Малдиви

31 Август 2016

Площ: 298 км².
Население: 341 хил. д. /2014 г./
Столица: Мале
БВП: $ 2.57 млрд. /2013 г./
Основен износ: риба, облекло, текстил

Република Малдиви обхваща верига от около 1200 коралови острова, от които само 203 са населени. Разположени са в северната част на Индийския океан, югозападно от Индия. Туризмът и риболовът са водещи стопански отрасли в страната.

ПРИРОДА. Дължината на Малдивската островна дъга е 760 км. Всички острови са ниски, с надморска височина около 2 м. Повечето намаляват по площ в резултат на повишаващото се морско равнище вследствие на глобалното затопляне. Почти всички Малдивски острови имат красиви пясъчни плажове, оградени от палмова и мангрова растителност и са разположени в субекваториалния пояс. Отличават се с горещ и влажен климат - (26º - 27º С средна годишна температура). Обилните годишни валежи (1500 мм) са предизвикани от влажните сезонни ветрове, наречени мусони, и падат през летния сезон – от май до август.

ИКОНОМИКА. Най-голямо значение за изхранването на населението имат кокосовата палма и хлебното дърво, отглеждат се и ориз, банани, манго, цитруси. Най-важният природен ресурс на Малдивите е богатата океанска фауна. През 2010 г. годишният улов на риба е бил над 130 хил. т. – най-вече риба тон. Бързоразвиващият се туризъм и риболовът (най-важният експортен отрасъл) осигуряват по-голямата част от доходите на страната. В риболова е заето половината от трудоспособното население на Малдивите. Около 50% от улова се изнася навън - основната част заминава за Шри Ланка, а останалата за Япония, Сингапур, Тайланд и Германия. Около 90% от изнасяната риба е замразена, в консерви или изсушена, а само 10% от нея е прясна. Добиват се също бисери и корали.

Мале – столицата на Малдивите

ИСТОРИЯ. Счита се, че архипелагът Малдиви е заселен от дравитите, дошли от Индия и Шри Ланка преди повече от две хилядолетия. През ранното Средновековие тук се появяват араби и персийци. В средата на XII век на Малдивите пристига арабски ислямски проповедник и постепенно населението приема исляма. През 1887 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат. Малдивите получават независимост в 1965 г., а през 1968 г. след референдум се обявяват за република.
В столицата Мале няма прясна вода и тя се осигурява с помощта на опреснителни инсталации от подземни води. Електроенергия се добива от дизелови генератори с вносно гориво.
В Мале и на архипелага се доставят големи количества храна от Шри Ланка и Индия, а също от Индонезия, Малайзия, Тайланд, Филипините, Китай, Сингапур. Огромната част от стоките в магазините са от тези страни, а местната промишленост е съвсем слабо развита. Туризмът е основният стопански отрасъл, а в туристическите комплекси обслужващият персонал е нает от страни като Индия, Пакистан, Филипините.

Малдивите са почти напълно непознати до 1970 г. Населени са само 203 острова от общо 1192 и на тях живеят 341 хил. души (2014 г.). Туризмът формира около 50% от БВП на страната и е основния фактор за развитието на икономиката и създаването на работни места. Първият курортен комплекс е открит през 1972 г. и това бележи началото на възхода на туризма. Днес Малдивите има 89 курортни комплекса с капацитет 17 хил. легла за 600 хил. туристи, които ежегодно посещават страната. Островите са предпочитано място поради благоприятния климат, чистата океанска вода, белите пясъчни плажове, възможността за практикуване на водни спортове целогодишно и заради изключително интересния и богат подводен свят.
Най-високата точка на Малдивите е 2,3 метра над морското равнище, а средната им височина е 1,5 м. Общата им площ е 298 км². Столицата Мале се намира на най-големия атол. Малдивите нямат нито една река или голямо езеро и се чувства недостига на питейна вода.
Културата на Малдивите е повлияна най-вече от намиращите се в близост Шри Ланка и Индия. Официалният и най-широко разпространен език е дивехи, който спада към групата на индоевропейските езици. Английският се ползва широко в търговията и някои правителствени училища.