Монголия

     Площ: 1.56 млн. км². 
     Население: 3 млн. д. /2015 г./
     Основна религия: будизъм
     БВП: $ 12.5.8 млрд. - $ 4355/ч. /2015 г./
     Основен износ: мед, флуор, живи животни, текстил, животински продукти – кожи и вълна.

      ГЕОГРАФИЯ. Страна на планини, равнини и пустини, Монголия в миналото била могъща империя. Днес е една от най-бедните страни в Азия.
      Монголия е вътрешноконтинентална страна, разположена между двете най-големи държави в Азия – Русия и Китай. Тя е най-голямата страна в света без излаз на море, с територия 1.56 млн. км². По-голямата част от площта й е заета от обширното Монголско плато с надморска височина между 900 и 1500 м. На запад то е разчленено от три планински вериги – Монголски Алтай /в. Хайрхан Ула – 4362 м., най-висок в страната/, Гобийски Алтай и Хангай, разделени от котловината на Големите езера и Долината на езерата. На североизток и на северозапад големите степни пространства се използват за паша на овце, кози, говеда и коне. Южните части на Монголия са заети от суровата пустиня Гоби – най-голямата пустиня в Централна и Източна Азия, която в границите на Монголия е дълга 1600 км. и широка около 950 км. Гоби е почти непригодна за живот. Тя е безводна, предимно камениста и чакълеста пустиня, пясъчните участъци заемат едва 1/3 от огромната й площ. Оскъдната пустинна растителност – жилави треви и бодливи храсталаци се използва за паша от стадата на монголските номади. В Гоби водата за пиене се осигурява обикновено от плитки езера и кладенци. В пустинята Гоби е регистрирана най-голямата температурна амплитуда – от -40º С през зимата до +45º С през лятото. 
      Климатът на Монголия е умерен рязко-континентален с големи температурни амплитуди, които достигат до над 30º С в денонощието. Лятото е кратко и хладно с малко валежи и ясни безоблачни дни. Зимата е продължителна и много студена. Температурите варират между -15º и -30º С. Особено студените зими, наречени „зуд“, убиват добитъка, от който зависи живота на много монголци. 

         По-важни и големи реки в Монголия са Селенга, Орхон, Онон, Керулен, Егийн-Гол. От хилядите езера най-интересни са Ибсу-Нур, с горчиво-солена и минерализирана вода, и Хубсугул, дълбоко 238 м – най-голямото естествено водохранилище на прясна вода в Централна Азия. По водно количество и красота то съперничи на Байкал, а по чистота на водата дори го превъзхожда. Езерата в Монголия са много богати на риба и са истински рай за рибарите. 
      Монголия е богата на полезни изкопаеми – желязна руда, въглища, мед, олово, волфрам, молибден, злато, сребро, скъпоценни камъни и др., но те са слабо разработени заради суровия климат и изолираното местоположение на страната.
      Страната е слабо населена. Монголия е една от най-рядко населените страни в света. Средната гъстота е 1.8 д./км². Средната продължителност на живота е 65 години за мъжете и 70 години за жените. Семействата монголски скотовъдци живеят в преносими дом-палатки, наречени юрти. Образованието е едно от приоритетните направления на монголската вътрешна политика. Към настоящия момент неграмотността в страната е практически унищожена, благодарение на създадените сезонни школи-интернати за децата на семействата номади. Градското население е около 60 %. По вероизповедание монголците са ламанисти -  /разновидност на будизма/.   

   Юрта в Монголските степи 

       Селското стопанство – главно животновъдството и преработката на продукцията му в храни, облекла и кожени изделия, е най-важната част от монголската икономика. Отглеждат се овце, кози, едър рогат добитък, коне, камили, якове, елени, свине, птици, диви животни с ценни кожи. Според ламанизма „Сънят на Земята не бива да се нарушава“ – т.е. не трябва да се оре и копае. Затова и сега основната част от населението на Монголия се занимава с животновъдство. То дава месо, мляко, вълна, лой. Пие се краве, овче, камилско и кобилешко мляко – кумис. Създават се ферми за отглеждане на животни със скъпи кожи. Голяма част от произведените суровини се използват в промишлеността или се изнасят. 
       От промишлените отрасли по-важно значение има вълнено-текстилната, ХВП,  кожарската, кожухарската и обувната. Произвеждат се килими, вълнени платове, брезент за юрти, кожени изделия. Има и предприятия на хранително-вкусовата промишленост, произвеждащи месни и рибни продукти и консерви.  
      Улан Батор /700 хил. д./ – столица и най-голям град на Монголия е разположен в долината на река Тола. Сегашното име на града е от 1924 г. и буквално означава „Червен юнак“. Градът е основан през 1639 г. Сега Улан Батор дава около 50 % от промишлената продукция на Монголия. На 400 км. западно от Улан Батор, на левия бряг на река Орхон, археолози проучват столицата на Чингиз хан и наследниците му. Недалеч се намира най-ранният и един от най-големите будистки манастири в Монголия, а на северозапад са открити скални рисунки от новокаменната и бронзовата епоха.
     

      ИСТОРИЯ. Историята на Монголия през Древността се свързва с възникването на големите племенни съюзи на хуните - /хунну/, които, след като са отблъснати от китайците, нахлуват в Европа и поставят началото на Великото преселение на народите през IV в. сл. Хр. В началото на XIII в. монголските племена са обединени от Чингиз хан. Водени от него и наследниците му, монголите завоюват Китай, Средна Азия, Задкавказието, Персия и Русия и създават огромна империя, непозната дотогава. Монголската империя прави опит да завладее и Япония, но буря осуетява това - /небесен вятър – „камикадзе“/. Тази империя се разпада в края на XIV в. През 1636 г. Южна Монголия е завладяна от манджурите, а в 1758 г. Монголия попада под властта на китайската династия Цин. През 1911 г. е образувана независима Монголска държава, начело с богдо-хеген /глава на будистите/. Десет години по-късно, през 1921 г., в Монголия навлиза Червената армия и се полага началото на комунистически режим. От 1924 г., след смъртта на богдо-хегена, Монголия е обявена за народна република, втората, след СССР, социалистическа държава. През 1991 г. идва краят на комунистическото управление. 
   Днес Монголия е една от най - слабо развитите страни в Азия. Транспортните връзки са малко и най-често - неизползвани. Страната има само 1600 км павирани пътища. Няма магистрали, а жп. линиите са твърде ограничени. По средни оценки около 35 % от монголското население живее под границата на бедността.