Париж - "приказки за любовта"
17 Март 2015
97
Париж – градът на любовта, на бляскавите и изискани ревюта, на красотата!
Град, който завладява и кара хората да го посещават отново и отново ...
Ние ще Ви разкажем именно за любовните лудости, които се пазят в сърцето на Франция
и местата, които привличат влюбени двойки от целия свят.
Освен любовните драми, в Париж има и задължителни спирки за влюбените двойки. Например в центъра на градината Абесес в известния квартал Монмартър, е изградена „стена на любовта”. Тя е направена от 612 емайлирани плочки, на които фразата „ Обичам те„ е изписана повече от хиляда пъти на 300 езика! Стената е дело на Фредерик Барон и Клеър Кито, като самия Фредерик е събрал фразите, изписани на различни езици. Той е обикалял едно по едно посолствата, карайки ги да изписват фразата на техния език. А Кито, който се занимавал с ориенталска калиграфия, изрисувал стената. „Червените форми по стената са частите от разбито сърце, сърцето на човечността, което толкова често бива разбивано, и което тази стена се опитва да сглоби отново.“ – думи на самия Фредерик Барон.
Известни са много места по света, на които влюбени „заключват“ своята любов на някой мост. Няма как в най-любовния град да няма такъв мост! Интересно е от къде се смята, че започва традицията с любовните катинарчета. Предполага се, че тя се заражда с книгата, а по-късно и с филма на Федерико Моча „Желая те“ ( Ho voglia di te ), в който влюбени заключват такива катинари на моста Милвио в Рим. В последствие, ритуалът се разпростира в целия свят. Има и друго предположение. Според италиански антрополози, не влюбените слагат началото на заключването на катинари, а войници! Всъщност, според тях, уволняващите се войници слагали катинарчетата от своите шкафчета ... Не звучи толкова романтично, но пък теориите винаги са много и ние избираме коя ни харесва повече.
Любовни стени, катинари, пътища, филми ... каквито и ритуали да са известни по света, все пак винаги най-вълнуващи са самите любовни истории.
Град, който става синоним на самата любов и бурни любовни връзки, които завладяват и властните и непоклатими личности от миналото ... Първата френска, но несподелена любов, е тази между Наполеон Бонапарт и неговата съпруга Жозефина. Човекът, завладял почти цяла Европа, попада в клопката на любовта. Съпругата му била вдовица. Аристократка, която се интересувала повече от намирането на изгоден брак, който би й подсигурил добър живот, отколкото от голяма любов и силни чувства. За неин късмет, Наполеон бил силно влюбен в нея, а бъдещия император на Франция със сигурност би могъл да се погрижи за нейния напълно безгрижен живот. Съдбата обаче си знае работата и през 1809 г. Наполеон се разделя с мечтата за щастлив брак, тъй като съпругата му не могла да го дари с наследник. Въпреки всичко, той продължава да покрива разходите за нея, но като много жени и Жозефина обичала разкоша и парите не стигали. Така през 1814 г. тя умира и оставя дългове, възлизащи на около 3 милиона франка.
Друга интересна любовна история, е тази между Пиер Абелар и Елоиза. Пиер бил учен, който бил поканен от вуйчото на Елоиза да стане неин учител. Тук спокойно могат да бъдат потвърдени думите, че любовта не познава граници и годините нямат значение. Пиер бил на 39 години когато се влюбил в едва 17-годишната Елоиза, но това не било пречка те да се отдадат на чувствата си и да се венчаят тайно. Елоиза умира цели 24 години след смъртта на своя любим, но успява да уреди двамата да бъдат погребани заедно. За съжаление, една от монахините се възпротивява на тази романтична постъпка и Елоиза е погребана отделно. По-късно, през 1817 г. волята й е изпълнена и тленните им останки са събрани заедно.
Жорж Санд и Фредерик Шопен. ХIX век – времето на романтизма. Не бихме могли да пропуснем този период и историята на тези двама творци. Писателка, влюбена в композитор, страстна любов в Париж, предшествана от развод и бягство ... Когато Жорж Санд се развежда със своя съпруг, тя заминава за Париж, където търси бохемския живот, далеч от тесногръдието и провинциалното ежедневие. Силна и бурна любов, двамата влюбени изживяват в квартала Нувел Атен ( Новата Атина ), който се намира на юг от Монмартър. И тази история не завършва със щастлив край. През 1847 г. Шопен се разболява от туберколоза и не издържа прекалената загриженост на своята любима, затова решава да се раздели с нея и така приключва и тази любовна история.
Не всяка красива приказка има щастлив край в реалния живот, но със сигурност всяко силно чувство трябва да бъде изживяно. Много доказателства за това има и в световната история. Приказки и легенди не се разказват за мислите след раздялата, а за тези, които обземат влюбения, изпълвайки сърцето му ...
For love in Paris and from Paris with love!