Мадрид: Земя на корида, фламенко, на красавицата Кармен и на Серванетес

          Когато се връщаш към историята на този град, усмивката е неизбежна: за всеки турист запътването към Испания и нейната столица е очакване да се потопиш в наследството на великата империя на Испанските Хабсбурги, но ... реално ранната историята на този град няма бляскаво минало! Старите хронисти често премълчавали фактът, че Мадрид е основан от мюсюлманите. Тогава е сътворена „бляскава” история на града като стар римски град – Мантуа, кoято е напълно съмнителна откъм научна стойност. Няма свидетелства за съществуването на такова селище, освен поредното доказателство, че понякога „фактите” не бива да пречат на хубавата история.
          Археологическите разкопки показват наличие на пръснато номадско население през неолита около река Мансанарес /днес на юг от Мадрид/. Римляните нахлуват тук през 218 г. пр. Хр. като се заселват предимно земеделски райони. Това е времето на т.нар. Пунически войни, в които Рим воюва срещу Картаген в Севена Африка. Отново е очевидно, че няма наличие на поселище от ранга на римските градове. С нахлуването на вестготите няма повратност – испано–римското население запазва в значителна степен контрол върху собствените си административни дела.
          Повратна е 711 г. когато тук нахлуват мюсюлмански войски предимно от бербери, командвани от арабите начело с Тарик Ибн Зияд. През Северна Африка, стъпвайки на южните брегове на Испания близо до днешен Алхесирас, те достигат до земите на днешна Франция /тогава Франкската държава/. Прословутата битка на Карл Мартел при Поатие в 732 г. му донася славата на „спасител на Европа” от арабската експанзия. В първите си години на съществуване Ал – Андалус /мюсюлманска Испания/ е относително единна и се управлява от Кордова. За да отблъскват набезите на християните, арабите изграждат укрепления – едно такова е Магерит (или Майрид) по протежение на т. нар. Среден военен окръг със столица Толедо. Крепостта (ал – каср на арабски, откъдето произхожда испанската дума за дворец или крепост – алкасар, alcazar) е изградена през 854 г. от Мохамед I – емир на Кордова, на мястото на днешния Кралски дворец. По–късно на нейно място се издига Алкасар, в който векове на ред отсядат испанските крале. През 1031 г. Кордовският халифат се разпада на няколко враждуващи помежду си кралства. Магерит остава в пределите на кралство Толедо, владени по–късно от кастилския крал Алфонсо VI. През продължилата векове Реконкиста (отвоюване на Испания от арабските завоеватели от християнски войски) новодошлите християни достигат до града-крепост Магерит. Някои от новите заселници, като родовете Варгас и Лусон, скоро придобиват пълен контрол върху управлението на града. Мадрид, както погрешно започва да се произнася името му, губи своето стратегическо значение и в последствие е почти винаги пренебрегван от своите вечно пътуващи християнски монарси. Мюсюлманска армия внезапно се появява пред стените на града в 1109 г., но не успява да го превземе. Оттогава мястото се нарича „Кампо дел Моро” (Мавританско поле). Както повечето градове в Испания, така и Мадрид се управлява според права, дадени от краля. Градът получава своята харта , или фуеро, през 1202 г. До този момент той е считан за придатък на Толедо. Тази харта поставя града в по–непосредствена зависимост от краля.
          През XIV век, Мадрид, както и цялата страна, е връхлетян от тежко бедствие – чумната епидемия. Най – ужасяващата вълна през 1348 г. съвпада с Черната чума, която вилнее в Европа.
