Страсбург : символът на помирението и разума, облечен в средновековна мистерия

27 Януари 2015

111

Ако има точки на Балканите, в които да попиташ „Чия е тази песен?” е нелепо в XXI век, то има едно приказно кътче в Европа, в което още от средата на XX век да попиташ „Чия е тази земя?” звучи предизвикателно. Да...именно, именно за Елзас и неговото сърце – Страсбург са точните Ви асоциации, град и с френско звучене Strasbourg, и с немско – Straßburg. Разположен е на левия бряг на река Рейн и спокойно, настанявайки се във Франция в хотела Ви в Страсбург, през реката – граница можете да отидете да вечеряте и позабавлявате в Германия! Реката, която дели, но и свързва двата народа не само с най–големите си пристанища /най – голямото на Рейн е Дуисбург в Германия,а след него френското – Страсбург/, но и с превратностите на миналото и съвремието! Днешната „столица” на обединена Европа с население над 276 000 души е разположенана 486 км от Париж и е плод на влиянието на две култури – френската и немската, но въпреки това има своя ярко изразена индивидуалност, чиято история се гради над 2 000 години.

Поселения на хора, препитаващи се с риболов, тук се създават още през Бронзовата епоха, засвидетелствани в 12 г. пр. Хр., когато римляните завладели тези земи. Благоприятно е разположението на Елзас – тук се пресичат важни пътища и именно за отбраната започват да се изграждат множество укрепления, които да отблъскват нападенията на варварските германски племена. Кризата на западната Римска империя е пагубна и Каролингите завладяват „Стратисбург”. Постепенно в града се заселват предприемчиви търговци, които в XII век преуспяват. Така гражданите в 1262 г. успели да се освободят от опеката и властта на епископите, властващи в цяла средновековна Западна Европа с принципите си за доминация на църковната влас над светската. Градът процъфтявал и се разширявал и това наложило втората половина на XIV век да се построи мост през Рейн – важна крачка и за търговията на Северна Европа. За това и в Свещената римска империя градът се ползвал с множество привилегии и самостоятелност. В XV век дори има особена нетипична за Средните векове форма на вид републиканско управление, а в XVI в. по време на Реформацията заема страната и приютява множество протестанти – германци, италианци, швейцарци... бежанци със свободни идеи, последователи на лутеранството. Културният живот на градчето е в своя разцвет. Разнообразието от църкви е достигнало и до днес като архитектурно наследство. Още в 550 г. се строи малка църква, посветена на Светата майка, чиято крипта се запазва в надстроения през епохата на Каролингите храм, но нашествието на шведите го срива. В 1015 г. епископ Вернер Хабсбургски започва строителството на внушителна базилика в романски стил. През XII век грандиозният строеж продължава като се разширява фундамента на катедралата /запазен и до днес/. Епископът на Страсбугр – Бертолд дьо Тек се ползва по това време с протекциите на висшия френски църковен клир и планирал от 1223 до 1244 г. две внушителни симетрични кули – знак за еволюцията в готическия стил. Завършеност те достигнали едва към 1365 г. Последен щрих на гигантската композиция на Страсбургския Нотр-Дам става високият връх, който се извисява като корона над лявата камбанария с грандиозни колони, завършен чак в 1439 г. и достигащ на височина 142 метра. Добре се знаят идеите, проектите и измененията на тази историческа по своя строеж сграда, защото богат материал се пази в Музея на катедралата. Тази внушителна каменна грамада остава с идея за недовършеност – само с един връх, но опасенията, че пясъчната почва и огромната каменна основа на катедралата няма да издържат втори връх са факт. В интериора на катедралата днес съжителстват древните крипти, разширяваните порти, уникалният орган с кукли от XVIII век, абсидата от XII век с вградения в нея вираж, изобразяващ Дева Мария, покровителка на града, обградена с гълъби – подарък от историческото обединение на старата Европа от 1956 г., знаменитият астрономически часовник от XVI век. Духът на катедралата, дълго време най–високата в Европа, свидетелства за особената свобода, напредничавост и сила на хората в Страсбург.

