Прага - Магическият град
22 Май 2014
121
„Добре дошли в Прага – град, изпълнен с история! Понякога човек има чувството, че реката Лета, която носи забравата, е смесила своите води с тези на Вълтава. Прага е родена от амбициозния замисъл на династията Пшемисъл и от мощното движение за християнизация. Нейното благоденствие в търговски план се разгърнало в сянката на Замъка и на катедралата „Свети Вит”. Още в най–древните източници Прага вече се споменава като столицата на кралство Бохемия, като седалище на владетели.
От IV до II в. Пр. Хр. келтската цивилизация се разпростира из цяла Европа. Един келтски народ, боите, дал името си на Бохемия, Boiohaemum или Boeheim. Боите издигнали укрепена цитадела на юг от днешна на Прага. После били изместени от германските народи, които непрекъснато се сблъсквали с римляните. Славяните пристигнали с втората вълна на Великото преселение на народите като вероятно се настанили през VI век. През VII век се образува първата голяма славянска монархия в Южна Моравия и в Западна Словакия – държавата Велика Моравия. Бохемия се намирала встрани от тази цветуща цивилизация. Тя се превръща в мощен политически фактор при Моймир I, после при Ростислав и Святополк. Тези земи са свързани със зараждането на църквата под славянско влияние, съперничаща си с дощлите от Бавария мисионери и делото на Кирил и Методий.
Както и да погледнем на ролята на цар Симеон Велики в „заслугата му” да се заселят маджарските конници в Панония в 986 г., фактът си е факт : именно българският владетел жестоко разбива и преследва маджарите, които непрекъснато били подкупвани от Византия, за да нападат Североизточните граници на България. Унгарците, възползвайки се от разгромяването на княз Моймир II през 902 г. и рухването на неговата държава в 906 г., уседнали на тези земи и продължително затваряли дунавския път. Чехите контролирали само ограничени територии на Запад от Вълтава. Тяхното племе успяло да наложи постепенно властта си над своите съседи чрез Пшемисловата династия през IX и X век. Построява се крепостта в Прага през 882 г. – 884 г. и така започва историята на града.
Според легендата двама братя – родоначалници – Чех и Лех, завели племената си в Бохемия и открили своите територии на върха на вулканичната планина Ржип., северно от Прага. Чехите, пострадали от чумата, се заселили върху хълма Замъка (Храдчани). Към 882 г. – 884 г. преместването на основната резиденция отбелязва историческото раждане на града. Строи се и църквата „Дева Мария”, най – старата в Прага и втората в Бохемия, изчезнала в последствие. Около Замъка се разгърнало селище. Прага не е тръгнала от десния бряг, от Стария град, противно на онова, което се подразбира от неговото име, а от левия бряг. Първите заселници се появили в сегашната Мала страна – Малкия град. Тук именно в продължение на два века протичал градския живот. Като добри дипломати, чешките князе съумели да извлекат ползи от боричканията между папите и императорите на Свещената Римска империя. През 1085 г. Вратислав II, получил титлата крал на Бохемия, коронясан в Прага на 15.06.1086 г. Едва в 1158 г., обаче Владислав получил титлата княз на империята, а Отокар I Пшемисъл – правото и на наследственост на титлата. Една от особеностите на средновековна Прага е съсредоточаването в един и същ град и квартал на църковната и политическа власт. Само за сравнение например и катедралата, и царския дворец на френските крале са на остров Сите, но коронацията се отслужвала в Реймс, а погребването на кралете в базиликата „Сен Дени”. Конфликтите на княз Вратислав II с епископ Яромир /а те били братя/ го накарали да построи свой дворец и множество сгради във Вишеград. Оцеляла днес е само ротондата в романски стил. Замъкът си оставал политически център на държавата. „Вишеградската епоха” завършила в 1140 г. с връщането на двора в Храдчани. Но отсреща – на левия бряг – се заселват множество търговци, създават пазар, строят жилища около площада на днешния Стар град. Преминаването от единия бряг на Вълтава /тогава нивото й било с три метра по-ниско/ се превръщало в проблем и логично се построил първият каменен мост в периода 1158 г. – 1172 г. по модел на регенсбургския мост над Дунав. Днес скулптурата от кулата на моста откъм Мала страна се пази в Градския исторически музей. Две групи чуждестранни търговци се появили през XI век и с тях се свързва историята на цели квартали и постройки: германците и евреи. Те имали доста привилегии. Силата на „Готическа Прага” е през XIII век.и е базирана на плодородните бохемски и моравски равнини и огромните залежи на руда, златни и сребърни мини. В 1249 г. бил замислен най–стария миньорски кодекс в Централна Европа. Прага придобива облик на единен град – все по-свързани били Стария град и Мала страна. Имало вече четирдесет и шест църкви /за сравнение – в Кьолн имало осемнадесет/. Господствал готическият стил. Това бил бляскавият период на Пшемисловата династия.
