Солун : градът с богата история и вълнуващо настояще!

19 Юни 2012

347

Не... не е прекален патриотизъм това заключение... дори не е на българин!!! Това са думите на прочутия пътешественик Барт, който в 1862 г. пропътувал българските земи от Русе до Солун и бил свидетел на българския подем в наченатата църковна борба. Но, днес цивилизованият европеец отдавна е захвърлил в миналото „романтичният национализъм” и за него границите са излишни. На Солун не можем да гледаме като на национално богатство, защото това е един от малкото европейски градове с богато, впечатляващо и голямо минало. Основан е през 315 г. Пр. Хр. от царя на Македония Касандър и за 23 века не престава да участва, често с водеща роля, в събитията на Балканския полуостров, като база и бастион в дългия път на Елинизма.

Тесалоники, митрополитен център на Македония през вековете, се застроява от Касандър във вътрешната част на Термическия залив, на стратегическа позиция, която се и доказва от многовековната му и богата история. За основаването на новия град, наречен на името на сестрата на Александър Велики, Тесалоники, се обединяват 26 поселения,съществуващи преди това около залива, като главен град е Терми, за които споменава Херодот (V в. Пр. Хр.) в книгата си „Полимния”. В нея той описва нашествието на Ксеркс срещу Елада. Археологическите проучвания в града изкарват на бял свят руините на внушителен архаичен храм в йонийски стил, който свидетелства за единния характер на Йонийската култура за цялата островна и континентална Гърция.

Сведения за града ни дава географът Срабон в труда си „География”, характеризирайки Тесалоники като „митрополитен център на Македония”. Стари, но и нови разкопки в града и околностите му, показват, че градът е бил населен преди 5 000 г. Находки с неолитен характер от праисторическа могила „Тумба” в източната част на града, се отнасят към ранен и среден бронзов период. Праисторическите поселения се запазват и до V в.пр. Хр., за които пише Херодот.

Заселването около Термическия залив става още по–активно по време на управление на македонските царе, наследници на дориеца Тимен. Древните Македони са част от „дорийските” елински племена, които първоначално се заселват по високите планини в Македония. Постепенно се спускат към крайбрежието на залива. Това се наблюдава по време на царя на Македония Аминта I. По време на царуването на Филип II Македонски (359 – 336 г. пр. Хр.) те вече са владетели на континентална Елада и тогава се полагат основите на понятието единна Елинска държава, за сметка на съществуващите до тогава полиси (градове – държави). Обединяващата политика на Филип II укрепва още повече при сина му Александър Велики, когато поема властта.

През 334 г. пр. Хр. Александър, цар на Македония и неоспорим владетел на цяла Елада, ще осъществи голямото си нашествие в Азия, за да се справи окончателно с постоянната заплаха в лицето на Персия и съюзниците й. След смъртта на Александър Велики на 10 юни 323 г. пр. Хр. във Вавилон започват известните войни на „Диадохите” за безкрайната му империя. След тажки борби в Македония надделява Касандър, първороден син на военачалника Антипатър. Едно от първите действия на Касандър, когато през 316 г. пр. Хр. става владетел на Македония, е да основе (315 г. пр. Хр.) град Тесалоники, именувайки го на съпругата си – Тесалоники (сестра на Александър Велики), факт оценен от съвременниците му.

Тесалоники се развива бързо и веднага е укрепен със здрави стени, което трийсет години по–късно изиграва роля в спасяването му от епирците, а по–късно и от готите. Градът става важно пристанище на Македония и стратегически важна военна крепост. След тежки обсади в 168 г. пр. Хр. градът е превзет от римляните.

