Мозамбик
Площ: 801.6 хил. км².
Население: 25.7 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 2015 г.
Основен износ: скариди, памук, кашу, захар, копра.
Мозамбик е голяма, етнически разнородна страна, която се опитва да възстанови икономика си след дълга гражданска война, опустошителни суши и катастрофални наводнения.
ГЕОГРАФИЯ. Мозамбик - /Република Мозамбик/, е страна в Югоизточна Африка, която граничи с Индийския океан на изток, с Танзания - на север, с Малави и Замбия - на северозапад, Зимбабве - на запад и със Свазиленд и РЮА - на юг. Страната е с площ 801 590 км² и е на 25-то място по големина на територията сред държавите в света. Площта на Мозамбик е приблизително колкото тази на Турция.
Днешните земи на Мозамбик са били открити от Вашку да Гама през 1498 г. и са обявени за колония на Португалия през 1505 г.
Почти 2/5 от площта на Мозамбик е крайбрежната Мозамбикска низина - (дълга 2470 км, широка от 80 до 400 км). По брега има пясъчни дюни, влажни тропични гори и много удобни заливи – естествени пристанища, които се използват и от съседните страни.
Крайбрежието на Мозамбик
Към вътрешността, на север и на запад, се издигат поредица от хълмове, плата и планини. На запад е масивът Инянга, с най-висока точка на страната връх Бинга - /2436 м/. Климатът е субекваториален на север и тропичен, влажен – на юг, заради югоизточните влажни пасати. Страната е богата на реки – Замбези, Лимпопо, Рувума. В пределите на Мозамбик са част от източните брегове на езерото Малави. Около 25% от територията на страната е заета от гори.
Мозамбик има огромни запаси на мед, желязо, уран, въглища, природен газ, диаманти, но добивната промишленост все още не е развита.
ИСТОРИЯ. През периода XI – XII век търговски селища, като Софала и Ангоче са интегрирани в областта Зангебар и стават важни центрове на търговията с Ислямския свят на роби, злато и слонова кос. Археологични свидетелства от XI-XIV век говорят за оживени връзки с разположения във вътрешността на континента град Велик Зимбабве.
Пътуването на Вашку да Гама през 1498 г. превръща Португалия във нов важен фактор в търговията в Индийския океан, като в Мозамбик португалците ликвидират мюсюлманската търговска и военна хегемония, превръщайки пристанищата в своя база по морския път към Азия. В самото начало на XVI век те установяват контрол над остров Мозамбик и пристанището Софала, а през 30-те години на века малки групи търговци и търсачи на злато проникват във вътрешността на страната. С основаването на търговските и военни постове Сена и Тете по течението на река Замбези португалците се опитват да установят контрол над търговията със злато.
През 1893 г. границите на колонията Мозамбик са установени след съгласуване с Великобритания и Германия. През1951 Мозамбик е обявен за отвъдморска провинция на Португалия.
От 1975 г., когато Мозамбик получава независимост от Португалия, до 1990 г. в страната се води кръвопролитна гражданска война, която оставя разрушени градове, пътища, предприятия и многобройни минни полета, с 2-3 млн. заредени мини. Сериозни проблеми създават природните бедствия /суши, наводнения/ и заразните болести (особено СПИН), които вземат хиляди жертви.
Населението на Мозамбик е близо 26 млн. души - /през 1997 населението е било 16 млн. души/. Бързото нарастване на броя на населението се дължи на високия естествен прираст. Средната продължителност на живота в Мозамбик е 42 години. Средно на една жена в Мозамбик се падат шест деца. Значителен е броят на заболелите от СПИН - те са 2,7 млн. д. - /12 % от населението/. Над 99% от населението са африкански племена-Маконде, Суахили, Тсонга и др. Останалата част са европейци и индийци. Религиите, които изповядва населението, са католицизъм - (25%), ислям - (20 %) и местни вярвания. Официален език в Мозамбик е португалският, но се използват и местни езици, като суахили, макуа.
Екзотиката на Мозамбик
Столицата Мапуту има население от 1.3 млн. души. Повечето жители на Мозамбик са дребни земеделци – отглеждат царевица и маниока за изхранване на семействата си, а други работят в плантациите за износни култури – за кокосови палми (1-во място в Африка), памук, захарна тръстика, кашу, сизал, тропични плодове. Основен отрасъл е риболовът, а ловът на скариди има важно значение за износа. Промишлеността на Мозамбик е слабо развита и е ориентирана към преработка на селскостопански суровини – чаени листа, тютюн, памукотекстилна. Външно-търговските превози се осъществяват главно през пристанищата Бейра и Мапуту. Туризмът в Мозамбик е слабо развит, въпреки благоприятните природни ресурси.