Лондон: катедралата Свети Павел

15 Април 2013

Величествената катедрала Свети Павел е олицетворение на духовния живот и културното наследство на британския народ. Тя е един от най-интересните паметници на бароковата архитектура в британската столица. Със своите 111 м височина тя е сред най-високите лондонски сгради. Катедралата е един от най-големите християнски храмове в света, втори в Европа след “Свети Петър” във Ватикана. Тя е най-голямата протестантска църква на Стария континент. Разположена в самия център на Сити, на хълма Ладгейт, стар лондонски район, катедралата е резиденция на лондонския епископ. Катедралата Сейнт Пол действа като важно място за срещи на хора и идеи, като център за изкуства, обучение и обществени дебати.

Още в епохата на римското владичество на това място се издигал храм, посветен на богинята на лова Диана. Преданията разказват, че тук е изградена и първата християнска църква в Лондон. Известни са пет черкви с името Свети Павел, съществували в различно време, но те всички се издигали на едно и също място. В началото на VII век тук бил построен първият храм на Свети Павел, превърнал се в закрилник на Сити. Тази църква съчетавала различни архитектурни стилове - нормандски, романски, готически. Многократно преустроявана, тя била център на обществения живот в Сити. За нея можем да съдим само по запазените изображения, защото по време на Големия пожар през 1666 г., когато е разрушен третия за онова време по значение град в Европа, тази най-висока и красива сграда в английската столица изгаря.

Знаменитият Кристофър Рен – архитект, математик, астроном, физик, с една дума – човек с многостранни дарби, ръководи възстановителните работи след пожара. Рен се заема с тежката задача да възобнови или построи немалко сгради, включително и планирането на унищожения лондонския център. Той оставя в наследство около 50 проектирани от него прекрасни църкви из цял Лондон. Придобил известност с работите си в Оксфорд и Кембридж, той се заема със строителните дейности по катедралата Свети Павел, дело, което сам счита за най-важното в своя живот. Работата започва на 21 юни 1675 г. и продължава до 1710 година. Архитектът е натоварен с тежка задача – той трябва да създаде протестантски храм, който достойно да съперничи на Свети Петър в Рим. Първоначалните планове претърпяват сериозни изменения – висшето духовенство и крал Чарлз II, а по-късно и крал Джеймс II, се противопоставят на идеята за издигането на семпла църква. В хода на строителните работи Рен успява да създаде храм, който почти няма връзка с ранните проекти. Зданието има формата на удължен латински кръст. Конструкцията с три дълги нефа, пресечени почти по средата на сградата от троен трансепт, е типична за средновековните английски църкви.

