Китай
30 Август 2016
109
Площ – 9.6 млн. км²
Население – 1 370 млн. д. /2015 г./
БВП – $ 11.38 трил. - $ 8240/ч. /2015 г./
Китай /Китайска народна република/ е държава в Югоизточна Азия, първа в света по население и четвърта /след Русия, Канада и САЩ/ по територия. Тя е една от петте страни – постоянни членки на Съвета за сигурност към ООН, втора /след САЩ/ по БВП икономика в света, ядрена държава, една от водещите космически сили в света, страната с най – многочислена армия в момента на Земята.
ИСТОРИЯ. Китайската цивилизация се счита за една от най - древните в света. Според китайските учени, нейната възраст е на над 5 хил. години. Наличието на държавно управление, при което се сменяли различни династии, давало възможност още в дълбока древност да се създаде мощна земеделска икономика в поречието на реките Хуанхъ и Яндзъ. Китайската цивилизация още повече укрепва след появата на единна писменост от йероглифи /II в. пр. Хр./ и налагането на конфуцианството като държавна идеология /I в. пр. Хр./. Конфуций /551 – 479 г. пр. Хр./ е китайски философ, развил система от етични и философски норми. В основата на конфуцианството е почитането на Пантеон от богове, важно място имат също синовната признателност и обществената йерархия. Сред достиженията на китайската цивилизация са откриването на коприната, порцелана, барута, компаса, хартията, книгопечатането, чадъра, построяването на Великата китайска стена /дълга над 4.5 хил. км/, която може да се види дори от Космоса. През миналите векове китайците наричали своята страна Поднебесната империя, в чието управление се редуват династиите Цин, Хан, Суей, Тан, Юен, Мин. В периода 1271 – 1295 г. венецианецът Марко Поло 24 години е важен сановник на тогавашния китайски император Кубилай хан и след своето завръщане в Италия дава ценни сведения за тази далечна и екзотична срана. По това време някои китайски стоки, като коприната и порцеланът, са изключително търсени и ненадминати в Европа. В 1547 г. Португалия завзема Макао /Аомин/. През XVIII – XIX в. Китай, който е в упадък, е под сериозен натиск на големите европейски колониални сили, най-вече на Великобритания. Характерни за този период са т. нар. „опиумни воини“ между Китай и Великобритания – /1840-1842 г./, след които Китай е фактически със статут на полуколония, а в края на XIX в. Великобритания завзема Хонконг /Сянган/.
Великата Китайска стена
През 1912 г. реформаторът Сун Ятсен полага началото на Китайската република, като възглавява националистическата партия Гоминдан. През 30-те години на XX в. в Североизточен Китай започва японска инвазия, при което е създадена марионетна държава Манджоу-го, начело с император. След края на Втората световна война през 1945 г. Китай е арена на гражданска война между Гоминдана /начело с Чан Кай ши/ и Китайската Комунистическа партия /предвождана от Мао Дзедун/. След 4 години победата е за комунистите и на 1 октомври, 1049 г. е прогласена Китайската народна република. Загубилият гражданската война Чан Кай ши успява да се закрепи, с помощта на САЩ, на остров Тайван, като островът развива изключително бурна икономика през последните 3-4 десетилетия на XX в.
Мао Дзедун е начело на комунистически Китай до смъртта си, през 1976 г. Наричан „Председателя Мао“, той се опитва да модернизира страната и да я направи лидер на т. нар „Трети свят“. Част от опитите за реформи са „Големият Скок“ /1958 – 1960 г./, както и т.нар. „Културна революция“ /1966 – 1976 г./, превърнала се в „кръстоносен поход“ срещу интелигенцията. Модернизацията обаче започва едва в началото на 80-те години на XX в., когато управлението на Китай е поето от Дън Сяопин. Китай се отваря към света и въвежда пазарна икономика и частна собственост, макар комунистическата партия да си запазва монопола на властта. Принципът е „Една държава – две системи“. Прилага се правилото, в духа на Конфуций, „Не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки“. Благодарение на този прагматизъм, продължен и при приемниците на Дън Сяопин – Ху Цзинтао и Си Цзинпин, Китай постига изключително високи темпове на развитие на икономиката /средно 8–10 %/год. за последните 30 години, което доведе до превръщането му във втората икономическа сила в света /след САЩ/ и във „фабриката на света“. През 1997 г. Великобритания предава Хонконг под китайско управление, а през 1999 г. същото прави и Португалия, която връща Макао на Китай.
ГЕОГРАФИЯ. На север, запад и юг Китай граничи с 14 държави (общата дължина на сухоземните граници е 22.5 хил. км). Морската граница на изток с Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море е около 14.5 хил. км. На Китай принадлежат и около 5000 крайбрежни острови. Огромната територия на страната е с изключително разнообразен релеф и климат. В нея се открояват 4 големи природно-географски района – Югозападен, Северозападен, Северен и Източен Китай.