През римския период, градът се развива още повече в рамките вече на една по–обширна географска територия, на „Pax Romana”. Тогава областта Македония е разделена на четири региона и град Тесалоники става столица на втория от тях (Macedonia secunda). След 148 г. пр. Хр. четирите провинции се обединяват и е създадена обширна провинция Македония (Provincia Macedonia), чиято столица е град Тесалоники. Малко по–късно в нея е включена и цяла Южна Гърция до епохата на Октавиан Август (27 г. пр. Хр.). През този период от време, градът охарактеризиран като „Майка на цяла Македония” процъфтява в активно развитие на занаяти, търговия, наука и култура. Запазва се изцяло елинският му характер, факт доказващ се от множеството надписи на гръцки език на паметници и монети. В Рим избухва Гражданска война (49 – 31 г. пр. Хр.) като премерването на силите става на територията на Македония: Цезар, Брут и Касий предводители на демократите, срещу Октавиан Август и Марк Антоний. Надделяват силите на Октавиан и Марк и когато се завръщат от победата си при Филипи в 42 г. пр. Хр. в чест на този триумф им се построява Арката (до старата порта на Аксий). Заради този жест и позиция на Солун, той е провъзгласен за Свободен град – „Liberam Civitatem”. Това му носи много привилегии. По това време много тържествено се проведжат празниците “Олимпия” и „Пития”. Процъфтяват изкуствата и науката и не случайно апостол Павел избира града, за да проповядва Християнството и създаде църква в 50 г. Именно към тези жители са прословутите послания на апостол Павел: “Към Солунци” – емблематични текстове в християнската вяра. Най–голям разцвет в Римската епоха Солун придобива по времето на цезар Галерий, зат на император Диоклециан и член на „Тетрархията”. Той управлява целия Балкански полуостров – т. нар. Илирик със седалище Тесалоники. От това време са забележителни архитектурни паметници: внушителния Дворец, Арката на Галерий, Ротондата, Форума, „широкия път” /днешната улица Егнатия/. Пътят е започвал от днешния пл. „Димократия” и е достигал до портата към Кламария, на източния край – днешния площад Сидривани. Още два големи пътя пресичали града.

Към началото на IV век се отнася и мъченическата смърт на закрилника и покровител на града Свети Димитър и неговия съмишленик Нестор. От тогава в целия християнски свят градът се превръща в център на култа към Свети Димитър. В този век настъпва и кризата в „Тетрархията” и Тесалоники става изходна позиция на Константин във войната му срещу Лициний в 313 г. за императорския престол. В 324 г. строи в града ново пристанище и настанява 120 000 армия. Ставайки единствен император, Константин с едикт спира гоненията на християните и на мястото на древногръцката колония на Мегарейците – Византион, построява „Новият Рим” или Константинопол. Заедно с Тесалоники двата града ще се превърнат в главните полюси на развитие на Византийската империя в многовековната й (над 1000 години) история. Константинопол е „Цариград”, а Тесалоники, следващия по значимост след него в могъщата Източна Римска империя – Византия.

По времето на император Юлиян Отстъпник и след това на Теодосий Велики Солун се превръща в база за войните срещу готите и нахлуващите варвари с Великото преселение на народите. Печално известното клане на близо 7 000 жители на града след въстанието им срещу готската стража начело с Вутерих е по нареждане именно на император Теодосий. Започват постоянните нашествия на готи, обсади на града от славяните, авари, драговитите. Тези заплахи са отстранени след решителната намеса на император Юстиниан II Ринотмит /Безносия/ над славяните и триумфалното му влизане в Солун, представено много характерно в църквата „Свети Димитър”. Започва време на спокойствие, като Византия се връща към същността си на Елинското наследство и трансформира доктрината си, с която за векове унифицира източния християнски свят – Pax Byzantina. От Тесалоники – духовен и философски център – по време на император Михаил III тръгват двамата богослови – мисионери Кирил и Методий.