         Най-внушителна е западната фасада (Great West Door). Впечатляваща е огромната покрита галерия, извисяваща се на почти 30 м височина. Към нея отвежда двураменно широко стълбище. Галерията е разделена на два етажа с шест двойки колoни на долния ред и четири двойки колони на горния ред. Увенчана е с фронтон, на който е изобразена скулптурната композиция “Обръщението на Савел”. Две кули–камбанарии се издигат от двете страни на портика. В тях се намират общо 17 камбани. В югозападната е разположена най-голямата камбана в Англия – “Големия Пол” (Great Paul) с тегло 16 тона и малко по-малката, наречена “Големия Том” (Great Tom). Големият Пол се бие само за починал член на кралското семейство, за Лондонския епископ, за декана на катедралата и за кмета на града (ако той или тя е починал(a) в канцеларията си по време на работа). Камбанариите са най-динамичната част от катедралния комплекс. В ъглите си имат двойни колони. Със своите нарязани корнизи, издатини и вдлъбнатини, те се различават от останалата част на архитектурното съоръжение. И тук се проявява гениалността на Кристофър Рен. Крайните двойки колони на долния етаж на портика закриват вътрешните ъгли на кулите. Така се съчетават хармонично отделните елементи в единно и силно впечатляващо цяло.
       Формата на кулите се повтаря от издигнатата на върха на купола кула с широки отвори за проникване на светлина, имаща функциите на оберлихт. За да се удържи тежестта ѝ, Рен въвежда и трета част на купола, която представлява конусовидна тухлена конструкция, разположена между вътрешния и външния купол. Следвайки опита на великите европейски архитекти, сър Кристофър Рен създава оригинална куполна конструкция, която е и най-впечатляващата част от катедралата. Талантливият творец успява да сътвори свод, който се нарежда до най-добрите архитектурни образци, без да повтаря Свети Петър в Рим. Куполът на лондонския храм се издига над висок барабан, опасан от два реда колони. Спокойните форми на съоръжението му придават величественост и достолепие. Във вътрешността му са разположени две галерии, впечатляващи с великолепието си. В основата на втория ред колони на барабана се намира “Каменната галерия”. В основата на оберлихта се разполага “Златната галерия”. Тройният купол на катедралата е “скрит” от погледа на посетителя. Отвън се вижда само оловната облицовка над дървената конструкция. Тя, както и няколкотонната тежест на оберлихта, се носи от тухлен скелет, представляващ основната част на купола. Този конус е напълно скрит от полусфера, прикриваща подкуполното пространство. В центъра и има отверстие, през което погледа като че ли се устремява към безпределната висота на небето. В основата на вътрешния купол се намира “Галерията на шепота”, известна с акустическия си ефект. Диамeтърът ѝ е 32 м, но прошепната дума в единия край на галерията се чува ясно в другия. От тук могат да се видят най-добре куполните стенописи (1716-1719 г.), изобразяващи деянията на апостол Павел. До “Галерията на шепота” се стига по стръмна стълба с 627 стъпала. Но усилието си заслужава!
       Катедралата е шедьовър не само на английската архитектура, но и на инженерното майсторство. По време на бомбардировките над британската столица по време на Втората световна война, когато е повредена източната част на храма, купола устоява на сътресенията и колебания на почвата.
Свети Павел е протестантки храм и в съответствие с обредността декоративното му оформление е сдържано. Откритото вътрешно пространство поразява с грандиозността си и съвършенството на архитектурните форми. Впечатлява майсторството на изпълнение на отделните детайли. Шедьоври на изкуството са каменните резби, балюстрадите и решетките от ковано желязо. След основаването на специален фонд за украса на катедралата през 1860 г. се поставят статуите над “Галерията на шепота”. По същото време се изработват и чудесните мозайки в олтарната част и в подкуполното пространство.
        Най-високо ценени от специалистите обаче са запазените от края на 17 век ажурни ковани решетки, дело на Жан Тижу и впечатляващите резбовани дървени скамейки в хора на църквата, изработени от известния английски скулптор от края на 17 век Гринлинг Гибонс. Те представляват сложна композиция с огромни размери, включваща коринтски колони, гирлянди от цветя и плодове, ажурни решетки, херувимски главички и волути.

        Голяма популярност има катедралният орган. Монтиран през 1694 г., той се счита за един от най-добрите в Англия. Хорът на момчетата на Свети Павел е наследник на древна традиция. Основан е през 1127 г. от тогавашния епископ на Лондон. Днес една част от посетителите на храма идват специално за да го чуят.
        В катедралата са погребани редица исторически личности – първия президент на Кралската художествена академия Рейнолдс, пейзажиста Търнър, лексикографа Самюел Джонсън. Създаден е мемориален “Ъгъл на художниците” по подобие на прочутия “Ъгъл на поетите” в Уестминстърското абатство. Голяма част от талантливите английски военачалници са погребани тук. В криптата почиват адмирал Хорацио Нелсън и фелдмаршал Артур Уесли Уелингтън. Тук почива и създателят на катедралата сър Кристофър Рен. Епитафията, написана в негова памет е впечатляваща: “Ако ти търсиш паметник – огледай се наоколо.”
        Пред храма, почти в центъра на оформена площадка, две години след завършването на сградата, е издигнат паметник на кралица Ана. През 1886 г. оригиналът е заменен с копие. Катедралата е послужила до голяма степен за образец при построяването на църквата "Света Женевиев" в Париж, известна с името Пантеон, изградена в периода 1757-1790 г. от френския архитект Жак Жермен Суфло - доказателство за огромното архитектурно наследство, оставено от Рен със "Свети Павел".