Сан Марино
08 Февруари 2014
312
Сан Марино е една от най-малките и най-стари държави в Европа. Територията й е 60,6 кв. км. Разположена е на Апенинския полуостров, като малък „остров” сред Италия. Най-високата точка е връх Титано (738 м). През нея протичат реките Морано и Ауса. Отстои на 14 км от Адриатическо море.
Страната е парламентарна република и изпълнителната власт принадлежи на правителство начело с двама капитан-регенти. Населението е 30 хил.жители. Говорят италиански и са католици. Има над 30 селища.
Най-голям дял в стопанството се пада на туризма, но значително място има филателията. Развива машиностроене, текстил, обувна промишленост и др. Изнася главно за Италия – вино, кожи, обувки, керамика, строителни камъни и др. От селското стопанство отглеждат зърнени култури и развиват животновъдство.
ИСТОРИЯ
Според исторически сведения земите на Сан Марино са населени от праисторически времена. Но доказателствата за обитаването на възвишението Титано датират едва от Средните векове.
Легендата разказва, че през 301 г. християнинът каменоделец Марино (Мариний) напуснал родния си остров Раб (днес се намира на територията на Хърватска), за да работи като зидар в град Римини. По време на гоненията срещу християните от император Диоклециан, той заедно с малка група християни успява да се скрие в полите на планината Титано. Марино построява малка църква и основава религиозна общност на Монте Титано, поставяйки основите на днешния Сан Марино.
Името Сан Марино се споменава за първи път в документи през 885 г. Тъй като тези земи са владение на Папата се счита, че това е годината, в която държавата обявява своята независимост. Папската държава много пъти се опитва да присъедини Сан Марино, но неуспешно. Все пак, макар и за кратък период Сан Марино два пъти е под чуждо управление. Първият път е през 1503 г., под властта на Чезаре Борджия, а втория през 1739 г. - на кардинал Джулио Алберони.
Днес обикновено казваме, че Сан Марино е най-старата държава в Европа и третата най-малка европейска страна, след Ватикана и Монако, а също и че е най-старата република в света. Държавата е република от 1599 г. През 1600 г. санмаринци приемат конституция, която с малки изменения (1906 г.) действа досега и това я прави най-старата действаща конституция в света. Спорен е моментът дали е най-малката република в света, защото след обявяването на независимост през 1968 г., тихоокеанската държава Науру се превърна в конкурент за това място. Интересен факт е, че американският президент Ейбрахам Линкълн е почетен гражданин на Сан Марино – правителството на страната го прави такъв заради неговите републикански убеждения.
През вековете малката общност успява, с известни изключения да остане независима, главно поради недостъпното си местоположение и бедност (сега е една от най-богатите държави в света). Известно е, че през 1797 г. към Сан Марино напредва армията на Наполеон, но се отказва от идеята да сложи край на независимостта й. Самия Наполеон казва: "Защо да го правя, това е една образцова република!". Наполеонова Франция признава Сан Марино през същата 1797 г., а другите европейски държави правят това на Виенския конгрес през 1815 г. През ХІХ в., по време на т.нар. Рисорджименто - движение, довело до обединението на Италия, малката република е убежище на много италианци, преследвани заради подкрепата си на обединението. През 1862 г. Сан Марино минава под италиански протекторат. Джузепе Гарибалди обаче се съобразява с желанието на държавата да не бъде включвана в новосъздадената Италия.
По време на Първата световна война Сан Марино е съюзник на Антантата и участва с войска от 15 войници, но обявява неутралитет през Втората световна война. През септември 1944 г. републиката е окупирана от германските войски.
След войната до наши дни управлението е в ръцете на коалиции, съставени от комунистическата, социалистическата и християндемократическата партия. Страната е член на основни международни организации - Организацията на обединените нации, Съвета на Европа. Макар да не е член на Европейския съюз, Сан Марино има правото да използва общата европейска валута – еврото.
