САЩ

Площ: 9 629 091 km²
Население:  324 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 18.56 трил. - $ 57 220/ч. /2015 г./
Основен износ: машини, автомобили, химикали, високотехнологично оборудване, храни и др.

         Третата по площ и по брой на население страна в света – САЩ, са световен лидер в индустриалното производство, с огромни природни ресурси.
      Съединените американски щати - /САЩ/ са страна в Северна Америка. Страната е съставена от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Аляска е 49-тия щат, разположен в най-северозападната част на континента, а 50-тия щат е Хавай, в северната част на Тихия океан.

      ГЕОГРАФИЯ. В релефа на САЩ доминират две големи планински вериги. На запад са непристъпните Кордилери, с няколко върха над 4000 м. В Аляските Кордилери се намира най-високата точка на САЩ и на континента Северна Америка – връх Денали /Маккинли - /6194 м/. Най-ниската точка на САЩ, а и в цяла Северна Америка, е Долината на смъртта (-86 m) в щата Калифорния. 
       В източната част на САЩ е разположена старонагънатата планина Апалачи успоредно на атлантическото крайбрежие по протежение на около 2400 км. Апалачи са сравнително ниска планина /връх Мичъл - 2037 м/, със заоблени била и полегати склонове, в по-голямата си част покрити с гъсти гори. В западните предпланини на Южните Апалачи /в щата Кентъки/, се намира най-дългата пещера на Земята – Мамутовата /Мамонтова/, дълга близо 250 км.
       В ниската централна част между двете планински системи са разположени Големите равнини, Големите американски езера и Мексиканската низина. Тази част на страната е прорязана от гъста речна система на Мисури и Мисисипи. Река Мисисипи се нарежда на трето място по дължина в света, след Нил в Африка и Амазонка в Южна Америка. На югозапад, тече река Колорадо, която, пресичайки високите Кордилери, оформя величествения Гранд Каньон.

    Гранд Каньон на река Колорадо

     Климатът в по-голямата част от страната е умерен и субтропичен, континентален и тропичен – на полуостров Флорида. Средните януарски температури са от –25° C в Аляска и –18° C - в Централните равнини, до 14° C - в югозападните части и до 20° C - на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14 - 25° C на западното крайбрежие, 16 - 26° C - на източното крайбрежие и до 32° C - във вътрешните плата и южните части на страната. Близостта до големи водни басейни влияе положително върху количеството на валежите – в крайбрежните места обикновено падат повече валежи. На изток падат 1000 – 2000 mm валежи годишно. В Централните равнини падат около 600-900 mm. Във прериите валежите са около 400-600 mm. В пустинните райони валежите са най-малко – под 100 mm годишно. 

   Монюмънт вали – Аризона - Юта, САЩ

        Природата на страната е изключително разнообразна – обширни низини и равнини, ниски и високи планини. Богати са водните ресурси на страната. През нея протичат големи реки - Мисисипи, Мисури, Колорадо, Колумбия и др. Обширни площи са заети от плодородни земи. Големи територии са покрити от гори и страната е богата на запаси от дървесина. Полезните изкопаеми са в основата на промишлената мощ на страната - нефт, земен газ, въглища, желязна руда, медна руда, боксит, руди на редки метали, злато, фосфорити и бронз, цинк и др.

     ИСТОРИЯ. До XVI век в днешните земи на САЩ живеели около 400 индиански племена, говорещи на над 200 езика. От първото заселване на британци по източното крайбрежие през 1607 г. в продължение на два века, в Новия свят непрекъснато пристигали заселници. Тук те създават 13 колонии, които в резултат на Войната за независимост /1775-1783 г./ отхвърлят колониално управление на Англия и обявяват създаването на независима държава Съединени американски щати. САЩ продължават да насърчават имигрантските потоци от всички краища на света. Днес страната представлява невероятна смесица от раси, народи и култури – около 82% от населението са с европейски произход, 13% са афро-американци, 4% - азиатци и 1%-индианци.

