Загреб - духът на бунтарството и свободата

02 Април 2015

134

Красивата Хърватска – предизвикава те да я посетиш, за да отговориш сам на себе си на въпроса : По–скоро Балканското начало ли доминира тук или както се носят „легендите” на туристите – от тук се вижда Европата. Короната на хърватското Загорие, в която виждаш този странен синтез, е столицата Загреб. Градът е с уникална атмосфера, със свой собствен дух. Този политически и промишлен център е съсредоточие на културата на хърватските граждани, независимо къде живеят. Почти 900 години този град пише своята история. Възникава от глъбините на вековете в периода между 1093 и 1095 г., потвърдено в документ, съхраняващ се в Загребския Архиепископски архив. Вероятно в 1094 година в Загреб е основана епархия. Тогава градът е бил разположен на левия бряг на Медвешкия приток и се разпростира към планината Медвеница (защитен природен парк). По нейните склонове са построени резиденциите на високопоставени държавници. Пулсът на града е свързан и с река Сава. Този кръстопът между Панонския басейн и Адриатическо море поставя Загреб като една важна точка в геополитиката на Европа и в миналото, и днес. Археологическите находки тук говорят за наличие на поселище още от бронзовата епоха. Много по–богати са находките от античния период. Населяван е от илирийските племена Andautoniaи е със статут на самоуправляващ се град в Римската империя. По време на татаро–монголските и славянските нашествия около 600 г. вероятно е бил разорен. Според сведенията на няколко древни хронисти, бежанците от Андаутония основали Загреб. Според една легенда, обаче името му идва от старохърватската дума „загреб“– укрепление, а друга разказва за хърватски пълководец, който забил меч в земята, а оттам бликнал фонтан с вода. Войнът се обърнал към отряда с думите: „Загребвайте!“ Наистина – тук бликат, почти на всеки километър, топли минерални извори.

С днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094 г. През тази година унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол, зашото не можело да се създаде град без религиозни традиции. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от поредно монголско нашествие през 1242 г., но след оттеглянето им крал Белла IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии. В периода на Средновековието между двете поселища Каптол и Градец често избухват спорове за земевладения, а понякога и по политически въпроси. До такава степен липсвало разбирателство, че историята свидетелства за сриване на сгради от едните и другите, пожари, грабежи. Жестоката борба е най–силна в периода между 1387 и 1437 г. Тогава Каптола „проклел” жителите на Градец и ги отлъчили от църквата. В сблъсъците между епископа и гражданите много изгубили живота си. Легендите разказват, че днешния Кървав мост (граница между двете части в миналото) е наречен така иманно заради кървавите битки около него. Причините за тези странни сблъсъци в земята на днешен Загреб са експонирани в старата историография като класов сблъсък. Това исторически отдавна е опровергано от съвременните изследвания на документите и архивите. Това е била колизия на интересите на двете общини, на две автономни административно–политически единици. Никога каптолските християни не помагали в защитата на гражданите на Градец и никога пък те не поддържали свещениците. Остри борби има и в 1527 г. в спор кой ще властва – Фердинанд Хабсбургски (подкрепян от Градец) или унгарците (подкрепяни от Каптола). Германските и испански наемници превзели и разорили епископския Загреб, с което се прекратяват и сблъсците между двете днешни части на града. Така от XV век на двете общини било дадено названието Загреб. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия. Но историята на града е много тясно свързана с дейността на епархията. Тук, може би, е интересно да се знаят още две от хипотезите на известни славянисти относно т.нар. МОРАВСКА мисия на братята Кирил и Методий по молба на княз Ростислав в 863 г., при която светите братя полагат основите на славянската литургия. Едната от теориите смята, че това не е областта Моравия в дн. Чехия, а е в Моравче – територия, разположена източно от Загреб. Следователно двамата братя извършват покръстването на територията на Загреб. Може би затова с момента на основаването си в Загребската епархия съществувал особен, т. нар. „загребски ритуал”, съхранил се до XVIII век. Професор Петер Юхас, пък е категоричен в своите изследвания, че „Моравската мисия” на светите братя е по река Морава, която е в пределите на България през IX век, а това означава, че Кирил и Методий покръствали славяните, които живеели в България. Ех, тук си личат Балканските манталитети... великите дела от миналото много често са големи претенции на малките балкански държавиJ

