Кувейт
31 Август 2016
80
Площ: 17.8 хил. км²
Население: 2.65 млн. д. /2012 г./
БВП: $ 172.4 млрд. /2014 г./
Основен износ: нефт и нефтопродукти (95% от износа), риба и рибни продукти
Макар и малка по площ в сравнение със своите съседи Саудитска Арабия, Ирак и Иран, Кувейт е много богата на нефт страна, която бързо се възстанови от разрушенията след иракското нахлуване през 1990 г.
Кувейт е разположен в североизточната част на Арабския полуостров, в най-северната част на Персийския залив, като дължината на бреговата линия е 380 км. На Кувейт принадлежат и голям брой острови, повечето – необитаеми. Най-големи са Бубиян и Файлака. Името на страната произлиза от арабски и означава „крепост, построена близко до вода.“ Кувейт има население от 2.65 млн. души и площ от 17 818 km². Кувейт е конституционна монархия с парламентарна система на управление.
Кувейт притежава едни от най-големите нефтени запаси на Земята - /5-то място в света/. Нефтените находища са открити през 1930-те, когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи.
През 1990 г. Кувейт беше нападнат от Ирак и окупиран в продължение на седем месеца. Окупацията приключи след намесата на армията на САЩ и последвалата Първа война в Персийския залив - („Пустинна буря“ – 1990 - 1991). Близо 750 кувейтски петролни кладенци бяха запалени от отстъпващата иракска армия и това предизвика голяма екологична и икономическа катастрофа. Инфраструктурата на Кувейт силно пострада по време на войната и трябваше да бъде възстановена.
Територията на Кувейт представлява равнинна пустиня, камениста – на север, и пясъчна – на юг. На запад надморската височина нараства, а близо до мястото, където се събират границите на Саудитска Арабия и Ирак, се намира най-високата точка на Кувейт – 298 м.
Кувейтските водни кули – символ на емблема на столицата Ел-Кувейт
Климатът е тропичен, сух – средните годишни валежи са около 125 мм. В страната няма постоянно течащи реки, поради което тя разчита основно на инсталациите за обезсоляване на морска вода. Водата се съхранява и подава във водопроводната мрежа чрез водни кули, станали емблематични за Кувейт. Обработваемите земи с плодородни почви са много малко. Изключение прави оазисът Ал Джахра, разположен на 50 км западно от столицата Ел Кувейт. Местата с естествена растителност в североизточната част на страната и по крайбрежието са малобройни и са превърнати в солени блата. Зелените площи в големите кувейтски градове са създадени върху почви, донесени от други страни. Риболовът е основен отрасъл за изхранването на населението. Най-големи доходи носи уловът на скариди.
Под пустинните земи на Кувейт има огромни нефтени запаси и по-малки, но значими находища на природен газ. Кувейт разполага с 9% от установените в света нефтени запаси. Чрез нефтодобива и нефтопреработването Кувейт се възстанови от голямата криза след нахлуването на Ирак в страната през 1990 г. През 2003 г. страната стана база за международни военни сили, които нападнаха Ирак и започнаха Втората война в Персийския залив за сваляне на режима на иракския диктатор Саддам Хюсеин.
Водни кули в Кувейт
ИСТОРИЯ. Столицата на Кувейт е основана през 1613 година. През XVII век племена от Централна Арабия се заселват в Кувейт след масивна суша в родната си земя. Тогава е основана и държавата Кувейт, макар районът да е известен отдавна като основен център за търговия на подправки между Индия и Европа. До края на XVIII век повечето от местните хора си изкарват прехраната чрез продажба на бисери. Всички владетели на Кувейт са от фамилията ал - Сабах и управляват от 1752 г., като от 1961 г. носят титлата емир. В началото отношенията в новото общество са организирани по начин, подобен на обществен договор и всички икономически дейности са свързани с морето - перлена индустрия, корабостроене и търговия. През 30-те години на XX век са открити петролни залежи и през 1946 г. започва добив на нефт. Междувременно между 1899 г. - 1961 г. Кувейт е британски протекторат, но получава независимост на 19 юни 1961 г.
ИКОНОМИКА. Стопанството е основано на нефта. Проучени запаси - 13 млрд. тона /102 млрд. барела/, годишен добив — около 100 млн. тона. Кувейт е една от страните с най-висок жизнен стандарт - /БВП (ППС) – 71 020 $/ч. – 2014 г./. За селскостопанска дейност е пригоден само 1% от площта на страната. Развит е риболовът и преработката на риба и морски продукти. В Кувейт няма жп линии. Основни пристанища – Ел-Кувейт и Мина ал-Ахмади /за износа на нефт/. Столицата Ел-Кувейт е с население 1.6 млн. души и има международно летище.
Водните кули в Ел-Кувейт са най-известната и посещавана атракция в страната. Построени са през 1977 г. на брега на Персийския залив. Най-високата кула е 187 метра, втората е с височина 147 метра, а третата е помощна кула за осветление и красота на ансамбъла. На най-високата кула има ресторант и кафе бар.