       От територията на днешните Източни щати започва европейското заселване на Северна Америка. Те заемат североизточната част на страната. Източните щати включват 13 щата и Столичния федерален окръг, обособени в два района: НОВА АНГЛИЯ - /Мейн, Ню Хемпшир, Върмонт, Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът/ и СРЕДНО – АТЛАНТИЧЕСКИ ЩАТИ - /Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания, Делауер, Мериленд,  федерален окръг Колумбия, Вирджиния и Западна Вирджиния/. Без Западна Вирджиния и Върмонт, останалите Източни щати имат излаз на Атлантическия океан. Връзката на Пенсилвания с океана е чрез дълбокия естуар на река Делауер. Пенсилвания има излаз и на езерото Ери, а в границите на щата Ню Йорк се включват части от езерата Ери и Онтарио - /част от групата на Големите езера/ и американската част на Ниагарския водопад.

        На запад от Атлантическата низина, почти успоредно на крайбрежието, са разположени планинските вериги на Апалачи, дълги повече от 2400 км. Скалните формации са богати на полезни изкопаеми – черни въглища, желязна руда, цинк и др. Заоблените била и полегатите планински склонове на Апалачи са покрити с гъсти гори. Част от тях били унищожени, за да се освободят площи за земеделие и за построяване на големи градове в региона.
         Планината Апалачи изиграва важна роля при европейското заселване на САЩ. Планинските хребети, покрити с гъсти гори, станали истинско препятствие за проникване във вътрешността на континента. Така за дълъг период заселването било ограничено в Атлантическата низина. Първата английска колония е Джеймстаун, основана е през 1607 г. в днешния щат Вирджиния. През 1620 г. английски пуритани, подложени на религиозни преследвания, напуснали родината си и основали колонията Плимут по крайбрежието на днешния Масачузетс.

  Капитулация на английската армия при Йорктаун – 1781 г.

          Към края на XVII в. британските колонии в днешните Източни щати вече били 13, а през XVIII в. икономиката им била в подем. Англия обаче налагала търговски и политически ограничения на колониите си. Първият голям протест срещу британското управление избухнал през 1773 г. в пристанището на Бостън, щата Масачузетс - /“Бостънското чаено парти“/ и сложил началото на открита конфронтация, прераснала в Американската война за независимост - /1775 – 1783 г./. Източните щати били арена на бойните действия. На 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за Независимостта. В днешния щат Ню Йорк се състояла решителната битка при Саратога - /1777 г./, която обърнала хода на войната в полза на колониите. 
        В град Филаделфия /щат Пенсилвания/през 1787 г. е изработена Американската конституция. Тази конституция, заедно с по-късно направените 27 поправки, и днес е в основата на американската демокрация. Държавното управление на САЩ се разделя между 50-те щата и главното федерално управление. Всеки щат има собствена конституция, законодателно събрание, щатски съд и губернатор, избиран от населението на щата. И местното /щатско/, и централното /федерално/ управление имат право да събират данъци и такси, да строят пътища, да осигуряват социалното обслужване на населението. Централната власт управлява военното дело, финансите /включително печатането на пари/, външната политика и търговия, връзките между щатите, федералния съд. Така САЩ е силно централизирана държава, с прозрачна автономия на щатите.
      Седалище на федералните органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт е столицата Вашингтон, окръг Колумбия.

   Капитолия  - Вашингтон

     Федералната столица Вашингтон е разположена по бреговете на река Потомак, върху земя, подарена от двата съседни щата – Мериленд и Вирджиния. В сградата на Капитолият заседава Конгресът - /върховния законодателен орган на САЩ/, съставен от две камари – Сенат /100 души, по двама сенатори от всеки щат, избрани за 6 год./, и Камара на представителите - /435 членове, избрани за 2 год./. Близо до Капитолият се намира Върховният съд, който взема основните решения чрез диспут по действащите закони. Знаменитото Пенсилвания авеню свързва Капитолият с Белия дом – резиденция на президента на САЩ. Президентът е глава на държавата, министър-председател и главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ.