От 1346 г. принц Карл бил избран за император на Свещената Римска империя и станал Карл IV, за да подчертае приемствеността с империята на Карл Велики. Прага става резиденция на императори. Започва строежът на катедралата „Свети Вит”. Много величествени сгради показвали величие и респект на града. Църквата „Дева Мария пред Тин” става най–видимия отличителен знак на Стария град. Прага през XIV век била един от големите културни центрове на християнска Европа. Дворът привличал много книжовници и писатели. Карл IV искал да създаде в Прага университет по модел на Сорбоната, която посещавал като млад. Така Прага станал първият университетски град в Централна Европа и за няколко години единственият в цялата империя.
Хусистката революция също на практика се явява първото движение в Европа за реформа в църквата, век преди Мартин Лутер и Жан Калвин. То обаче отслабва силата и на краля, и на църквата, а ще спечелят аристократите в градовете, освободили се от опеката на владетеля. Лошото е, че по време на войните цяла една част от готическа Прага изчезнала. Хусистката революция обаче поставила началото на Златния век на Прага. Двата града Старият и Новият започнали да секат собствени монети от 1421 г. Статутът на Прага се доближавал до този на градовете републики, познати в средновековна Италия.
Преломни и метежни за града са и XVI и XVII век. По–късно Прага си остава център на културния живот на Европа, на бароковото изкуство. Реформите на Хабсбургския император Йозеф II променили много Прага. За щастие градът е пощаден по време на Наполеоновите войни.
XIX век, между 1815 и 1850 г. е времето на „романтична Прага”. Изкуствата и културата били белязани с вкуса към удобствата. В Прага се осъществила невероятна промяна. Градът се разраствал към предградията в резултат на индустриалната революция. Езиковият национализъм делял остро чехи и германци. Образът на града, какъвто го познаваме, е замислен през епохата на романтизма. В долната част на Вълтава се появили множество заводи. Първата парна машина, инсталирана в Прага, била създадена 1806 г., но служела за демонстрации. Почти половин век по–късно, през 1847 г., в чешките държави Бохемия, Моравия и Силезия вече се използвали 359 машини. Срив за цялата Австрийска империя са революциите от 1848 г., а Прага изглеждала като огнено море. В XX век Прага става столица на Чехословакия. Прага желаела дори да измести Виена като икономически и финансов център на Централна Европа. Чехословакия все пак наследила голяма част от австрийската промишленост. Заедно с Берлин и Париж, това е градът, в който емигрират много руски белогвардейци. Прословутата Пражка пролет е период на политическа либерализация в Чехословакия от 1968 г. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет (с решение на парламента през 1990 г).
Прага си остава в историята като град, земя, място на големите контрасти и повратности. Само потопилият се в истинската атмосфера на този уникален град може да види и себе си като ценности и светоусещане, защото Прага е малка вселена, омагьосваща всеки докоснал се до нея!
От IV до II в. Пр. Хр. келтската цивилизация се разпростира из цяла Европа. Един келтски народ, боите, дал името си на Бохемия, Boiohaemum или Boeheim. Боите издигнали укрепена цитадела на юг от днешна на Прага. После били изместени от германските народи, които непрекъснато се сблъсквали с римляните. Славяните пристигнали с втората вълна на Великото преселение на народите като вероятно се настанили през VI век. През VII век се образува първата голяма славянска монархия в Южна Моравия и в Западна Словакия – държавата Велика Моравия. Бохемия се намирала встрани от тази цветуща цивилизация. Тя се превръща в мощен политически фактор при Моймир I, после при Ростислав и Святополк. Тези земи са свързани със зараждането на църквата под славянско влияние, съперничаща си с дощлите от Бавария мисионери и делото на Кирил и Методий.
Както и да погледнем на ролята на цар Симеон Велики в „заслугата му” да се заселят маджарските конници в Панония в 986 г., фактът си е факт : именно българският владетел жестоко разбива и преследва маджарите, които непрекъснато били подкупвани от Византия, за да нападат Североизточните граници на България. Унгарците, възползвайки се от разгромяването на княз Моймир II през 902 г. и рухването на неговата държава в 906 г., уседнали на тези земи и продължително затваряли дунавския път. Чехите контролирали само ограничени територии на Запад от Вълтава. Тяхното племе успяло да наложи постепенно властта си над своите съседи чрез Пшемисловата династия през IX и X век. Построява се крепостта в Прага през 882 г. – 884 г. и така започва историята на града.
