големият рид на Странджа планина. Турция е разположена в неспокойна тектонска зона с дълбоки разломи, затова тук често стават силни земетресения.

   Босфора 

        Турция е богата на полезни изкопаеми – главно руди (хром, мед, волфрам,олово, цинк, манган), а също черни въглища, сяра и мрамор. На тази база се развива добивната, металургичната и строителната промишленост. Във ВЕЦ, най-вече на бързотечащите притоци на река Тигър, се произвежда 38% от електроенергията на страната.
     Турция се намира изцяло в субтропичния климатичен пояс, но географската ширина, граничните морета и особеностите на релефа обуславят климатичните различия в отделните райони. Черноморското крайбрежие се характеризира с топло лято и мека зима, с много обилни валежи. Значително по-горещ и много по-сух е климатът по Егейското и Средиземноморско крайбрежие. Тук са разположени чудесни курорти, които приемат над 30 млн. туристи годишно. Турското Средиземноморие, известно като Турската Ривиера, в много отношения съперничи на Френския Лазурен бряг. Крайбрежните планински вериги ограничават омекотяващото влияние на моретата, затова климатът във вътрешността на страната, в Анадолското плато, е с континентален характер – по-студен и по-сух.

   Бизнес – център в Истанбул 

         ИКОНОМИКА. Турската икономика е седемнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност - /ППС 1.59 трил. $ - 2015 г./, и осемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП - /798 млрд. $ - 2014/. Правителството на Турция има амбицията до 2023 г. страната да е сред десетте най-развити икономики в света, също така до 2023 г. се планира износът й да се повиши до 500 млрд. $.  
       Разнообразният климат позволява отглеждането на различни земеделски култури – пшеница, ориз, памук, ориенталски тютюн, захарно цвекло, чай, цитрусови плодове, маслини, орехи, лешници, бадеми, лозя, сусам, мак, фъстъци, зеленчуци. Повсеместно се отглеждат овце, кози, и говеда. Почти 25% от заетото население работи в селското стопанство, като отрасълът формира 9% от БВП на Турция /2012 г./. Силно развит е и риболовът. 
       Турция разполага с богата суровинна база за развитието на хранително-вкусовата и леката промишленост - (тютюнева, маслодобивна, консервна, памукотекстилна, кожарска и др.). Много добре е развито и машиностроенето – производство на електроуреди, автомобили, оборудване. Турция е втория по големина доставчик на текстил за и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа. Промишлеността създава около 28% от БВП на страната, а обслужващия сектор – 63% (2012 г.). Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите.

   Разходка с кораб из Босфора

         Туризмът е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са Истанбул, Анталия, Бодрум, Мармарис, Измир, Кападокия. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. През 2012 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд. долара. Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм. Туристите се увеличават всяка година заради новите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване. Проблем в последните една-две години се превръщат засилените терористични атаки и атентати в страната и нестабилната политическа обстановка. 

  Света София в Истанбул

       ИСТОРИЯ. Стратегическото местоположение на Турция на границата на трите континента на Стария свят (Европа, Азия, Африка) от дълбока древност предопределя ролята на основен път за търговия, военни преходи и заселвания на различни племена и народи. В тези земи се е родила древната хетска държава и процъфтявали гръцки колонии, те били част от Лидия, Персия, от държавата на Александър Македонски, от Римската, Византийската и Османската империя. Последната съществува повече от 600 години и е една от световните сили през XV - XVI век, при управлението на султаните Мехмед Завоевателя и Сюлейман Великолепни. Но след периоди на възход и падение Османската империя престава да съществува след края на Първата световна война, през 1920 г.  На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република – първа в Близкия Изток, а столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция.    Главна роля в тези събития играе героят от войната и водач за независимост – Мустафа Кемал. През 1923 – 1938 г. са извършени радикални реформи в турското общество. Забранено е многоженството и носенето на фесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската, жените получават право на глас, а всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име. На Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец).  По свое желание Мустафа Кемал приема името Ататюрк (Баща на турците). Кемал Ататюрк модернизира Турция и я прави светска държава.
      В последващите десетилетия страхът от прекалено западна ориентация води до военен преврат през 1961 г., а опасения от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата - (през 1971 г. и 1980 г.). Междувременно през 1952 г. Турция става член на НАТО, а от 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ към ЕС. Сериозни пречки за това са кюрдският проблем и  международния спорен въпрос за Кипър, а проблемът за арменския геноцид (1915 - 1916 г.) в Османската империя продължава да влияе на международните ѝ отношения.

   Средиземноморското крайбрежие на Анталия 

        На 15 юли 2016 г. в Турция беше направен неуспешен опит за военен преврат, а последвалите контрамерки на президента Реджеб Тайип Ердоган водят до рязко засилване на неговата власт, клоняща към диктатура.
         Населението на Турция е 78.7 млн. д. - /2014 г./,  от които 98% изповядват ислям. Етнически състав: 76% турци; 15% - кюрди /10.5 млн. д./, а 9% - други етнически малцинства. Столица на Турция и втори най-голям град е Анкара - /5.5 млн. д./. Най-голям и известен град на страната е Истанбул - /16.5 млн. д./, край Босфора, столица на няколко империи. Други по-големи градове са Измир, Бурса, Адана, Газиантеп, Кония, Анталия, Кайсери, Самсун.