Мюнхен : традиции и съвремие в перлата на Бавария

          Мюнхен е столица на Бавария, един от най–красивите и гостоприемни градове на Германия. Това мнение споделят както неговите жители, така и туристите, които се наслаждават на изкуство и развлечения, кино и музика, промишленост и обслужване, бира и футбол, история и много още...още. Тук са живeли и творили такива велики личности като гениалният композитор Рихард Шраус, честолюбивият крал Людовик II, писателят Томас Mан и родоначалникът на абстрактната живопис В. Кандински. Благодарение на тяхното творчество израства славата на Мюнхен. Но и те, както и всички останали граждани, със сигурност са изпитвали върху себе си поривите на сухия, горещ вятър „Фьон”, от който се замайва главата дори и на най–уравновесените хора. Така мюнхенци обясняват своята невъздържаност на думи. Но в компенсация на това си въздействие, „Фьонът” прави небето ясно и безоблачно, така че на 70 км на юг могат да се видят очертанията Алпите.
          Мюнхен е разположен в самия център на Швабо–Баварското плато в съседство с Австрия, Италия и Швейцария. Фон на неговия декор са самите Алпи. Особеностите на местния климат с характерните студени зими и относително топло лято се обясняват точно с този топъл полъх почти през цялата година.
          Реката Изар изиграла важна роля за възникването и развитието на първото селище. Изар /на немски Isar/, дълга 295 km., тече през Австрия /Тирол/ и през Германия /Бавария/ и се влива в Дунав, южно от Дегендорф в Бавария. След Майн, Ин и Дунав, тя е четвъртата по дължина река в Бавария. Пресича Мюнхен от югозапад на североизток. Населението на града днес е около 1 милион и 300 хиляди: трети по големина немски град след Хамбург и Берлин. Почти четвърт от жителите са чужданци по произход, което усилва космополитния характер на града. Всички жители се гордеят, че живеят в Мюнхен. Това чувство се обяснява с факта, че на столицата на Бавария принадлежи водещата роля в сравнение с централните градове на другите области. В икономически план Мюнхен е голям икономически център. Тук се намират централните офиси на много известни концерни и финансови групи. В областта на комуникациите и рекламата, Мюнхен се счита за втори град в света след Ню Йорк. Независимо от своята делова активност, мюнхенци /за които битува мнение, че са навъсени мърморковци, понякога изпадащи в любезност и откритост/, предлагат множество развлечения за гостите. Най–популярен, разбира се, е октомврийският бирен фест – Октоберфест. Ежегодно за него се стичат милионо туристи от целия свят. За 16 дни по време на празника потреблението на бирата достига 5 милиона литра.
          Някои отнасят началото на града към VIII век, когато Бенедиктинските монаси създават брaтство в манастира „Тегернзеe” на територия до съвременния град. Според този разказ своето име Баварската столица взима от немската дума Zu den Monchen , която означава „при монасите”. Официално, градът е бил основан от Хайнрих Лъва, баварски херцог, при който през 1158 г. е бил построен мост през Изар с цел да бъде държан под контрол пазарът и пътят на солта. През 1180 г. съд, които се състоял от епископи и имперските князе, лишил Хайнрих от неговите владения и го изпратили в изгнание. Херцогската титла и власт преминали към Оттон Виттелсбах, който положил начало на династията, управлявала чак до 1918 г. Резиденциата на династията се намирала в Мюнхен и за това градът бил обграден от втора стена. Издигнати са много дворци и замъци, някои от които съществуват и до днес. След обединението на Горна и Долна Бавария през 1505 г., Мюнхен става столица на областта. В края на XVI век става център на борбите срещу протестантите в Германия, последователи на Мартин Лутер и на идеите на Реформациата. Благодарение на дейно буржоазно съсловие, това е и време на икономически растеж. Тридесетгодишната война 1618 – 1648 г. и поразяващата чумна епидемия от 1634 г. бележат края на разцвета, когато и почти една трета от населението на града е погубено.
          Началото на XVIII век не е много благоприятно за мюнхенци. Градът е завладян от австрийските войски, които водели война за испанската корона и наследството й в Европа. Те окупират Мюнен от 1705 до 1715 г. Бавария става кралство през 1806 г. по време на император Максимилиян I. При неговият син – Людовик I, който управлява от 1825 до 1848 г., Мюнхен се превръща в „ Атина на Изар”. Най – почитан от баварските крале без съмнение е Людовик II, който се славил с пристрастията си към разкош и забавления. Той управлявал от 1864 до 1886 г., след което е обявен за луд , отстранен от властта и починал „при неизяснени” обстоятелства.
          След Първата световна война градът става център на нестабилност. На 19 ноември 1918 г. комунисти вземат властта, установявайки Мюнхенска съветска република (Münchner Räterepublik), която е свалена на 3 май 1919 г. от десните Freikorps, мнозина от които по-късно са привлечени от Адолф Хитлер и националсоциализма. Най–популярната атракция на Мюнхен е Hofbräuhaus. Сградата в старомюнхенски буржоазен стил произхожда от началото на миналия век. Световноизвестната “институция” се е родила от един бойкот на херцог Вилхелм V. Той наредил от 1591 г. в новопостроената пивоварна в Стария двор да се вари бира за двореца. Едва от средата на XIX век населението можело да си пие тук бирата. В бирарията Хофбройхаус Хитлер е основал партията си и е започнал да крои планове за световно господство с „Бирения пуч”. През 1923 г. Хитлер и неговите поддръжници, концентрирани в Мюнхен, осъществяват т. нар. опит за преврат, с цел да свалят правителството на Ваймарската република и да заграбят властта. Бунтът е неуспешен, в резултат на което е арестът на Хитлер и осакатена нацистката партия, по онова време практически непозната извън Мюнхен. Въпреки това, градът става крепост на нацизма при идването му на власт в Германия през 1933 г. Заради важността му, нацистите го наричат „столица на движението“ (щабът на Националсоциалистическата работническа партия е там). Много Führerbauten („фюрер-сгради“) са построени около Кралския площад, някои са оцелели и до днес. След края на Втората световна война /1945 г./, в Мюнхен цари пълна разруха. Почти половината сгради са разрушени до основи. Под ръководството на кмета Томас Вимер започва знаменитата акция па разчистване на руините наречена “Рама Дама”.
          Днес Мюнхен е един от новите икономически центрове в Германия, дори днес важни бъдещи промишлености като биотехнологии или Интернет са силно представени в „Weltstadt mit Herz“ (космополитното сърце на града). Градът е дом на много от централите на големи застрахователни компании като Allianz AG и Münchener Rück, на автопроизводителите BMW, фирмите за електроника Siemens AG и Infineon Technologies, както и на немските централи на McDonald’s и Microsoft. Неговото отношение към нововъведенията в областта се отразява върху останалите провинции, както и върху страната. Грандиозни строежи на футористично помпозните стадиони са свързани с домакинството на ХХ летни Олимпийски игри през 1972 г. тук. Те носят на Мюнхен печална слава, защото цяла група израелски атлети са убити от палестински терористи.
          Дори през зимата да посетите града, той живее активен живот навън. Хората се разхождат по централните улици, където въздухът е пропит с аромат на пресен шоколад. Невероятно изобилие от поляти с ухаещото лакомство плодове привлича не само децата, но и възрастните. Банан с шоколад на клечка, ябълка, полята с шоколад, пъпеш, целия в шоколад.... Мюнхен е много, много повече от Октоберфест!!!