Република Сърбия

03 Декември 2015

122

Сърбия е балканска страна, граничи на запад с Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, на юг с Македония, на изток с България /318 км/ и Румъния, на север с Унгария. Включва автономната област Войводина /22 хил. км²с унгарско население/.

Заема важно кръстопътно място в Балканския п-в на пътя от Западна Европа към Истанбул и Близкия изток. Важно значение за страната има жп линията Белград - Бар /Черна гора/ за излаз на Адриатическо море. Най-голямата република от бивша Югославия. Паричната единица е динар, химнът е „Хий, славяни”.

Площ : 88,3 кв.км, население 9,150 млн. души.

Релефът на страната е разнообразен. На север във Войводина са областите Бачка, Банат и Серм. Разположени са Източносръбските, Карпатско-балканската дъга и планините към границите с България, Македония и Черна гора. На границата с Румъния е дунавският пролом Железни врата /Гердап, Джердап/, най-големият в Европа, дълъг над 100 км. Най-високият връх Джеравица – 2656 м се намира в Метохия на Албанската граница.

Сърбия е богата на полиметални руди, огнеупорни глини, въглища, уран и др. Открити са нефт и земен газ. Край Ниш и Враня има лековити минерални извори.

През Сърбия протичат река Дунав и нейните притоци Сава, Драва, Тиса и Морава. Казват, че Сърбия е почвен музей на Европа, защото се срещат голям брой разновидности на типове и подтипове почви.

Сърбите са южни славяни. Във Войводина живеят предимно унгарци. Твърде пъстро е населението в Банат – сърби, немци, румънци и др. В Западните покрайнини /Царибродско и Босилеградско/ населението е българско. Сърбите са източноправославни и си служат с кирилица.

Сърбия е парламентарна република. Законодателният орган се нарича Скупщина. Република Сърбия се поделя на 18 общини и 1 автономия.

Сърбия е промишлено-аграрна страна, която днес изпитва силни затруднения в икономическото си развитие. В енергийният баланс важно място имат двата хидрокомплекса Джердап І и Джердап ІІ, изградени на река Дунав съвместно с Румъния. Те произвеждат електроенергия и улесняват корабоплаването през трудния участък на Катарактите и Казаните, през които още император Траян е прекарал път за корабите.

Сърбия има традиции в производството на цветни и черни метали, алуминий, стомана; в автомобилостроенето, кораби, земеделски машини, вагони; в химическата промишленост, текстилната, хранително-вкусовата и др.В момента промишлеността силно е намалила производствата си.

В селското стопанство най-плодородните земи са във Войводино по долините на реките Дунав, Сава и Морава. Има добри условия за животновъдство.

В стопанският туризъм най-привлекателни обекти са Белград, проломът на Железни врата, старите манастири и лековитите минерални извори. Старата столица Рас и манастирът Студеница са под закрила на ЮНЕСКО.

Белград: Старият град е израснал на мястото, където Дунав и Сава се съединяват, където е остров Нови Ратни и останките от римския Сингедунум и Калемегдан. Турската крепост Калемегдан е свързана и с българската легия. По време на военно обучение тук Васил Иванов Кунчев получил прозвището Левски заради лъвския си скок. Сега в крепостта има военен музей и колона с фигура на победата, дело на скулптора Местрович, която е емблема /заставка/ на Белградската телевизия. От стария Белград – пристанище на две реки, са запазени старите квартали Скадарлия, Ташмайдан, Карабурма, Палилула. В центъра на града е площад Теразие /Везни/. Наблизо са сградата на Скупщината и катедралният храм. Градът се е разраснал и включил в своята територия Нови Белград и Земун. Белград и Земун за пръв път се споменават в документ на българския цар Борис. Интересен кът край Белград е хълмът Авала.

Смедерево е дунавско пристанище със запазена голяма средновековна крепост край р. Дунав и с металургичен комбинат.

Панчево е град със застъпена нефторафинерийна и хранително-вкусова промишленост.

Крагуевац е град силно пострадал по време на окупацията през ІІ световна война. Тук са заводите на „Застава”/в момента неработещи/.

Ниш е наследник на римския Несос. До 1878 г. е влизал в Туна вилает със седалище Русчук.

Нови Сад е главен град във Войводина. Пристанище на Дунав. Тук е старата крепост Петроварадин – т. нар. Гибралтар на Дунава. В затвора към крепостта е бил затворен Любен Каравелов.

ИСТОРИЯ

През І в. територията на днешна Сърбия е включена в Римската империя, по-късно на Византия. По-късно през VІ в. се заселват славянски племена. В следващите векове земите са част от българската държава или Византийската империя.