   Белия дом - Вашингтон

        ЩАТИТЕ НА НОВА АНГЛИЯ. Нова Англия се нарича районът, който включва шестте североизточни щата – Мейн, Ню Хемпшир, Върмонт, Масачузетс, Роуд Айлънд и Кънектикът. Името е свързано с първите британски заселници. В Нова Англия се намират някои от най-прочутите университети, като Харвард и Масачузетския технологичен институт, университетът Йейл в Кънектикът и др. Щатите на Нова Англия привличат голям брой туристи, както с вълнуващата си история, така и с живописната си природа – очарователни хълмове и планински хребети, бистри езера и пенливи реки, красиви широколистни гори и слънчеви поляни.
      Ню Йорк. През 1614 г. на остров Манхатън, в устието на река Хъдсън, дошли първите холандци. През 1626 г. те основали селището Ню Амстердам, което станало център на холандската колония в Северна Америка. През 1664 г. англичаните завладели Ню Амстердам и го преименували на Ню Йорк. Тогава броят на жителите му не надхвърлял 1000 души. До XVIII век Ню Йорк останал селище на търговци на кожи и ловци. Днес Ню Йорк /21.2 млн. ж./ е мегаполисът на САЩ и по население е на второ място в света след Токио. Територията на гигантския град, наричан градът на кулите, включва и 50 острова, от които най-голям е Манхатън. Отделните части на града са свързани чрез 60 моста.

   Ню Йорк - САЩ

       През последните 200 години Ню Йорк е главната врата към САЩ, през която пристигат вълни от имигранти от всички краища на света. В резултат  Ню Йорк е най-космополитния град в света. Градът е световен финансов център и бизнес център. Тук се намира най-голямата в света стокова борса на зърнени храни, захар, кафе, каучук, черни и цветни метали и много други стоки. Ню Йорк все още е най-големият индустриален център на САЩ, през него минава ¼ от външнотърговския обмен на САЩ.
        СРЕДНИЯТ ЗАПАД И ГОЛЕМИТЕ ЕЗЕРА. С индустриалното си производство и интензивно селско стопанство регионът на Средния Запад и Големите езера има решаващо значение за американската икономика. Северната централна част на САЩ, разположена между Кордилери на запад и Апалачи - на изток, е платовидно хълмиста и равнинна земя. Тя включва Големите равнини, наричани Средния Запад /или прерии/, и района около Големите езера.
      Големите равнини се простират от север на юг между Скалистите планини и река Мисисипи. На север обхващат голяма част от трите канадски прерийни провинции /Албърта, Съскечуан и Манитоба/, а на юг, в границите на САЩ, включват седем щата от Средния Запад - /Монтана, Северна и Южна Дакота, Уайоминг, Небраска, Колорадо и Канзас/, както и части от южните щати Оклахома, Ню Мексико и Тексас. В геоложко отношение районът на Големите равнини бил зает от обширно вътрешноконтинентално море, върху чието дъно се образували седиментни скални пластове. При континенталното заледяване в геоложкото минало върху тази скална основа се оформила дебела льосова покривка с плодородни почви.
      Преди заселването на европейците Големите равнини били обширни тревни райони в света - прерии. В тях бродели огромни стада бизони. В резултат на безогледното използване на превърнатите в обработваеми земи прерии, през XIX век започнала ускорена почвена ерозия на значителни площи. С въвеждането на интензивното земеделие през XX век - /висока механизация, напояване, използване на изкуствени торове и т.н./ плодородните земи и естествените пасища в Големите равнини до голяма степен са възстановени. Днес те са най-важният земеделски район на САЩ, където се отглеждат огромни стада едър рогат добитък, зърнени и фуражни култури - /ръж, ечемик, пшеница, люцерна и др./. Над 75% от пшеницата, която се търгува на световния пазар, се произвежда в Големите равнини.

       МИСУРИ И МИСИСИПИ. Река Мисури /буквално – Голяма кална река/ извира от Скалистите планини, тече на югоизток през щатите на Средния Запад и северно от град Сейнт Луис се влива в най-дългата река в САЩ – Мисисипи. Мисури и втората по дължина река в страната. Мисури и Мисисипи заедно образуват най-дългата река в Северна Америка и третата по дължина в света след Нил и Амазонка. Гъстата речна система на двете реки с многобройните им притоци отводнява цялата централна част на САЩ. В този регион Мисисипи и Мисури е най-важната транспортна артерия, по която големи речни кораби и шлепове се превозват обемисти товари - /въглища, нефтени продукти, пясък, чакъл, желязна руда и др./. Река Мисури и включена в грандиозния проект „Басейнът на Мисури“ за напояване на огромни площи 