Според легендата двама братя – родоначалници – Чех и Лех, завели племената си в Бохемия и открили своите територии на върха на вулканичната планина Ржип., северно от Прага. Чехите, пострадали от чумата, се заселили върху хълма Замъка (Храдчани). Към 882 г. – 884 г. преместването на основната резиденция отбелязва историческото раждане на града. Строи се и църквата „Дева Мария”, най – старата в Прага и втората в Бохемия, изчезнала в последствие. Около Замъка се разгърнало селище. Прага не е тръгнала от десния бряг, от Стария град, противно на онова, което се подразбира от неговото име, а от левия бряг. Първите заселници се появили в сегашната Мала страна – Малкия град. Тук именно в продължение на два века протичал градския живот. Като добри дипломати, чешките князе съумели да извлекат ползи от боричканията между папите и императорите на Свещената Римска империя. През 1085 г. Вратислав II, получил титлата крал на Бохемия, коронясан в Прага на 15.06.1086 г. Едва в 1158 г., обаче Владислав получил титлата княз на империята, а Отокар I Пшемисъл – правото и на наследственост на титлата. Една от особеностите на средновековна Прага е съсредоточаването в един и същ град и квартал на църковната и политическа власт. Само за сравнение например и катедралата, и царския дворец на френските крале са на остров Сите, но коронацията се отслужвала в Реймс, а погребването на кралете в базиликата „Сен Дени”. Конфликтите на княз Вратислав II с епископ Яромир /а те били братя/ го накарали да построи свой дворец и множество сгради във Вишеград. Оцеляла днес е само ротондата в романски стил. Замъкът си оставал политически център на държавата. „Вишеградската епоха” завършила в 1140 г. с връщането на двора в Храдчани. Но отсреща – на левия бряг – се заселват множество търговци, създават пазар, строят жилища около площада на днешния Стар град. Преминаването от единия бряг на Вълтава /тогава нивото й било с три метра по-ниско/ се превръщало в проблем и логично се построил първият каменен мост в периода 1158 г. – 1172 г. по модел на регенсбургския мост над Дунав. Днес скулптурата от кулата на моста откъм Мала страна се пази в Градския исторически музей. Две групи чуждестранни търговци се появили през XI век и с тях се свързва историята на цели квартали и постройки: германците и евреи. Те имали доста привилегии. Силата на „Готическа Прага” е през XIII век.и е базирана на плодородните бохемски и моравски равнини и огромните залежи на руда, златни и сребърни мини. В 1249 г. бил замислен най–стария миньорски кодекс в Централна Европа. Прага придобива облик на единен град – все по-свързани били Стария град и Мала страна. Имало вече четирдесет и шест църкви /за сравнение – в Кьолн имало осемнадесет/. Господствал готическият стил. Това бил бляскавият период на Пшемисловата династия.
От 1346 г. принц Карл бил избран за император на Свещената Римска империя и станал Карл IV, за да подчертае приемствеността с империята на Карл Велики. Прага става резиденция на императори. Започва строежът на катедралата „Свети Вит”. Много величествени сгради показвали величие и респект на града. Църквата „Дева Мария пред Тин” става най–видимия отличителен знак на Стария град. Прага през XIV век била един от големите културни центрове на християнска Европа. Дворът привличал много книжовници и писатели. Карл IV искал да създаде в Прага университет по модел на Сорбоната, която посещавал като млад. Така Прага станал първият университетски град в Централна Европа и за няколко години единственият в цялата империя.
Хусистката революция също на практика се явява първото движение в Европа за реформа в църквата, век преди Мартин Лутер и Жан Калвин. То обаче отслабва силата и на краля, и на църквата, а ще спечелят аристократите в градовете, освободили се от опеката на владетеля. Лошото е, че по време на войните цяла една част от готическа Прага изчезнала. Хусистката революция обаче поставила началото на Златния век на Прага. Двата града Старият и Новият започнали да секат собствени монети от 1421 г. Статутът на Прага се доближавал до този на градовете републики, познати в средновековна Италия.
Преломни и метежни за града са и XVI и XVII век. По–късно Прага си остава център на културния живот на Европа, на бароковото изкуство. Реформите на Хабсбургския император Йозеф II променили много Прага. За щастие градът е пощаден по време на Наполеоновите войни.
XIX век, между 1815 и 1850 г. е времето на „романтична Прага”. Изкуствата и културата били белязани с вкуса към удобствата. В Прага се осъществила невероятна промяна. Градът се разраствал към предградията в резултат на индустриалната революция. Езиковият национализъм делял остро чехи и германци. Образът на града, какъвто го познаваме, е замислен през епохата на романтизма. В долната част на Вълтава се появили множество заводи. Първата парна машина, инсталирана в Прага, била създадена 1806 г., но служела за демонстрации. Почти половин век по–късно, през 1847 г., в чешките държави Бохемия, Моравия и Силезия вече се използвали 359 машини. Срив за цялата Австрийска империя са революциите от 1848 г., а Прага изглеждала като огнено море. В XX век Прага става столица на Чехословакия. Прага желаела дори да измести Виена като икономически и финансов център на Централна Европа. Чехословакия все пак наследила голяма част от австрийската промишленост. Заедно с Берлин и Париж, това е градът, в който емигрират много руски белогвардейци. Прословутата Пражка пролет е период на политическа либерализация в Чехословакия от 1968 г. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет (с решение на парламента през 1990 г).
Прага си остава в историята като град, земя, място на големите контрасти и повратности. Само потопилият се в истинската атмосфера на този уникален град може да види и себе си като ценности и светоусещане, защото Прага е малка вселена, омагьосваща всеки докоснал се до нея!