Монако

22 Април 2013

137

+ 1 снимки

Княжество Монако е разположено край живописно разчленения бряг на Средиземно море, в подножието на Алпите. Тази част на крайбрежието е известна, като Лазурен бряг или Френска ривиера.

Името на втората по миниатюрност в Европа държава след Ватикана произлиза от Монойкос (гръцкото название на храма на Херкулес Пустинник), което на италиански звучи „монако” (монах), каквото е и италианското име на Мюнхен. Страната обхваща площ от 2 кв. км, ¼ от която е отвоювана от морето чрез насипи. Често казват, че площта й е два пъти по-малка от площта на хамбургското гробище „Олдсдорфер”.

Населението на княжеството е 37 хил. жители (по данни от 2009 г.). От тях 5 хил. са монегаски (поданици на Монако), 12 хил. французи, 5 хил. италианци и по-малко гърци, немци, англичани, американци. Това е страната с най-голяма гъстота на населението в света: 17 436 души на кв. км. Официални езици са френският и монегазкият (местен говор, който задължително се изучава в училищата), паричната единица бе френският франк, но вече е еврото. 81.2% от жителите на Монако са католици; грамотността на населението е сред най-високите в света - 99%.

Климатът на Монако е средиземноморски с горещо лято и мека зима. Минималната годишна температура е 8° С, максималната не надхвърля 25° С. Количеството на годишните валежи е около 800 мм. През територията на княжеството не преминават реки. Горите са малко, но има много градини, сред които е знаменитата Ботаническа градина. В нея се отглеждат разнообразни екзотични растителни видове.

Относително по-ниските данъци са привлекли над 800 фирми и 50 банки. Много важни доходоносни пера на княжеството са туризмът, хазартът, банковото дело, промишлеността, търговията с пощенски марки. Туризмът формира 25% от съвкупния обществен продукт. Големи приходи носят радиорекламите на двете радиостанции „Европа 1” и „Монте Карло”, както и игралните хазартни домове. Първото казино за залагания е открито през 1861 година. Днес казиното Гранд Монте Карло се посещава годишно от над 3 млн. души. Развива се промишленост за електронни изделия, точно машиностроене, космически уреди, електрорелета, превключватели, електрически бръсначки, лекарства, бижута и др.

Монако е конституционна монархия - княжество. От 1918 г. е под протектората на Франция. Законодателната власт принадлежи на княза и на Националния съвет, а изпълнителната на Правителствения съвет. Административно княжеството се поделя на 12 кантона.

Столица на държавата е Монако. Състои се от две улици- „Сен Мартен” и „Порт Ньов”. Така градът се е сраснал с Монте Карло, Ла Кондомин и Фонтевил. Ценни забележителности на княжеството са световноизвестният океанографски музей, международният хидрографски институт, ботаническата градина, аквариумът, подводният резерват „Лаврото”, музеят на изящните изкуства, пещерният музей, пещерата с изкуствени образувания, оперният театър, дворецът на конгресите. Тук е седалището на Международния съюз на спортистите. Монако е първият град в света с асфалтова улична настилка, идеята за която е дал д-р Гилиминети през 1902 година.

Княжеството се състои от четири района. Монако е стара генуезка крепост, възникнала още през XIII в. и преустроена през XVI в. В този район се издига дворецът Грималди и останалите сгради на държавното управление, катедралата “Непорочно зачатие”, построена в стил неоготика, прочутият Океанографски музей, открит през 1910 г. (негов дългогодишен директор е прочутият изследовател Жан – Ив Кусто). Вторият район Монте Карло е основан официално през 1866 г. и носи името на тогавашния принц Mont Charles. Тук е построено знаменитото Казино. То обслужва избрана клиентела и гарантира впечатляващи печалби.

Приходите от хазарта надхвърлят тези от туризма. В Монте Карло са Операта на Монако, Националният музей на изящните изкуства, който съхранява безценни картини от епохата на Ренесанса, Филхармонията на Монако, хотели, филиали на банки и концерни, блестящи плажове и басейни. Ла Кондамин е пристанищният квартал. В него се намират Националната библиотека, стадионът, много банки, магазини, ресторанти, представителства на фирми и корпорации, хотели, плажове. Четвъртият район – Фонтвиеле е официално създаден през 1981 г. Той е промишленият център на княжеството, изграден върху отвоювана от морето площ - почти 220000 кв. м.

Казват, че името „Монако” идва от „PortusHerculesMonoecus” – пристанището на Херкулес, за когото разказват някои средиземноморските легенди. Живописно разположен по склоновете на Приморските Алпи, Монако следва да се нарича пристанище на тишината, на слънцето, градина на щастието. В околностите му се намират безброй исторически ценности, пещерите са съхранили скелети на първите обитатели на Средиземноморието, а хълмовете – руините на древни циклопски строежи. Без съмнение, именно тази земя споменават Вергилий и Лукиан - непристъпна крепост с тихо пристанище, скрито от всички ветрове.