  Ниагарският водопад

         ГОЛЕМИТЕ ЕЗЕРА. Големите езера са тектонични образувания, дооформени под натиска на континенталния ледник от периода на плейстоценското заледяване. Старите тектонски вдлъбнатини и речни долини били силно удълбани и разширени от ледника, в резултат на което се е образувала най-голямата верижна езерна система на Земята. Тя съдържа над 20% от световните запаси на сладка вода. Те представляват 90% от запасите на САЩ. Големите езера включват 5 големи езера - /Горно, Мичиган, Хюрън, Ери и Онтарио/ и едно малко солено езеро – Сейнт Клер /между Хюрън и Ери/. С изключение на езерото Мичиган, което е разположено изцяло в САЩ, през всички останали езера преминава границата с Канада. Между езерата Ери и Онтарио тече река Ниагара, на която се намира Ниагарският водопад. Чрез потоци, реки и канали водите на езерата се оттичат чрез река Сейнт Лорънс и се изливат в Атлантическия океан. Големите езера представляват огромен вътрешноконтинентален воден басейн, който оказва значително влияния върху микроклимата на околните територии – зимата е по-мека, а лятото – прохладно. Система от плавателни канали свързва Големите езера с реките Мисисипи и Хъдсън и образува важна транспортна магистрала.
        ЩАТИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ЕЗЕРА. Често наричат Охайо, Мичиган, Индиана, Илинойс, Уисконсин и Минесота щатите на Големите езера, а също и Индустриалния север на САЩ. Тук са съсредоточени основните отрасли на тежката промишленост - /черна металургия, производство на автомобили, локомотиви, заводско оборудване, химическа промишленост и др./. Промишленото производство в района се развива през XIX - XX век  благодарение на големите запаси на качествени железни руди и черни въглища. Това позволява транспортирането им на големи разстояния с плавателни съдове.

   Чикаго – Щата Илиноис

      Край езерата възникват големи градове, които се развиват като индустриални, пристанищни и търговски центрове, например Чикаго – /7.5 млн. ж./, на брега на езерото Мичиган. Град Детройт е най-големият американски център за производство на автомобили. Индустриалният Север привлякъл огромни потоци европейски имигранти и негърско население от Южните щати. Така в щатите на Големите езера от смесването на народностите се формирало невероятно съчетание между традиционните култури на тези народи и новите течения в музиката и изкуството. Щатите на Големите езера с времето се насочват към нови стопански отрасли – електроника, финансово дело, туризъм. 
    ИНДИАНЦИТЕ. Преди пристигането на европейците коренното американско население, съставено от около 400 индиански племена, населявало цяла Северна Америка. Първоначално отношенията между индианци и заселници били мирни и сравнително дружелюбни, свързани само с търговията. Съществуващото между тях напрежение, обусловено от различния им живот, прераснало във въоръжени сблъсъци, когато заселниците започнали все по-агресивно да заграбват земите и природните богатства на индианците.
 

   Татанка Йотаке /седящият бик/ - вожд индианците Сиукси

         През XIX век противоречията достигнали връхната си точка и избухнали ожесточени войни. Стадата от бизони, от които почти изцяло зависел животът на индианците, били унищожени. Европейските заселници избивали бизоните с милиони, за да превърнат прерията в обработваеми земи и да осигурят функционирането на новостроящите се жп линии. Кръвопролитните войни обхванали земите до Големите езера и Средния Запад. Коренните жители на Америка били заставени със закон и сила да се заселят в резервати.
         Днес индианците са не повече от 1% от населението на САЩ и са пръснати из цялата страна. Най-голям е броят им  в четирите съседни щата – Оклахома и Ню Мексико - /Южни САЩ/, и Аризона и Калифорния - /Западни САЩ/.
      ЮГЪТ НА САЩ. Югът включва 12 щата, разположени в южната централна и югоизточна част на страната, имащи специфична икономика и култура. Релефът на южните щати е разнообразен, но преобладават равнините. Те са най-топлият регион на САЩ, но тук се наблюдават съществени климатични различия. Най-горещо и влажно е на полуостров Флорида - /тропичен влажен климат/. Изобилните валежи се дължат на съседните топли водни басейни, на топлото течение Гълфстрийм, което мие източните брегове, и на влажните североизточни пасати. Характерно явление за щатите край Мексиканския залив са честите разрушителни бури – торнадо. Някои бури са толкова мощни, че се придвижват далеч на север и оформят зловещата „Алея на смъртта“. 