Югозападен Китай е студена планинска земя, която включва най–обширното и най–високо плато на Земята – Тибет, оградено от юг и запад от най-високите планини на Земята – Хималаите и Каракорум. По-голямата част от Тибет /с надморска височина до 4000 – 5000 м и хребети до 6000 м/ е заета от ледници и над 1000 езера. Сред тях е езерото Хорпа Цо – най-високото в света, разположено на 5456 м надморска височина. В Хималаите, на границата с Непал, се намира в. Еверест /8848 м/ - най-високият на Земята. От Тибет извират някои от най-големите азиатски реки – Инд, Иравади, Меконг, Хуанхъ, Яндзъ и др.
Река Лидзян – провинция Гуанджи, Китай
Източен Китай е най-нисък /до 400 м средна надморска височина/ и най-гъсто населен. Тук също има планини, като Голям и Малък Хинган, както и Льосовото плато. През Източен Китай текат много реки, създали огромни алувиални равнини, низини и делти – най-плодородните земеделски земи на страната. Най-обширна е Голямата Китайска равнина – най-гъсто населеното място в света. Най-голямата китайска река е Яндзъ – най-дългата река в Азия /6300 км/. Тя е и най-дълбоката река в света – в проломните участъци дълбочината й достига до 180 – 200 м. Яндзъ се влива в Източнокитайско море северно от Шанхай с огромна делта. На река Яндзъ е построена най – голямата в света ВЕЦ „Три клисури“, с мощност 20 000 MW. Друга голяма китайска река е Хуанхъ /Жълтата река/, предизвикваща в миналото големи наводнения с много човешки жертви. Китайските реки се отличават с огромен хидроенергиен потенциал, по който показател страната е на първо място в света.
Северозападен Китай включва две големи пустинни области – Таримската котловина /южната й част е заета от пустинята Такламакан/ и Джунгарската равнина, заобиколени от големите планински вериги на Кунлуншан, Памир, Тяншан и Монголски Алтай.
В Северен Китай се простира огромната пустиня Гоби. Тя заема около 27 % от площта на страната и годишно нараства с около 1500 км². Северните ветрове често предизвикват силни пясъчни бури, които засипват с пясък и пепел градовете и унищожават обработваемата земя.
Полезни изкопаеми. Китай е една от най-осигурените с минерални суровини страни в света. Заема едно от първите места в света по запаси на въглища, железни и манганови руди, боксит, цинк, калай, олово, волфрам, молибден, живак. Значителни са и запасите на нефт и земен газ в Северозападен и Източен Китай. От нерудните полезни изкопаеми най-голямо значение има каменната сол. Китай е богат още на гипс, бор, йод, бром, сяра, фосфати и др.
Климат. Климатът на Китай е изключително разнообразен – континентален на северозапад, планински - на югозапад, умерен океански – на североизток, субтропичен-мусонен – на изток, и тропичен-мусонен – на югоизток. На обширната територия на страната много добре се проявяват широчинната и височинната зоналност. Най-благоприятен за обработване и земеделие е климатът в Източен Китай. Тук той е субтропичен мусонен, топъл и влажен, с валежи между 750 – 1100 мм. Най-влажен, с валежи до 2500 мм, е климатът в Югоизточен Китай. В Северозападен Китай климатът е рязко континентален – с горещо лято, много студена зима и оскъдни валежи. Най-суров е климатът в Тибет и Хималаите, заради голямата надморска височина.
Население. През 1949 г. населението на Китай е било около 500 млн. д. През 2015 г. то вече е 1370 млн. д. /почти 20 % от населението на света/. Управлението и изхранването на това огромно население е много тежка задача и за изпълнението й понякога китайското правителство използва драстични методи. За да ограничи високата раждаемост, през 70-те години на XX в. Китай въвежда много строга демографска политика под надслов „Едно семейство – едно дете“. Това семейно планиране довежда до снижаване на раждаемостта, но въпреки това всяка година в Китай се раждат около 11 млн. бебета. През първите години на XXI в. се забелязва тенденция към постепенно застаряване на населението, поради което драстичната демографска политика на ограничаване на раждаемостта беше значително смекчена. Градското население през 2014 г. вече е повече от половината – 51 %. В Китай има 36 града с население над 1 млн. д. Най-големите градове са Шанхай, Пекин, Тянцин, Хонконг, Гуанджоу /Кантон/. Етнически най-многобройни са китайците /ханци/ - 93 %. Има над 50 етнически малцинства – уйгури, мяо, хуей, тибетци, монголци, корейци и др. Над 30 млн. китайци живеят в чужбина – т.нар. „хуацяо“ - в Сингапур, Малайзия, Индонезия, САЩ, Филипините и др. В религиозно отношение най-много са последователите на конфуцианството – 82 %, както и на даоизма. Мюсюлманите са около 35 млн. д. – главно в автономния Синдзян-Уйгурски автономен район, в Западен Китай. Най-известният автономен район в Китай е Тибет. Тибетците са около 90 % от населението на района – около 3 млн. д. Техен духовен водач е Далай Лама. Настоящият Далай Лама е 14-ти поред и е обявен за първосвещеник от 1940 г. През 1950 – 1951 г. Тибет е анексиран от Китай, а Далай Лама е прокуден в изгнание в Индия.