Монако първоначално е била финикийска колония Монойкос, по-късно гръцка, а през І век влиза в състава на Римската империя. След гибелта на Западната Римска империя е завладяна и опустошена от сарацините и от различни варварски племена. В течение на много векове названието „Монако” рядко се появява в летописите. През XI в. територията отново е населена от лигури (племена от романската езикова група, идващи от Северна Италия). През ХІІ в. германският император Фридрих Барбароса предоставя на Генуа правото на владение на цялото лигурийско крайбрежие от Порто Венере до Монако. На 10 юни 1215 г. група гибелини започват да строят крепост на скалата на Монако. Тази дата бележи началото на историята на Княжество Монако.

В годините на борба между гвелфи (привърженици на папата) и гибелини (защитници на императора) в историята на Генуа се появява знатното лигурийско семейство от древния род Грималди - добри търговци и умни политически дейци. Няколко консули и посланици на Генуа произхождат от този род. Грималди били гвелфи, предани на своята партия и като такива понесли тежестите на заточението след като през 1225 г. гибелините идват на власт в Генуа.

Романтична страница от историята на княжество Монако е историята на Франсоа Грималди. През 1227 г., за да проникне в крепостта Франсоа Грималди се преоблича като францискански монах, за да отвори портата и след това с малката си армия успява да я овладее. За тази си постъпка получава прозвището Лукавия, а гербът на Монако изобразява двама францисканци, въоръжени с меч. От тази дата нататък семейство Грималди постепенно укрепва своето владение на скалата. Монако се оказва в конфликт с Генуа, която побеждава гвелфите и прогонва Франсоа Грималди, но фамилията се обръща за подкрепа към френския крал.

Под протекцията на Генуа през 1419 г. е създадено княжество. През 1506 г. в продължение на четири месеци жителите му издържат обсадата на генуезката войска, която ги превъзхожда десет пъти по численост. Генуа опитва една последна обсада през 1509 г., но среща съпротива и се отказва завинаги от Монако. През 1509 г. Грималди съумяват да отхвърлят и френската власт и да преминат в сферата на политическото влияние на Испания.

С договор през 1524 г. испанците признават малката държава за автономна. В това време Монако се управлява от Огюст Грималди. Постепенно и трудно се заражда държавата, която намира покровителство в лицето на могъщия испански монарх Карл V. През 1529 г. по време на свое пътуване в Италия, той прекарва три дни в замъка на Грималди. През 1641 г. Оноре ІІ, първият член на рода с титлата принц, подписва секретен договор с кардинал Ришельо. От този момент принцовете на Монако се ползват отново с покровителството на Франция и дори живеят в двора на краля.

Когато избухва Великата френска революция принцът на Монако Оноре ІІІ е свален от престола и изпратен в парижки затвор. Съгласно Виенския договор (1815) Монако става протекторат на Сардиния и остава такъв до 1860 г. Принц Карл ІІІ Грималди посвещава своя живот на реформирането на страната. Монако се превръща в модерна държава, открита за всички течения и модерни за времето си идеи. Неговият син Алберт І, известен учен и страстно влюбен в морето, внася своя принос в преустройството на княжеството. Отношенията с Франция укрепват и Монако започва да се разглежда като значителна страна в рамките на средиземноморската култура и живот. Към туристическата му слава се прибавя и престижът на международен център за провеждане на различни културни мероприятия.

Монако е княжество, конституционна наследствена монархия. Oще от епохата на Средновековието се управлява от фамилията Грималди. Принцът разполага с абсолютна власт (абсолютна монархия) до приемането на конституцията през 1911 г., която превръща страната в конституционна монархия.

През юли 1918 г. е подписан договор, според който Франция има ограничен протекторат над Княжеството. Последният е част от Версайските договори и установява зависимост между икономическите и политическите интереси на малката държава, и тези на Франция.

През 1962 г. е приета нова конституция, която премахва смъртното наказание, дава право на жените да гласуват и създава Върховен съд, който гарантира защита на основните права и свободи на човека. Законодателен орган е Националното събрание (Национален съвет). Парламентът се състои от 18 члена, избирани на всеки 5 години чрез всеобщо гласуване. Изпълнителната власт е в ръцете на Правителствен съвет начело с министър-председател.

Княжество Монако от 1993 г. е член на ООН,а през 2004 г. се присъединява към Съвета на Европа. На 6 април 2005 г. владетел става принц Алберт II. В речта си по повод коронацията на 19 ноември 2005 г., принцът очертава новите насоки на развитие и приоритетите пред Княжеството - защита на околната среда, развитие на банковото дело, на външните отношения и културата.