През XVII век кралят – слънце Луи XIV присъединява града към кралството си, настанява френски войски в него, но и той се съгласява да запази много привилегии на вече протестантски мислещия и търговски важен град. Французите – перфекти на града, стимулират чрез обслужването на армията създаването на множество складове за хмел, тютюн и захарно цвекло, които са база за търговията между северна Европа и Средиземноморието. Строят се сгради, канали, мостове, пътища. Използва се все по–често желязото и чугунът /мостът Свети Тома от 1841 г./. Построяват се Новата опера с Консерваторията, възражда се Университетът. Обликът на града в XIX век се променя – завършва се паркът, строят се булеварди, поставя се статуята на Гутенберг, който през 1434 година живее в Страсбург, като изглежда се занимава със златарство. Според някои свидетелства, през 1437 година той обучава някакъв богат търговец как да полира скъпоценни камъни. Съществуват предположения, че по това време Гутенберг се запознава със съществуващите по това време печатни техники. През 1440 година Йоханес Гутенберг усъвършенства и разкрива тайната на печатането, основана на неговите изследвания, мистериозно наречени от него Kunst und Aventur. Не е известно с какво се е занимавал той по това време, нито дали е правил някакви първи опити за печатане с подвижен набор. Той остава в Страсбург поне до 1444 г. През 1450 година неговата преса вече работи и с нея е отпечатано едно стихотворение на немски, може би първият текст, отпечатан от Гутенберг.

В 1870 г. Страсбург е атакуван от немските войски, като отново е присъединен към обединяваща се Бисмаргова Германия. Германците правят града център и столица на Елзас – Лотарингия. Към 1912 г. тук се строят модерни пътища, нова гара, но конфликтите между хората за характера на населението често ги противопоставя и сблъсква деконструктивно.

Капитулацията на Германия в Първата световна война през 1918 г. връща отново Страсбург под френска власт. Втората световна война носи нови страдания, защото нацистите, превземайки Страсбург започват жестока политика на германизация на населението. Бомбардировките рушат старите паметници, стария град, умират невинни хора. Конфликтите между германци и французи, непрекъснатите борби за власт над Елзас и Лотарингия стават символ на пагубни войни.

Няма по–точна в изстрадалост земя и хора, които да си подадат ръка в посланието „Никога повече войни” и да предложат за свое седалище на Съвета на Европа на 5 май 1949 г. именно град Страсбург, където се базира и Съда по правата на човека. Европейският съюз също превърна града в своя „столица”, като базира тук няколко свои органи и седалища: Европейският омбудсман, Парламентът. И всички тези служби, заедно с икономически динамичното ежедневие на града го првърнаха бързо в един много модерен съвременен център на търговия, комуникации, култура и образование, туристически привлекателен и уютен. Модерната трамвайна система в Страсбург функционира от 1994 година. Две линии са планирани да свързват града с европейската високоскоростна железопътна мрежа: Париж – Страсбург и Лион – Страсбург. Но, Вие можете да усетите, че сте в града с най–много вело-алеи в Европа само, ако решите да обикаляте евтино и приятно с колело. Можете да го вземете от всяка точка на града и да започнете Вашата разходка на остров Гранд Ил образуван от каналите на реката. Интересни да се видят там са къщите с тяхната архитектура. Целият остров е в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Насладете се на много музеи и паркове: Мюзе дьо л`Йовр с колекция от средновековно религиозно изкуство; Пале Роан – включващ три музея – изящни изкуства, приложни изкуства и археология; Бент Бараж Вобан от ХVІІ в.; Мезон Камерзел – една от най-запазените средновековни къщи в Свещената Римска империя; Музея на модерното и съвременното изкуство.

И накрая ... с бутилка вино, спомени от кокетните кафенета, със снимките на щъркелчетата – „елзас” и грациозните лебеди, направени от корабчетата – мушици ... да запеем „Марсилезата”, която става символ на свободна, модерна Франция, но е написана именно тук в 1792 г., в този не толкова типично френски град, за който немският гений – Гьоте възкликнал, че това е град , който кара духа ти да трепне и да се раздвижи!!!