Девети и десети век за този град се преплитат вече с амбициите на българските владетели – хан Пресиян (836 – 852 г.), който с армията на Кавхан Исбул стигнал до Филипи, та до амбициите на цар Симеон (893 – 927 г.) да се възползва от грабежите на арабите – сарацини в Солун, за да го превземе в 904 г. За границата между Симеонова България и Византия по това време свидетелства известния днес Наръшки надпис на гръцки език. Издълбан е на мраморна колона, открита край село Наръш (днес Неа Филаделфия) на около 20 километра северно от Солун, край река Галик (Галикос). Амбициите на българите са прекратени едва при управлението на Византия от император Василий II (976 – 1025 г.) от династията на Македонците, който остава в историята като „Българоубиеца”, след битката при село Ключ срещу войските на цар Самуил и падането на България под властта му след 1018 година. За Тесалоники следват години на разцвет, като има сведения за провеждането през октомври в града на религиозни празници „Димитрия”, в чест на закрилника на града.

В 1185 г., когато българите начело с Теодор /Петър/ и Асен се освобождават от властта на Византия, изпадаща в тежка криза, Солун е жестоко ограбен и превзет от 80 000 войска и 200 кораби на Норманите. През 1204 г. кръстоносците от Четвъртия поход превземат Константинопол и създават Латинската си империя, а Солун за 20 години ще е столица на маркграфството на италианския кръстоносец Бонифаций Монфератски. Поведението на „рицарите” е описано в изворите като жестоко и грабителско спрямо местното население. Едва Теодор Ангел Комнин – деспот на Епир – освобождава града и се провъзгласява за „цар и император” на ромеите, създавайки по този начин още един претендент за Византийското наследство освен Никея – Епирско деспотство с елински характер. Именно той е разбит при Клокотница на 9 март 1230 г. от армията на българския цар Йоан – Асен II (1218 – 1241 г.), за която победа имаме днес запазен възпоменателен надпис върху колона в църквата "Св. 40 мъченици", Велико Търново. Слагайки ръка на владенията на Теодор с основание цар Йоан – Асен се провъзгласил за „Цар и самодържец на българи и гърци”.

В 1261 г. император Михаил Палеолог възстановил Византийската империя, освобождавайки Константинопол от латините, но това вече е бледа сянка на великата империя. За Солун обаче, времето на Палеолозите е време на изключителен духовен и културен подем, защото градът се самоорганизира и разполага със собствени военни сили. Неговият митрополит Никола Кавасила го нарича „обединяващата сила на Гърция”. Тук творят известни философи, юристи, богослови. Разцвет бележи и храмовото строителство, което и днес краси Солун : църквите Св. Екатерина, Св. Апостоли, Пророк Илия, манастира Влатиди и др. В началото на XIV век твори иконописецът Панселинос, когото следват много иконописци в школите на Света гора. Инвазията на османските турци към Балканите е факт, а две събития занимават Тесалоники в преломния XIV век : спорът между исихастите /начело с философа-богослов Григорий Палама/ и варлаамитите /водени от образования монах от Южна Италия Варлаам/ и второто събитие – въстание на „Зилотите”. Въстаниците превзели властта в града. Начело на Солун застанали два архонта - единият представител на централното правителство, а вторият - вожд на зилотите /Мануил Палеолог/. От града са изгонени около 1000 аристократи. Градът бил свободен. През 1343 г. Кантакузин, заедно със своите съюзници турците, обсадил града. Тогава зилотите от страх да не се вдигнат неговите привърженици в Солун, постъпили жестоко с тях. Тези жестокости създали много неприятели на Манил VIII Палеолог, който през 1345 г. бил убит. Водачи на народа стават Андрей Палеолог и Георги Кокалас. Тази година също е запомнена от солунци със страшни жестокости. Зилотите обявили равенство на всички граждани пред закона. Провели редица социални реформи. Те конфискували имотите на богатите манастири. Когато монасите завеждат дело, за да си върнат иззетите имоти, научаваме, че зилотите заявили: “Какво чудно има в това, ако ние вземем една част от големите богатства, които принадлежат на манастирите, и ги употребим, за да нахраним бедните, за да помогнем на свещениците и да украсим църквите? ... Ако освен това с тия пари ние въоръжаваме войниците, които ще мрат за светите църкви, за законите, за защита на укрепленията ...”. Зилотите управлявали до 1349 г. Доста интересни трактовки на тези събития има младата македонската историография.

