Италия

08 Април 2015

225

+ 6 снимки

Слънчева Италия заема изцяло Апенинския полуостров, низината на река По, част от южните склонове на Алпите и двата средиземноморски острова Сицилия и Сардиния. Тя е типично морска страна не само защото 80% от границите са морски, но и защото заема централно място в Средиземно море.

Географското положение на Италия – в средата на Средиземноморието – съществено е повлияло върху превръщането й през древността в ядро на бързо разрастващата се Римска империя. През средните векове италианските крайморски градове Венеция и Генуа се превръщат в могъщи морски републики, те именно осъществяват особено оживена търговия между Европа и Леванта /източното Средиземноморие/.

Завладяването на средиземноморския Изток от османските турци и наскоро след това откриването на Америка пренасочват търговските пътища по море край бреговете на Африка и Азия, а също и през Атлантика към Новия свят. Центърът на мореплаването и търговията се изместват в приатлантическа Европа. Италия започва да изостава в политическо и икономическо отношение, но пък дава огромен тласък в развитието на европейската и световна култура като родина на Ренесанса.

Прокарването на Суецкия канал през 1869 г. допринася твърде много Италия да стане отново възел на морските търговски пътища в Средиземноморието.

Италия е разположена на площ от 301 000 кв.км. и е на 10-то място в Европа след Русия, Украйна, Франция, Испания, Швеция, Германия, Финландия, Норвегия, Полша.

Релефът на Италия е разнообразен, но преобладава планинския. В северната част като огромна дъга се издигат Алпите, които се спускат стръмно на юг към Паданската низина. Те имат важна климатична роля и са основна предпоставка за развитието на планинския туризъм. Паданската низина е най-обширната и предоставя условия за развитието на интензивно земеделие. На юг от нея се простират Апенините, които почти изцяло запълват полуострова и са дали името му. Най-високият връх е Корно Гранде – 2914 м. Островите Сицилия и Сардиния са важна част от страната. В Сицилия се намира най-високия действащ вулкан в Европа – Етна-3340 м., а най–известния вулкан е Везувий /близо до Неапол/– 1277 м.

Италия е бедна на полезни изкопаеми. Единствените по-значителни находища са на сяра /о- в Сицилия/ и мрамор /в областта Карара/.

Климатът в по-голямата част на страната е средиземноморски /субтропичен/ с характерна мека и влажна зима и сухо и горещо лято. Само Паданската низина има преходно-континентален климат, а Алпите - планински.

Речната мрежа е гъста, като най-големите реки са По – в северната част, Тибър и Арно - в централната, но те не са плавателни. Има над 500 езера–най-големите - Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Лаго ди Гарда - са разположени в южното подножие на Алпите.

Флората на Италия се отличава с голямо разнообразие. Типични за страната са маквисите /вечнозелени храсти и дървета/, представени от корков дъб, каменен дъб, розмарин, мирт, олеандър, рожково дърво, благороден лавър и др. За италианската ривиера са характерни различните палми, магнолии, платани, кедри, кипариси, диви маслини, както и пиниите – вид средиземноморски бор.

По брой на населението (58,5 млн. души) Италия е една от големите европейски страни след Русия, Германия, Великобритания и Франция. Етническия състав е еднороден – около 98% са италианци. Страната е гъсто населена – около 190 души на кв.км. 75% живеят в градовете, като милионни са Рим, Милано, Неапол и Торино. По форма на управление страната е парламентарна република, начело с двукамерен парламент. В политическия живот основна фигура е министър-председателят.

Италианският език спада към групата на романските езици, заедно с френския, испанския, португалския, румънски и др. Те са възникнали от латинския – езика на римляните. В основата на съвременния италиански език лежи тосканското наречие, като много голяма е заслугата на тримата големи поети на Ренесанса: Данте , Петрарка и Бокачо за неговото формиране .

Италия в миналото и днес – Апенинският полуостров е заселен още в дълбоката древност. Между най–старите жители изпъкват етруските и латините, както и гърците основали свои колонии в южната част на страната още през VІІ – VІ в пр. Хр. Особена роля в историята на полуострова, а и на античната цивилизация, играе възникналия през 753 г. пр. Хр. в областта Лациум гр.Рим , разположен на р.Тибър върху 7 хълма . Според легендата, Рим е основан от двамата братя Ромул и Рем върху Палатинския хълм на левия бряг на р .Тибър.

В продължение на няколко века римляните налагат своята власт върху съседните племена, а постепенно и върху целия полуостров. През ІІІ -ІІ в.пр.Хр. Рим успява да победи най–могъщия си съперник в западното Средиземноморие – Картаген, а през следващите три века да разпростре властта си върху цялото Средиземноморие, създавайки могъща империя от Гибралтар до р. Ефрат. В пределите на империята влизат и територии от Западна Европа - Галия и Британия, като границата между Римската цивилизация и варварите преминава по реките Рейн и Дунав.

В началото на ІV в. от н.е. император Константин Велики признава християнството като официална религия /313 г./, а малко по–късно през 330 г. премества столицата на изток в Константинопол. В края на ІV в. /395 г./ император Теодосий Велики разделя Римската империя на две части - Западна и Източна, които никога повече не се обединяват. Западната империя, в която влиза и Италия, подложена на силен варварски натиск бързо се разпада, като върху нейните останки възникват кралствата на франките в Галия, на остготите в Италия, на вестготите в Испания, на вандалите в Северна Африка. През първата половина на VІ в. императорът на Източната Римска империя /Византия/ успява през 555 г. да разгроми кралството на остготите, но малко след това германското племе лангобарди покорява почти цяла Италия, създавайки своя държава. През 774 г. Северна Италия е включена в пределите на франкската държава на Карл Велики. Средна Италия /около Рим/ се обособява като Папска държава с център Рим, южните провинции Кампания, Апулия, Калабрия и Сицилия остават византийски .