Шанхай - Китай
Стопанство. По данни на МВФ в края на 2014 г. Китай е на второ място /след САЩ/ по БВП, с 11.4 трил. долара, а по редица производства е водеща икономическа сила в света. Китай е на първо място по добив на въглища, желязна руда, манганова руда, оловно-цинкова руда, волфрам, живак. Също е първи по производство на стомана, мед, цинк, олово, калай, злато /428 t през 2014 г./, автомобили, кораби, електроника, текстил, цимент, строителството на небостъргачи. В момента се строи най-високата сграда в света в Шанхай, с височина 838 м /Skay Sity/.
Аграрен гигант. Близо половината от населението на Китай е заето в селското стопанство. Голяма част от обработваемите земи /около 1/3/ са оризища. Оризът е основна храна на населението в страната. Той определя и облика на земеделието в Южен Китай, където се добиват по 2-3 реколти. Други важни зърнени култури са пшеница, царевица, ечемик, просо, гаолян. Отглеждат се много плодове и зеленчуци, тютюн, захарна тръстика. Китай е световен производител на чай, памук, соя, фъстъци. Важен стопански отрасъл е животновъдството. Отглеждат се близо 500 млн. свине, около 150 млн. овце, 120 млн. едър рогат добитък – крави, биволи, над 3,7 млрд. кокошки, над 620 млн. патици. Важно място в китайската кухня имат рибните ястия. Годишният улов на сладководна риба е над 3.6 млн. т./год.
Промишлеността е водещ отрасъл на китайската икономика. Особена, водеща роля имат енергетиката /Китай добива близо половината от въглищата в света, над 3.5 млрд. т./год./, металургията, автомобилостроенето, химическата и текстилната промишленост. Новата икономическа политика, от края на 80-те години на XX в., отваря границите на Китай за чужди инвестиции и съвременни проекти. Икономически най-развити са източните крайбрежни територии. В много от останалите райони, особено на запад, населението изпитва затруднения – ограничен транспорт, неразвито производство, нисък жизнен стандарт.
В транспортната система на Китай важна роля играят железопътният и водният транспорт. Речният транспорт по реките Яндзъ и Хуанхъ е много добре развит. Шанхай е пристанището с най-голям товарооборот в света. Китай е вече лидер в строежа на свръх-скоростни железопътни линии на магнитна възглавница /Маглев/, със средна скорост 380 км/час и максимална скорост – 500 км/час.
Хонконг /Сянган/
Туризмът играе все по-голяма роля в икономиката на страната. Годишно Китай се посещава от около 27 млн. души. Особен интерес представляват Великата китайска стена, Забраненият град с императорския дворец в Пекин, гробницата на император Цин Шихуан, с армията от 7.4 хил. войници от теракота, природните забележителности по средното течение на река Яндзъ, величественият пейзаж край селището Гуйлин, провинция Гуанджоу. На специално внимание се радва китайската кухня, заради своите вкусови и хранителни качества.
На южното крайбрежие се на Китай се намира бившата британска колония Хонконг /Сянган/, която Китай дава под аренда на Великобритания през 1898 г. През 1997 г. контролът над Хонконг е върнат на Китай. Днес Хонконг е важен търговски и финансов център, със статут на специален автономен район. Със статут на специален автономен район е и Макао, бивше португалско владение до 1999 г.
Теракотената армия на император Цин Шихуан
Йероглифите. Китайците използват в своята писменост не букви, а йероглифи – стилизирани изображения. Общият брой на йероглифите е около 50 хиляди, но за четене на вестник е достатъчно ползването на около 3000, а образованият човек е необходимо да владее около 5000 йероглифа.
Мавзолеят на император Цин Шихуан и „теракотената армия“. Гробницата - мавзолей се намира на 35 км от град Сиан, провинция Шенси. Построен е през периода 221 – 210 г. пр. Хр. за първия император на обединен Китай – Цин Шихуан. За неговото строителство са използвани 700 хил. работници. Площта на мавзолея е 56.25 км². Главният експонат на комплекса е теракотената армия, случайно открита през 1974 г. В три подземни помещения са добре запазените фигури на 7400 войници и 90 колесници – значителна част от императорската армия. Фигурите на войниците са направени в цял ръст, с височина 1.80 м, лицето на всеки войник е уникално. Мавзолеят е включен в списъка на ЮНЕСКО от 1987 г. на световните културни ценности.
Забраненият град в Пекин. Това е дворецът–музей Гугун – най-големият в света дворцов комплекс, строен през периода 1406–1420 г. за императорските династии Мин и Цин. Обхваща 70 дворци с над 9000 сгради, в които са живели 24 китайски императори.
Вратата на небесното скойствие Тянанмън – Пекин
Вратата на небесното спокойствие Тянанмън в Пекин. Построена е през 1417 г. като порта към Забранения град. Тя и площадът пред нея–Тянанмън, са символи на Китай, основен елемент в китайския национален герб.