Либия
Площ: 1.76 млн. км².
Население: 6.4 млн. д. /2015 г./
БВП – $ 39.3 млрд. – $ 6155/ч. /2015 г./
Основен износ: суров нефт
Либия е държава в Северна Африка, граничеща със Средиземно море на север, с Египет - на изток, със Судан - на югоизток, с Чад и Нигер - на юг, и с Алжир и Тунис - на запад. Либия се дели традиционно на Триполитания, Киренайка и Фесан.
С територия 1.8 млн. км², от които 90% е пустиня, Либия е четвъртата страна по площ в Африка. Столица е Триполи - /1.7 млн. д./, а населението на страната е 6.4 млн. души.
ИКОНОМИКА. Либия е страна – износителка на нефт, член на ОПЕК. Това се дължи на големите запаси от нефт. Основа на икономиката на страната е нефтодобивната и нефтопреработвателната промишленост - /доказани запаси на нефт – 4 млрд. т./. На обработваемите земи /под 2 % от площта на страната/ се отглеждат зърнени храни, тютюн, лозя, цитруси, фъстъци, фурми. Животновъдството е основният селскостопански отрасъл – отглеждат се овце, кози, едър рогат добитък, коне, камили.
ИСТОРИЯ. Либия е гръцката дума за Африка. Киренайка се колонизира от Гърция, а Триполитания е била провинция на Картаген. През I век пр. Хр. двете области са завзети от Рим и за повече от 400 години Триполитания и Киренайка стават проспериращи римски провинции.
В 645 г. Триполитания и Киренайка са завладени от арабите-мюсюлмани. През XVI в. Либия попада в състава на Османската империя. В 1911 г. Италия нахлува в Киренайка и поема управлението на тази провинция. По време на Втората световна война цяла Либия е окупирана от Италия до 1943 г., а след това се установява британска и американска администрация. През 1951 г. Либия получава независимост.
Полковник Муамар Кадафи
В периода 1969 - 2011 г. Либия се управлява от полковник Муамар Кадафи, който идва на власт чрез държавен преврат. Отношенията между САЩ и Либия се обтягат през 1979 г., когато либийски тълпи нападат американското посолство в Триполи. Полковник Кадафи определя инцидента като „спонтанна демонстрация“ и отрича всякакво свое участие.
През 1989 г. ООН налагат санкции срещу Либия заради взривяването на пътнически самолет на американската компания ПанАм над шотландското градче Локърби, с 270 жертви. Санкциите са прекратени през 2003 г., след като Либия се съгласява да поеме отговорността за атентата над Локърби и да заплати 2,7 млрд. долара на семействата на загиналите. На 15 март 2011 г. започва бунт срещу диктаторския режим на Муамар Кадафи в Бенгази. В помощ на опозицията се присъединяват НАТО, страните от Арабската лига и Швеция. Опозицията залавя избягалия Муамар Кадафи в родния му град Сирт, като непосредствено след това той е убит.
ГЕОГРАФИЯ. Либия е с територия от 1.76 млн. km². Страната има просторен излаз на Средиземно море, което оформя най-големият средиземноморски залив на Африка - Сидра. В тясната и заблатена крайбрежна низина живее по-голямата част от населението на страната. На юг е обширна част от Сахара. Близо до границата с Чад се намират разклоненията на вулканското плато Тибести. Най-високата точка в Либия е планината Кегар Теди - /3150 м/. В източната част на Либия и в Египет, до река Нил, се разпростира Либийската пустиня, с разпръснати оазиси, най-големият от които е Ал Куфра.
Пустинята Сахара в Либия
Климат. Либия е гореща страна. През 1922 г. в станция Ал Азизи, близо до Триполи, е измерена температура +58º С, което се счита за неофициален световен рекорд. Духат сухи, постоянни ветрове - пасати, а чести са и горещите пустинни бури с вятъра „сироко“. Повърхностни води и реки липсват, но за сметка на това страната разполага с големи запаси на подземни води.
Население. Населението на Либия е около 6.4 млн. д. Средната гъстота е 3 д./км² - Либия е една от най-рядко населените страни в света. Повече от половината население живее в градовете, като е концентрирано най-вече в двата най-големи града Триполи и Бенгази. Местните либийци са смес между берберите и по-късно дошлите араби. Има малки етнически групи, като туареги (берберски народ) и тебу, който водят номадски или полуномадски начин на живот. Арабите и берберите съставляват 97% от населението, а другите 3% са гърци, малтийци, италианци, египтяни, афгани, турци, индийци и африканци от Субсахарска Африка. В момента Либия е една от страните с най-голям бежански поток към Европа.
Официален език е арабският. Берберският език /тамазигт/ няма статут на официален за страната. Берберите живеят основно в Триполитанския регион и някои оазиси. Въпреки, че местните араби обикновено водят номадски живот и живеят в палатки, сега много от тях са се установили в градовете за постоянно, поради това предишният им начин на живот постепенно изчезва. Голяма част от населението е заето в сферите на индустрията и услугите и по-малка част се препитава от земеделие. По религиозен състав мнозинството са мюсюлмани - 98%. Градското население е 88%. Двата най-големи града са столицата Триполи - /в Триполитания/ и Бенгази - /в Киренайка/. Между тях има съперничество и борба за надмощие, исторически обусловено. Третата историческа област – Фесан, обхваща южната, пустинна част на Либия. Тя е много рядко населена, с изключение на оазисите в пустинята.