През ІХ в. арабите завладяват Сицилия, а през Х в. Северна Италия е опустошавана от маджари, а Южна от нормани.

От 962 г. територията на Италия е включена в пределите на Свещената римска империя. От ХІІ в. градовете в Северна Италия водят продължителни борби с германските императори за запазване на своите права и успяват да победят. Същевременно Италия е арена на съперничество между привърженици на папата /гвелфи/ и поддръжници на германския император /гибелини/. През ХІІІ – ХІV в. испанците заемат о. Сицилия, през ХV в. и Южна Италия.

Същевременно през ХІ – ХІІ в.сериозно развитие получават занаятите в градовете Флоренция, Сиена, Перуджа, Пиза, Болоня, Милано. Във Венеция и Генуа важна роля започва да играе корабостроенето и корабоплаването. След началото на кръстоносните походи от началото на І в. Венеция и Генуа постепенно изместват Византия от търговията с Изтока. Силно развитие получават стоково–паричните отношения. Милано и Сиена се оформят като големи банкерски центрове, а Флоренция се превръща във водеща сила на манифактурното производство.
През ХІV – ХV в. в някои от градовете - държави се налага тирания /еднолична власт на аристократични родове/ - Медичите във Флоренция, Висконти и Сфорца в Милано, Да Полента в Равена и др.

Икономическият просперитет и културните традиции предизвикват възникването на Ренесанса и Хуманизма. Най–видните представители на тези направления са Данте Алигиери, Джовани Бокачо и Франческо Петрарка в литературата, Николо Макиавели в обществените науки, Донато Браманти в архитектурата, Леонардо да Винчи, Рафаело Санцио и Микеланджело Буонароти в живописта и скулптурата. Въпреки огромния икономически и културен подем Италия е политически разпокъсана. Завладяването на Изтока от османските турци в средата на ХV в. /1453 г./, когато пада Константинопол, нанася силен удар върху търговията на Венеция и Генуа. Изместването на търговията в Атлантическия океан след откриването на Новия свят води до всеобщ упадък в Италия. През ХVІ – ХVІІ в. тя става арена на съперничество между Франция и Испания, като Испания успява да се наложи в Южната част и островите. През ХVІІІ в. Северна Италия е присъединена към Австрия.

Въпреки политическия и стопански упадък Италия запазва ролята си в културата, особено в музиката. Най–видните представители от този период са Клаудио Монтеверди, Алесандро Скарлати, Антонио Вивалди и Арканджело Корели. Същевременно в областта на науката се изявяват видни личности като Галилео Галилей, Джордано Бруно, Торичели, Волта, Галвани и др.

В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. революционните идеи на Великата Френска революция проникват и в Италия. Те дават мощен тласък на национално– свободителните борби на италианския народ – Рисорджименто. Част от тях е движението на “карбонарите“ /въглищари/, разгромено от австрийските власти. През 30-те години на ХІХ в. е създадена организацията “Млада Италия“ от Джузепе Мацини, бореща се за национално обединение. В средата на ХІХ в. основна роля за обединението започва да играе Савойската династия, управляваща в Пиемонт и особено нейния външен министър граф Камило Кавур. С помощта и на Франция, през 1859–60 г. е постигната победа над Австрия и по-голямата част от Италия е обединена в единна държава, като огромна заслуга за това има Джузепе Гарибалди. Окончателното обединяване завършва през 1870 г., когато към страната е присъединена и естествената столица Рим. Папската държава се простира само върху територия от 0,44 кв. км. около хълма Ватикан в самото сърце на Рим. Отношенията между папата и Италия са окончателно уредени през 1929 г. с т. нар. Латерански конкордат, сключен между папа Пий ХІІ и Бенито Мусолини.

Епохата на Рисорджименто е с изключителен принос в развитието на музиката, най–италианското изкуство. Това е времето, в което творят композитори като Росини, Белини, Пучини, но безспорен връх е творчеството на великия Джузепе Верди, чиято музика въплъщава гения на италианския народ.

Съвременна Италия е високо развита индустриално–аграрна страна, влизаща в групата на 7–те най–развити страни на планетата. По брутен вътрешен продукт сумарно пред нея са само САЩ, ЯПОНИЯ, ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ и ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Страната се специализира в производството на автомобили /ФИАТ – Торино, АЛФА- РОМЕО, ЛАНЧИЯ/, на изчислителни устройства /ОЛИВЕТИ/, химически продукти /МОНТЕДИСОН /. Световна известност имат италианските вина /на второ място в света след Франция/, кожени изделия и обувки и текстил. Промишлеността е най– развита в Северната част на страната, в провинциите Ломбардия, Пиемонт и Лигурия, като особено изпъква индустриалния триъгълник Милано – Торино – Генуа. Същевременно Югът е значително по–слабо развит /Кампания, Калабрия, Базиликата, Апилия, о–вите Сардиния и Сицилия/. Италианското земеделие е интензивно и високо стоково. С експортна насоченост са производствата на маслини, цитруси, макаронени изделия и др.

Транспортът е много добре развит като особено важна е ролята на морския транспорт. Най–голямото пристанище е Генуа /родно място на Христофор Колумб и Джузепе Мацини/.

Италия е традиционна туристическа дестинация, годишно се посещава от над 60 млн. туристи. Между най–предпочитаните обекти са РИМ с Ватикана, Венеция, Флоренция, Неапол с Помпей, Италианската Ривиера. Страната привлича туристи от цял свят както с многобройните си исторически паметници, така и с красивата природа, слънцето и морето.