   Ню Орлеан – френският квартал 

       МИСИСИПСКА НИЗИНА. В юга на САЩ се намира долното течение на най-дългата река на САЩ – Мисисипи /Бащата на водите, както я наричат индианците/. Тя извира от езерото Айтаска, сред горите на Северна Минесота и се насочва на юг през щатите на Средния Запад и Големите езера. На юг реката очертава част от границата между Тенеси и Арканзас, както и двете западни граници на щата Мисисипи – с Арканзас и Луизиана. В долното течение Мисисипи образува дълбоки меандри – тук тя е три пъти по-дълга от изминалото разстояние по права линия. Реката завършва своя път в Мексиканския залив, близо до град Ню Орлеан, като излива около 19 млн. литра вода в секунда. В резултат се образувала огромна делта, която продължава да нараства в Мексиканския залив с около 100 метра годишно.
       ПАМУКОВИЯ ПОЯС. Памукът е сред най-важните влакнодайни технически култури, от които се произвежда почти 50% от световното производство на текстил. По-голяма част от него се отглежда в т. нар. памуков пояс, разположен в щатите Арканзас, Луизиана и Тексас. Този район осигурява идеални климатични и почвени условия за развитието на памука. Той се отглеждат тук още от времето на първите европейски заселници по Мисисипската низина.

   Гражданската война в САЩ – 1861-1865 г.

       РОБСТВОТО. Памукът, тютюнът, оризът и захарната тръстика били основните култури, отглеждани в Южните щати от първите европейски заселници. С разрастването на памуковите плантации се увеличила нуждата от работна ръка, за която плантаторите разчитали на търговците на роби. Милиони негри от Африка били продавани на пазарите за роби. От 1790 г. броят на негрите-роби непрекъснато нараствал и достигнал до около 1/3 от населението на Южните щати. Същевременно се ожесточавали споровете за това дали робството отговаря на моралните норми на християнството.
       Твърдата позиция на Северните щати срещу робството довежда до разделянето на САЩ. През 1860-1861 г. 11 южни щати, привърженици на робството, се отделят и създават Конфедеративните щати на Америка - /т. нар. Конфедерация/. Това поставя началото на Гражданската война в САЩ /1861-1865 г./ между Севера и Юга. Южните щати губят войната и икономиката им без робите започва да запада. Въпреки отмяната на робството, подобряването на условията на живот и труд на негърското население става бавно и продължава с десетилетия. Междувременно много афро-американци мигрират в индустриалния Север.
        ПРОМЕНЯЩАТА СЕ ИКОНОМИКА. Памукът продължава да се отглежда в Юга на САЩ, но за да засилят икономиката си, много от южните щати се насочват към многоотраслово развитие на земеделието и индустрията. Днес соята и фъстъците са едни от основните доходоносни култури.

   Остин – столицата на Тексас 

       Разработването на богатите нефтени залежи в шелфа на Мексиканския залив и в щатите Тексас, Луизиана и Мисисипи са стимул за развитието на химическата промишленост. Благодарение на американските военни бази и НАСА в целия Южен регион бързо се развиват машиностроенето и електрониката. През последните десетилетия туризмът също става основен източник на доходи за много градове като Маями, Ню Орлеан и др.        
        ТЕКСАС. Тексас е вторият по площ и трети по население щат в САЩ. По-голямата му част заема южният край на Големите равнини.  Обработването на тези плодородни земи е превърнало щата във водещ производител в страната на памук, фъстъци, царевица, пшеница, дини и т. н. Основен отрасъл е говедовъдството - в Тексас има голям брой специализирани ферми /ранчо/ за отглеждането на расови говеда. Тексас има огромни запаси на изкопаеми горива. Натрупаните богатства от добива на нефт и природен газ, от нефтопреработването и силно развитата индустрия, са допринесли за развитието на големи модерни градове като Далас, Хюстън и Остин – столица на щата.
         ЗАПАДЪТ НА САЩ. От високите планини на север до Големия каньон и плоските сухи пустини на юг, Западът на САЩ се характеризира с разнообразна природа.
       Западът обхваща най-широката, пълна с природни контрасти част на високите Кордилери. Това са пространствата, където Скалистите и Бреговите планини образуват дъговидни вериги около вътрешните басейни и плата. Тук се намират най-високите и най-ниските земи, най-влажните и най-сухите места на страната, най-високотехнологичните райони на Северна Америка, най-гъсто населените центрове като Сан Франциско и Лос Анджелис, както и най-рядко населените земи на САЩ.