Заради историческата съдба на Хърватия, общият архитектурен стил на Загреб е повлиян изключително от Австро – Унгарската империя и затова е наречен „малката Виена“. През града тече река Сава. Столицата съчетава по уникален начин ускорения пулс на съвремието с историческите паметници. Най–натовареното движение в центъра се върти около серия идеално поддържани паркове, които създават спокойствие дори в най– големите задръствания сутрин и вечер. Средновековната красота на града е непокътната и до днес. Османската власт е спряна и в тези земи на Балканите няма да се види синтезът на християнско и мюсюлманско наследство. За да се съхранят християнските села в района основна роля има успешната политика и армия на Хабскургите, както и венецианците. От 1621 г. Загреб става постоянен център на управление на хърватския бан. В следствие на продължителните битки срещу турците, Загреб значително обеднява през XVII и XVIII век. Търговията в него и прословутите панаири постепенно западат. Освен това градът е тежко засегнат и от поредица много големи пожари – от 1654 г., 1674 г., 1706 г., 1731 г. и от чумните епидемии през 1647 и 1682 г. В следствие и амбициите на Мария Терезия за абсолютна власт над тези земи, хърватският бан напуска Загреб до 1776 г. След обединяването на двете части в един град от 1850 г., Загреб се проектира, застроява и развива като модерен център на хърватите. Развива се светското образование, музиката, културата, търговията. В 1847 г. хърватският език става официален с указ на Хърватския парламент, въпреки съпротивата на унгарците. Именно в периода на „националното възраждане”, характеризиращ се с утвърждаване на единен хърватски литературен език и граматика, Загреб се утвърждава като политически и културен център на Хърватия. От 1841 г. тук се формират и две партии – маджарска и илирийска /народна/. С убийството на 13 членове на илирийската партия на площад Марко в 1848 г. започва Хърватско – унгарската война. Правителството на Лайош Кошут открито твърди, че проблемите с хърватите да си изберат собствен Парламент и обявят свой официален език, ще се решат само с война. В 1870 г. е приета хърватска национална програма от 30 точки. На това Велико събрание е избран и хърватски бан – Йосип Йелачич, който отменя официално феодалните отношения в модернизираща се Хърватия и прекратява държавно – правните отношения с Унгария. Обявена е война в 1848 г., но само за година унгарската армия капитулира. В Загреб австрийския скулптор Антоан Фернкорн построява паметник на бан Йелачич, демонтиран в 1947 г. Обяснява се с твърдението на Карл Маркс, че Йелачич е „австрийски контрареволюционер”, който не разбирал хърватско – унгарските отношения. От 1990 г. до днес паметникът е поставен отново в центъра на Загреб, място често посещавано от туристите. С възраждането на хърватския народ и успешната му борба за независимостзапочват и процесите на културна еманципация и подем. Но изпитанията за Загреб и Хърватия отново настъпват в края на Първата световна война, когато великосръбските интереси надделяват и на 1 ноември 1918 г. в Белград е обявено Кралството на Сърби, Хървати и Словенци. В своите документи и доклади сръбските военни власти наричали Хърватия и Босна и Херцеговина „окупационни и вражески територии” и така се отнасяли с хората в тях. На 5 декември 1918 г. в Загреб избухнало въстание, което е жестоко потушено от сръбската жандармерия. До 1939 г. трудно се „приема” тук новата национална общност. Премахнати са националните символи – знамето и гербът, разпуснат е парламентът. Дълго време Загреб се явява център на борбата против великосръбскя империализъм и кралския двор на Караджордевич с очертаващ се лидер личността на Степан Радич. Независимо от жестоките преследвания и убийства на хърватските лидери, съпротивителните движения не стихвали. На 6 януари 1929 г. крал Александър Караджорджевич въвежда особена диктатура, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, разделя страната на области – банове.