          Стабилност за Мадрид настъпва едва при обединението на християнска Испания по време на управлението на Католическите владетели – Фернандо и Исабел, започнало 1492 г. Започва и експедицията на Христофор Колумб, която ще промени историята. В Мадрид се донасят сребро, злато и всякакви екзотични култури като картофи, домати и какао. Към 1550 г., когато наследникът на Католическите владетели – Карлос I, пристига в Мадрид и отсяда в тукашния Алкасар, населението на града наброява около 15 000 души. През 1519 г. кралят наследява и трона на Хабсбургите в Австрия и от този момент е известен като Карл V, Свещен римски император. Той едва говори испански, но е владетел на една огромна империя, която се простира от Австрия до Америка. Испания изживява апогей, сринат от непрекъснати войни с Турция, с Франция, неуспешен опит Непобедимата армада да покори Англия и войната за независимост на Нидерландия от испанската корона. Синът на Карл V най–после осъзнава, че не е редно испанският крал да няма трайно установен двор. Въпросът е кой град да бъде избран за столица – Валядолид, Толедо, Сеговия – все отбрани градове. Защо през 1561 г.Филип II в крайна сметка избира средно големия Мадрид, е въпрос, породил множество хипотези. Това е официалното обявяване на Мадрид за столица.
          Филип II строи край града своя внушителен дворец – манастир „Сан Лоренцо де Ел Ескориал”. Тук настъпва „Златен век” за испанската живопис и литература в XVI и XVII век. Мадрид сякаш прелива от живот. И днес, центърът на града, наричан „Мадрид на Хабсбургите” (Мадрид де лос Аустриас), е синоним на величието на Испания.
          През 1630 г. започва строежът на двореца „Буен Ретиро”, който става предпочитана кралска резиденция. Градът се разраства неконтролируемо. „Плаца Майор” е площад не само за градски тържища, но и идеален за борба с бикове и за организирани от Инквизицията аутодафета. Представете си пъстротата на града: художници, търговци, отчаяни селяни, и поток от идалгос (строго йерархично общество от благородници). След Войната за испанското наследство (1701 – 1714 г.) надделява Филип Анжуйски – внук на Луи XIV от Бурбонската династия и испанската инфанта Мария Тереза, дъщеря на испанския крал Филип IV. В историята на Испания Филип д’Анжу остава като типичен абсолютен владетел под името – Филип V. Средновековният Алкасар изгаря до основи през 1734 г. и кралят издига на мястото му нов кралски дворец. Известен обаче като „кочината на Европа”, Мадрид има нужда не само от нов дворец, а от благоустройствени мерки. Така крал Карлос III (един от най – ерудираните монарси на Испания) прави много за превръщане на Мадрид в пищен град на изкуствата и красотата: павират се улици, извеждат се отходни канали, строи се улично осветление, както и Кралската ботаническа градина и булевард „Прадо” с много дървета и неокласическия дворец, в който е трябвало да се помещава музей за естествена история – днес в него се помещава „Прадо”.
          Трагични дни за Мадрид започват след смъртта на краля, когато в Европа бушува Великата френска буржоазна революция и Испания ту я подкрепа, ту преминава на страната на Англия срещу Франция. В крайна сметка френските войски се настаняват трайно в Мадрид, уж на път за Португалия и предизвикват реакция на местните столичани надигнали се на въстание срещу Наполеоновата армия на 2 май 1808 г. Франциско Гоя обезсмъртява събитието в картина "Разстрела на въстаниците", която днес е в музея „Прадо”. Наполеон поема и испанската корона. Мадрид се управлява от Жозеф Бонапарт – брат на Наполеон, до 1814 г., когато французите са принудени да напуснат града и Испания. XIX век се свързва с време на преврати, контрапреврати, власт на големите женски имена на Испания - Исабел и майка й Мария Кристина. Испания се лута през монархизма към либералните идеи за република (Втората е от 1931 г.). Идва времето на метежите по улиците на Мадрид в Гражданската война, като армията на Франко след Барселона овладява и Мадрид в 1939 г. Диктатурата на Франко не се приема от столичани. Жестоки репресии и разруха настъпват за Мадрид и в годините на Втората световна война. Вашингтон предлага на Мадрид помощ по планът „Маршал” и Испания влиза в ООН. 60-те години най-големият работодател в Мадрид е автомобилната компания „Крайслер”. Днес Испания е част от обединена Европа и благодарение на туризма все повече хора са пленени от превратностите и красотата на държавата и столицата Мадрид.