Първото сръбско царство създава Стефан Неманя през 1170 г., чийто син е канонизиран като св. Сава и става покровител на автокефалната Сръбска православна църква, основана през 1219 г. През 1217 г., под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия става кралство, а в 1346 г. за няколко десетилетия при управлението на цар Стефан Душан прераства в царство.

След неговата смърт през 1355 г. сръбската държава отслабва. След битката при Смедерево (1459), османците постигат пълен контрол над всички сръбски земи. В периода 1459-1804 г. те са под властта на Османската империя.

През 1804 г. сърбите започват борба за независимост под водачеството на Георги Петрович, известен и като Карагеорги (Караджордже). От 1813 г. до 1903 г. начело на сръбското движение за независимост и държава е династията на Обреновичите. Сърбия става една от първите страни на Балканския полуостров, която извоюва своята независимост от Османската империя. Страната става трибутарно княжество през 1829 г., а първата конституция е приета на 15 февруари 1835 г. След руско-турската война от 1877/78 г. държавата получава Поморавието и пълна независимост. В резултат на Балканските войни (1912-1913) Сърбия разширява територията си като включва Вардарска Македония, Косово и Санджак.

След края на Първата световна война през 1918 г. на политическата карта се появява Кралство на сърби, хървати и словенци, което от 1929 г. се нарича Югославия.

След Втората световна война държавата се нарича Социалистическа федеративна република Югославия СФРЮ, която включва шест републики. След разпадането на СФРЮ (1991-1992) като самостоятелни държави се отделят Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина и Македония. До 2003 г., Сърбия заедно с Черна гора, образуват Съюзна република Югославия, а през 2003-2006 г.

Сърбия е съставна част от Държавна общност на Сърбия и Черна гора. На 29 октомври 2006 г. с референдум е приета нова Конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември 1990 г. След референдум през 2006 г. Черна гора се отделя от съюза и вече е независима република. На 17 февруари 2008 г. бившият сръбски автономен окръг Косово също обяви независимост.

В Република Сърбия законодателният орган се нарича - Скупщина, депутатите се избират с четиригодишен мандат. Държавен глава е президент, който се избира чрез всеобщи преки избори за пет години. Висш орган на изпълнителната власт е Министерски съвет начело с министър-председател, избиран от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента. Съдебната власт се осъществява от Върховен съд, Касационен съд и Конституционен съд.

Химнът на Република Сърбия е химнът на Кралство Сърбия, но с малки промени в текста. Гербът на Република Сърбия е гербът на Кралство Сърбия от 1882 г. и представлява бял двуглав орел с щит на гърдите, на които са изобразени четири очи, а над главата на орела има корона на династията на Неманичите.

Официалната азбука в страната е кирилицата, която се използва в държавните учреждения и документи. Освен нея се използва и латиницата, която е по-предпочитана и е станала полуофициална (използва се в реклами, надписи, субтитри в телевизионни предавания и др.). Пътните указателни табели са надписани на кирилица и латиница.

ИНТЕРЕСНО

Славата е стар сръбски родов и народен празник. С празнуването на славата се отбелязва денят, в който праотецът на рода по мъжка линия е приел християнството и се е покръстил. Този ден се пази и предава като най-строга и тачена традиция от поколение на поколение. Никой мъжки наследник няма право да променя деня на родовото празненство, а дъщерите приемат деня на славата на своите съпрузи. Обикновено славата е в деня на някой християнски светец. Светецът се счита за покровител на рода, празнуващ славата. В този ден на трапезата се слага погача във вид на корона. Пред нея през целия ден гори восъчна свещ, която вечерта само домакинът има право да я изгаси и то чрез потапяне във вино. Ако домакинът не е жив, ритуалът се извършва от най-големия му син или внук, който може и да е дете. През деня на славата идват гости, които се черпят до три пъти. На гостите се сервира варено месо.

Сръбската национална кухня е изключително разнообразна и вкусна. Много популярни са чорбите (гъсти, леко подкиселени супи), приготвят се от бобови растения, кисело мляко, домати или от риба и зеленчуци. Към сръбските специалитети се отнася каймакът, произвеждан чрез биене на прясното мляко. Широко разпространени са ястията от свинско месо и сладководни риби, гювечът, сармите, кебапчетата, плескавиците, джулбастията, сладко от плодове, което се приготвя чрез варене в гъст захарен сироп и др. От тестените ястия са популярни щруделите и колачите.