Това е духът на хърватския народ – самобитен, единен в отстояване идеите си за независимост и идентичност спрямо сръбската власт. Загреб и културният елит в него продължават да поддържат бунарския дух във времето след Втората световна война. Те са „проблемни” и в политиката на Йосип Броз Тито, който преследва безкомпромисно всички демократични и прохърватски идеи. Загреб е център на югоболшевишкия терор. Откритата борба тук започва в 1987 г. от Съюза на хърватските писатели. На 29 февруари 1989 г. тук се създава първата опозиционна партия, която публично излиза в Загреб на трибуната на Съюза на Хърватските писатели. През април 1990 г. на първите следвоенни многопартийни избори побеждава Хърватския демократически съюз начело с Франьо Туджман – първи президент на Хърватия от 1991 до 1999 г. Макар, че Загреб е обстрелван с ракети през 1995 година, щетите не са фатални и възстановяването му не продължава дълго.

По улиците могат да се видят усмихнати хора, от които лъха охолство. Те пазаруват и пият кафето си през свободните дни, облечени в дрехи, скроени от най–известните италиански дизайнери. И до днес туристите могат да посетят и трите части на Загреб : Каптол – център на католическата църква в Хърватия, Градец – тук се намира Хърватския парламент – „Сабор“ и Долни град/Нови Загреб/ - бизнес–сърцето на столицата. Загреб има богато културно наследство, с добре съхранени през вековете архитектурни паметници. На Каптол се извисява най–голямата катедрала в Хърватия - „Света Богородица“, която е сред 100-те най – красиви паметници в света /както съобщи испанската издателска къща Editorial Libs, която издава книга с пълното описание на тези места, които са подготвени от специалисти по история на изкуството/. Историята, изкуството и културата на цяла Хърватска се пазят в многобройните музейни експозиции. Интерес представляват Археологическият музей с известната Египетска колекция (най-древните открити към момента етруски надписи и египетски мумии) и Музеят на Мимара с творбите на Ел Греко, Реноар, Веласкес. Колекцията е събрана от известния меценат Анте Топич Мимара и е дарена на хърватската държава след неговата смърт. Музеят на Мимара е сред най–хубавите европейски галерии. В бароковата част на Горния град все още се организират панаири за сувенири, така както е било през Средновековието. Предпочитани са: химикалката, изобретена от Славолюб Пенкала преди повече от 80 години, вратовръзката – аксесоар, получил името си от хърватските конници през XVII век, носили характерното за тогава шалче около врата; качествените кристали, плетените сламени кошници, както и китайските керамични съдове. Само тук в Згреб ще можете да видите музей без аналог в света. На двама приятели от Загреб толкова често им се налагало да утешават свои приятели и близки след раздяла с любимия човек, че идеята да се открие музей, посветен на разбитите сърца, се родила от само себе си. В музея на разбитите сърца са събрани романтични писма, всевъзможни подаръци и снимки. Към всеки експонат е приложена картичка с кратка и тъжна история за нещастната любов на бившият му притежател.

Ако решите – направете Вашата обиколка на града с любимия човек, с приятели или сам с карта в ръка с велосипед. Тогава е добре да знаете : пияните велосипедисти в Хърватия се глобяват със суми от 70 до 200 евро. За това напомня полицейското управление в Загреб, като се позовава на закона за движение по пътищата в Хърватия, който забранява да се управлява МПС, дори и при минимална употреба на алкохол, а тази забрана засяга и велосипедите. За това в този съвременен, динамичен и в същото време бунтарски свободен от древността дух на град Загреб е добре да завършите вашата Балканска разходка или от тук е добре да започва Вашата европейска обиколка!