Тунис – арабски нощи и слънчеви спомени с аромат на жасмин ...

07 Ноември 2013

Склонни ли сме да преживеем една НЕтипична ваканция? Да, в Тунис това е напълно реално! Каквото и да очакваме при посещението си в тази гостоприемна страна, то със сигурност ще бъдем изненадани и то приятно. Територията на страната е малка, но не и сърцата на тунизийците, за тях доброто отношение и гостоприемството са въпрос на чест.

Забележителностите, които страната предлага, също не са за подценяване. Магията на Ориента, пъстрите пазари, арабската екзотика и разбира се – жасминът, все неща, които са далечни за нашето ежедневие и остават отпечатък в съзнанието на всеки един посетител на страната.

А относно жасминът – това е националното цвете на Тунис, а ароматът му се разнася по малките улички, опиянявайки минувачите.

Да започнем виртуалната ни разходка, след приключването на която се надяваме, че ще сте се пренесли мислено по малките каменисти улички, изпълнени с аромати и шепот на ориенталски приказки ...

Сахара – задължителната спирка на пътешественика, независимо дали целта на посещението на Тунис е почивка или стремеж към опознаване на екзотичното. В най-голямото пясъчно море в света, което се простира на площ от 7 млн. кв. км. дъждовете са рядкост, а оазисите са една от най-ценените забележителности. Пустинните ветрове шерга и сироко са ежедневие за номадските племена, които са обитатели на пустинните оазиси. Навлизайки все по-навътре в пустинята, в съзнанието на посетителите се сменят като на филм сцени от различни филми заснети тук като „Междузвездни войни”, „Гладиатор”, „Индиана Джоунс – похитителите на изчезналия кивот” и още много други, а приказките на Шехерезада ни връщат в детството и в един по-красив свят. Едно от задължителните места за посещение е пресъхналото солено езеро Шот Ел Джем, познато на света с невероятната картина, която се създава при изгрев слънце и с миражите ... Да, миражите съществуват и не са измислица на съвременната киноиндустрия. Според преданието, Фата Моргана е фея, живяла на морското дъно и примамвала с призрачни видения пътешествениците. Разбира се има и научно обяснение. Според изследователите, това е сложно оптично явление, при което далечни обекти, се появяват по изкривен начин на небето. Това явление може да се наблюдава най-често на полярните шапки, в пустините, над океани и езера, когато има рязка промяна в температурата на въздуха.

Следващото любопитно място, което се посещава от множество туристи е Матмата или домът на местните бербери. Още едно кътче, което не е останало скрито за тълпите туристи и от място със специфичен дух и традиции, се е превърнало в основен туристически обект за чужденците. Едва през 1967 г. се разбира за съществуването на селището след като местна жена дава позволение на един фотограф да влезе в дома й и да направи снимки. В миналото местните били принудени да изградят жилищата си под земята, тъй като тук били изпратени римски войници по време на Пуническите войни, а в наши дни все още около 600 души живеят в „пещерите”, които били изградени от предците им. В крайна сметка, основните доходи на местното население идват от туризма и посетителите винаги се посрещат горещо – гощават се с вкусен ментов чай, специфични питки, зехтин и мед.

Кой да предположи, че третият по големина в света амфитеатър се намира в Тунис?! Градът, в който може да бъде видян е Ел Джем и днес амфитеатърът е място за ежегодния Музикален фестивал на симфоничната музика, който заменя гладиаторските битки, ревът на зверовете на арената и скандиранията на тълпата. Освен колизеума, в града могат да бъдат видени и интересни римски мозайки, които се намират в специален римски музей.

Не бива да пропускаме и град Кайруан – най-старият град в Тунис и четвъртия по святост мюсюлмански град след Мека, Медина и Йерусалим. Джамията Сиди Угба впечатлява с внушителните си размери, а част от материалите, от които е направена, са взети от развалините на Картаген. Има различни вярвания, свързани с нея, като например твърдението, че колоните на джамията не бива да се броят, тъй като това води до ослепяване. Твърди се, също така, че който се провре между две съседни колони, никога няма да отиде в Рая.

Остров Джерба е другата тунизийска дестинация, която заслужава вниманието ни. Мястото е възпято в Омировата „Одисея”, в която се разказва как екипажът на кораба на Омир акустира на острова и се наслаждава на опияняващото действие на лотосовите плодове. Туристите и в наши дни могат да се насладят на еквивалента на лотосовите плодове, което е напитка, наричаща се буха. Тя се приготвя от ферментирали смокини и фурми. Съществува и предание, че именно на остров Джерба, красивата нимфа Калипсо е държала в плен легендарния Одисей в продължение на седем години, възползвайки се от неговите ласки. Освен различните предания, които местните разказват, тук интерес привлича и розовото фламинго, което обитава малък остров в близост до Джерба, както и марабу. Любопитно е, че тук се намира и най-големия резерват за крокодили в цялото Средиземноморие. Над водоемите има изградени мостчета, по които може да преминете, а под краката ви спокойно да преминават крокодили.

Не е редно да пропуснем да кажем и няколко думи за камилите - невероятно животно и сигурно транспортно средство. Много от нас със сигурност поне веднъж са си задавали въпроса „Защо камилите имат гърбици?”. Е, както всяко едно същество е приспособено към средата, която обитава, така и камилите са сторили същото. Гърбиците им служат, за да издържат тежките товари (и туристи), които се поставят на гърбовете им. В гърбицата им се съхраняват мазнини, които те използват при недостига на вода и храна. Камилите, които имат две гърбици, се наричат „бактриан”. Те идват от Азия и имат дълга козина, която им помага да издържат и на студ. Арабската камила има само една гърбица, а козината й е къса, което й помага в горещините в пустинята, а широките й крака предотвратяват потъването в пясъка.

Що се отнася до тунизийската кухня – тя е смесица от традиционните ястия на Арабския свят, Франция, Близкия изток и Средиземноморието. Телешкото, говеждото и козето месо са често срещана комбинация, заедно с ориз и бобови продукти. Традиционни ястия в Тунис са кускусът, месо „таджин”, пържени банички, пълнени с риба тон, каперси и яйца. „Таджинът” носи името на съда, в който се приготвя, а в основата му се крият различни видове подправки, които му придават специфичен екзотичен вкус.

Тунис е единствената държава в света, в която има Министерство на жената и семейството. През 1957 г. първият президент на държавата, който сваля монархическото управление, обявява 13 август за Ден на тунизийката и всяка година на тази дата той въвежда нов закон в помощ на жените. Първият такъв закон е въведен на 13 август 1957 г., който забранява многоженството. В последствие е въведен закон и за разрешение за развод, а всеки изневерил съпруг бил пращан в затвора за шест месеца. Когато излезе от затвора обаче, ако не получи прошка от жена си, го връщат обратно в затвора, за да изкупи вината си. И още едно предимство за нежната половина – никой няма право да спира кола, ако тя е шофирана от жена.

Още множество интересни места и любопитни факти ни очакват в Тунис, но голяма част от тях не могат да бъдат описани, те трябва да бъдат усетени ...