За да избегне превземането на града от турците, жителите на Солун се предават под властта на венецианците, обещали пълна свобода на града и подкрепа срещу Мурад II. Но след тежка обсада на 28 март 1430 година Солун е превзет, а малко по–късно и Константинопол /29 май 1453 година/. Солун почти опустява след плячкосването му. Храмовете са превръщани в джамии, къщите раздадени на армията. В последствие са били нужни специални мерки, за да се върне част от населението.

Бавно, но постепенно през XV век се съвзема като пристанищен град Солун отново. Посреща бежанци – евреи изгонени от християнския Запад. Те спомагат съществено за развитието на града. След битката при Виена, когато започва и видимо кризата в Османската империя са известни поне пет големи бунта в Солун преди Голямото гръцко въстание от 1821 г. Когато на халкидическия полуостров Емануил Папа провъзгласява въстание за свобода, турците в Солун с голяма жестокост на 17 май 1821 г. изколват над 3 000 мирни жители в конака, в затвора на днешната Бяла кула и в митрополията. Създадената на юг нова Гръцка държава подтиква жителите на Солун да търсят и защитават пред османската власт своите права. Заедно с това натискът на Европейските велики сили, да реформират империята, кара местните управници да предприемат редица крачки в посока подобряване и европеизиране на земите, в които компактно живеят християни. За Солун това носи и редица промени дори в архитектурата и благоустрояването на града: събарят се крепостните стени, страшната каторга на кулата „Канлъ куле” /Кървавата кула/ е боядисана в бяло, прокарват се нови улици, строят се административни сгради. През 1838 година била основана в Солун първата българска печатница от Теодосий Синаитски, българин родом от Дойран. В 1910 година в същия град има две големи модерни български печатници, на К. Г. Семерджиев и Юрдан Ярцев. Има също богати български книжарници, които доставят български книги за цяла Македония. Като се установява конституционно управление в Турция (1908 г.) се започва печатането на много български вестници и списания в Солун. Първата метеорологическа станция в Солун и в цяла Македония изобщо, е факт в българската мъжка гимназия.

Борбата на християнското население за свобода продължава и през XX век, съобразно конюнктурата от „баланса на интересите” на великите сили на Балканите. След Берлинският диктат, освобождаването на Македония и Беломорска Тракия не би могло да бъде дело само на един християнски народ. Българите инициират и създават Балкански съюз, за да се справят с владенията на империята на Балканите. Според най-грижливата преценка на Солунското население в 1911 година неговият брой е бил около 28 000 жители, от които 64 000 евреи, 25 000 турци, 22 000 гърци, 10 500 българи и 6 500 разни. На 26 октомври 1912 г. Солун е освободен в деня на покровителя си – Свети Димитър. Гръцките власти скоро се сговарят със сърбите и не смятат да отстъпят Солун. Последвалата Междусъюзническа война лишава България от важни позиции на Беломорието! В Букурещ в 1913 г., Македония е поделена на три части и поставена под властта на три различни политически управления. След Първата световна война със злощастния Ньойски договор Солун окончателно се отделя от своя главен и естествен географски и икономически хинтерланд, който го поддържаше и подпомагаше да напредва и се развива, но от тази политическа промяна изгубват най–много българите. Тяхното културно и обществено дело, почнато с най–голям възторг и засилвано с най–упорит и постоянен труд и преданост рухва.

В XXI век вече за българите и гърците се очертават все по–удобни връзки за обмен и туризъм. За да се потопите в атмосферата на този уникален град с построяването на магистрала „Струма” ще са ви необходими само три часа, за да почивате на Бяло море или да пазарувате в Тесалоники и да се разходите във величието на три цивилизации като туристи. Заслужава си да започнете още сега!