Всяка година на 1 октомври и на 1 април улиците в центъра на стария град Сан Марино се изпълват с хора за церемонията по встъпване в длъжност на капитан-регентите. Те са държавни глави, които се избират за 6 месеца измежду членовете на Големия генерален съвет (еднокамарен парламент, който е върховен държавен и законодателен орган). Изпълнителен орган са капитан-регентите съвместно с Държавния конгрес (правителството).
На 3 септември държавата чества празника на своя основател – Сан Марино. През целия ден се организират различни забавления, състезания с арбалети, хвърляне на знамена и други. Първоначално националният химн е подобен на химна на Италия. През 1894 г. за химн е избрана композицията на Федерико Конзоло. Днес военните сили на Сан Марино маршируват по улиците няколко пъти на ден.
Разположена на площ от 61 кв. км и с население от около 30 хил. души Сан Марино е обградена изцяло от Италия. Няма съществена разлика между нейното население и това на Италия. Преобладаващата част - 95% изповядват католицизма. Официалният език е италианският, а в разговорния език се използва тосканското наречие (романьол). Малката държава е разположена в източната част на Апенините, само на 10-ина километра от Адриатическото крайбрежие на италианския град Римини.
Климатът е субтропичен средиземноморски. Най-високата точка е върхът на възвишението Титано – 738 м. Сан Марино не разполага с големи водни басейни, няма и естествени равнини, релефът е предимно хълмист. Най-важен за икономиката е туризмът. В държавния бюджет влизат не само данъчните облекчения, но и обезщетения, които Италия плаща на Сан Марино за пропуснати събрани мита. Малката република е известна и на колекционерите по света - много доходоносна е продажбата на пощенски марки и монетите, с изобразени мотиви от страната.
Столицата Сан Марино е разположена високо в Апенините, недалеч от Адриатическото крайбрежие. Според историците тя е основана на 3 септември 301 г. от Свети Мариний (San Marino). Градът е голям туристически център, посещаван годишно от над 3 милиона туристи. От София до Сан Марино има само 889 км. Други градове са Серавале, Акуавива, Борго Маджоре.
В столицата не са малко местата, които си заслужава да бъдат посетени: трите отбранителни кули, разположени на трите върха на Монте Титано. Най-стара е Гайта (Guaita от ХІ в.), най-висока е Честа (Cesta от ХІІІ в.), третата е Монтале (Montale от ХІV в.), която е частна и не е отворена за посещения. Гайта и Честа са отворени за посещение, като във втората има музей, посветен на Сан Марино; базиликата на Светеца (basilica of the Saint), църквата Сан Пиетро (San Pietro), с леглата на светците Марино и Лео, църквата Сан Франческо (San Francesco) с галерия и музей, църквата на Капуцините (Cappuccini) и Държавния музей. По средата на Piazza della Libertà от ХІХ в.се намира сградата на правителството "Палацо Публико", реставрирана от архитекта Гае Ауленти. Там са разположени сградите на парламента и на техни превъзходителства капитан-регентите.
Многовековната история на Сан Марино и продължителните периоди на мир са завещали на санмаринци значителен брой произведения на изкуството, сред които не малко картини на известни италиански художници от Ренесанса и Барока, скулптури, изложени на публични места. Традиционните занаяти като каменна резба и керамика са запазени и до днес.
Когато посетите Сан Марино не пропускайте да опитате от кулинарното изкуство на санмаринци, то е богато на традиции и съхранено във времето. Вероятно най-характерното ястие е пиадина (piadina) – тънка питка, печена в керамична чиния, допълнена с различна по вид плънка. Традиционен сладкиш е „Торта на трите върха”. Той се приготвя от меки ухаещи вафлени кори, които се подреждат в три слоя и между тях има какао, сметана и лешников крем, обилно залят с тъмен шоколад. Друга вкусотия е „Титан” - сладка баница от двата пласта, приготвени от брашно, бадеми и фастъци, яйца и мед.