Малта

27 Юни 2014

107

Maлта е най-малката и най-гъсто населена членка на Европейския съюз, която се слави с архитектурни паметници, природни красоти, екзотична кухня и многобройни фиести и карнавали. Разположена е в централната част на Средиземно море, на 90 км от италианския остров Сицилия и на 200 км на изток от африканския тунизийски бряг.

Малта е едно от най-екзотичните кътчета на земята, чието многовековно съществуване го е направило не само предпочитано от милиони туристи, място за почивка, но и културен обект с историческо значение. За историята и миналото на хората и на островите, съставящи държавата - о. Малта, о. Гозо, о. Комино, о. Филфла, може да се говори дълго.

Разположението й в Средиземно море винаги е било предпоставка за преминаването през тези земи на много и различни етноси, както и бойно поле за големи империи и съдбовни битки, променили хода на историята.

Археологически находки от неолита показват, че в Малта има човешко присъствие още от тази епоха. Около 5200 г. пр.Хр. на островите стъпват първите заселници. През ХIII в. пр. Хр. финикийците ги правят своя колония. Именно те дават името на Малта, което в превод означава „удобно пристанище”. След тях следват картагенци, гърци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци. През 1530 г, за близо четири века, по земите на Малта се настаняват рицарите. До 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден. Орденът на йонитите (хоспиталиерите) полага основите на една стабилна държава и превръща острова в укрепена крепост.

През 1565 г. островът е нападнат от 40 хилядна турска армия. 9 хил. рицари, водени от французина Жан Паризо де ла Валета, побеждават нападателите през 1567 г. От тогава главният град носи името Валета, а датата 8 септември – ден на победата, и досега е голям празник. Знакът на кръстоносците – бял кръст на червен фон, се превръща в символ на Малта, който и до днес може да се види навсякъде на острова.

Наполеон завладява малтийците през 1798 г., но няколко години по-късно е принуден да ги отстъпи на британците. Значението на Малта нараства след откриването на Суецкия канал през 1868 г. На 21 септември 1964 г. Малта провъзгласява независимостта си от последната владетелка – Великобритания, а през 1974 г. става Република. През 2004 г. държавата е приета в Европейския съюз.

Релефът на островната държава е платовидно-хълмист с карстов скалист терен. В страната има недостиг на обработваема площ и питейна вода. В старите времена се е искало от корабите да носят мито плодородна пръст от континента. Днес са изградени инсталации за преработка на морската вода. Прясна вода се внася от Сицилия.

Малта е богата на варовик, от морската вода се извличат соли. Климатът е средиземноморски, което ще рече сухо и слънчево лято и влажна, мека и ветровита зима.

Основен отрасъл е растениевъдството. Преобладава зърнопроизводството (пшеница, царевица, ечемик). Ранни сортове картофи се изнасят за Италия и Франция. Отглеждат се още грозде, домати, пипер, лук, зеле, маслено-етерични растения и др.

Днес Малта е парламентарна република. Законодателна власт се осъществява от парламент - Палата на представителите (65 депутата, избирани за 5 години). Президентът се избира от парламента с петгодишен мандат. Изпълнителна власт се осъществява от правителство и премиер-министър. От 1993 г. територията на Малта е разделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Съществуват още две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. От първи януари 2008 г. валутата е евро, а като част от Европейския съюз, Малта е свободна зона за пътуване за жителите на страните от съюза само с лична карта.

Населението на страната възлиза на 390 хил. души. Малтийците са изключително религиозни. Ето защо на всяка улица има голяма църква или катедрала. По същата причина повечето от сувенирите са на религиозна основа. По конфесионален състав населението е християни - 99.5 %, от които католици - 98.1 %, протестанти - 1.9 %, други - 0.5 %. Извън Малта живеят около 100 хил. малтийци, главно в Англия, Австралия, Канада. Градското население е 90 %.

„Градът на рицарите”, „Художественият град”, „...построен от джентълмени за джентълмени”, „Град на дворците”, така е известна столицата Ла Валета. Тя е кръстена на своя основател – Великият магистър Жан Парисо Ла Валет, в чийто някогашен дворец, издигнат между 1571 и 1574 г., днес се помещава Парламентът на Малта. Множеството й зали и до днес пазят шедьоврите на изкуството, с които са покрити стените и таваните, оръжейната събира невероятна колекция от бойно снаряжение, а един от най-ценните експонати в двореца е каретата на Наполеон Бонапарт. Най-забележителната църква в Ла Валета и една от първите постройки е църквата на Св. Йоан. Тук се намира и един от най-забележителните музеи в Европа за оръдия и рицарски доспехи.

В Ла Валета днес е съсредоточена почти цялата промишленост на страната. Изградена е голяма корабостроителница, текстилни фабрики, хранителни предприятия. Силно развито е занаятчийството – производство на дантели, метални украшения, декоративни предмети от дърво, камък, сувенири и др. Има университет и католически институт.

Древната столица Мдина, построена от арабите, е другото място, което трябва да се посети. Наричана още „Град на тишината”, тя изобилства от стари неолитни храмове и аристократизъм, които превръщат мястото в една съкровищница, съхранила духа на първите заселници и тяхното наследство.