Женева - Протестантския Рим
01 Април 2013
187
Уникален и неповторим ... град в сърцето на Стария континент, който ще Ви зареди с невероятни емоции и спокойствие, ще породи множество размисли у Вас не от туристически атракциони и мегаполисна суета, а с красивия си езерен пейзаж и с невероятната природа около Женевското езеро. „Градът на часовниците, шоколада, ножовете и приборите за хранене” е разположен в полите на Алпите, обграден още от планините Жура и Салев и може да се похвали с невероятно интересна история и забележителни архитектурни паметници, съжителстващи със седалищата на множество международни организации.
Първото споменаване на града излиза изпод перото на известния римски историк и политик – Юлий Цезар. Градът се соменава в хрониката „За Галската война”. Името е вероятно с илирски или лигурски произход – Genoa (подобни са Генуа, Мантуа, Падуа), genusus е „река” на илирски. Но Женева не датира от римската епоха, а е праисторическо селище. Издигането на нивото на езерото в началото на първото хилядолетие пр. Хр. с около 10 метра кара идващите тук първи келти /на Алоброзите/ да се поселят на Хелветското плато. Кръстопътното селище се превръща в предмостово укрепление, което римляните превземат 122 – 120 г.пр. Хр. Когато е покорена Галия, Женева става естествен център на търговски обмен в сърцето на обширната област. Заедно с „Горния град” се застроява с прекрасни домове, илюстрация за просперитет и „Долният град” със своя второстепенен форум... един типичен римски град и през епохата на империята на прехода на Новата ера.
Нахлуването на варварите в Западната Римска империя през IV век носи опустошение за много райони, но само Женева не разрушават вандалите до V век, когато тук идват Бургундите, племе с арианско вероизповедание, установило съюз с римските власти и скоро градът става център на кралството им. В 534 г. е завладян от франките, а от 1034 г. е част от Свещената Римска империя. Това е важен фактор, който ще определя средновековната история на града от XI до XV век, заедно с църквата, феодалният режим и създаването на комуна – обединение на занаятчии и търговци. Това комунално движение е тясно свързано с разрастването и икономическото развитие на Женева, която става център на множество панаири и пазари. Стичат се търговци и предприемачи от Италия и Германия, от Франция и Швейцария. Развива се пристанището и езерния плавателен път. Апогеят на средновековна Женева е през XV век, когато се превръща в едно от главните западни банкерски средища, благодарение на Медичите. На фона на „демографския колапс” в Европа, в средата на XV век за Женева е доказан демографски бум – 12 000 души, като продължават да се заселват множество италианци и французи. Налагането на властта на Савойските херцози над епископското седалище в Женева, както и отношенията между епископите и комуната, ще подготвят почвата за големите сблъсъци в началото на XVI век със завоевателните амбиции на Савойския херцог. Първият официален акт на сближаване между Женева и швейцарските кантони е сключен на 14.10.1477 г. Това спасително сближаване е компроментирано в 1519 г и бъдещето на Женева изглежда затвърдено под игото на Савоя. С приемането на Протестантската религия в 1536 г. започват множество реформи, свързани тук с делото на Жан Калвин, развивайки тук идеята за Протестантска република. В присъствието на Калвин в катедралата Сан Пиер на 5 юни 1559 г. се представя харта за създаването на Колежа и Академията на Женева. Това оказва влияние в разпространението на реформаторските идеи из цяла Европа. Следва период на Религиозни войни, а първата половина на XVII век за Женева е „век на беди”. За да се съвземе до края на века и да покаже отново на Европа, че това е град на контрастите, но „Златен” си остава XVIII-я век – „Векът на Несъгласието” и Независимостта. Женева се превръща в огнище на научен подем от европейско значене и гнездо на богословския либерализъм. Още от времето на Луи XIV този град е като сателит във френското величие. След 1798 г. с военна окупация Франция анексира града.
През XIX век започва една съвсем нова епоха в историята на Женева: тази на швейцарски кантон. Тържествуващият радикализъм на Джеймс Фази ще даде ход не само на възход на икономиката, но и до демократизация на Националната протестантска църква, обновяването на Академията, която от 1872 г се трансформира в Университет, създаването на Икономическо дружество и бъдещата Женевска банка. Окончателно се разделя Църквата от Държавата. Това предпоставя разцвета на науката и култрата през XX век. Под натиска на У. Уилсън, предпочетена пред Брюксел и Хага, Женева става през 1920 г. седалище на Обществото на народите и така и до днес си остава като една от „Столиците на мира”, благодарение на това, че е седалище на 22 международни организации и повече от 250 неправителствени организации, сред които са Международният комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и на Червения полумесец, Световната организация по търговията и развитието, Световната здравна организация, Съветът по правата на човека и Висшият комисариат на Обединените нации по правата на човека, Европейската организация за ядрени проучвания, Международната организация по труда, Комитетът по разоръжаването, Висшият Комисариат за бежанците, Бюрото на координатора на помощите в случай на катастрофа, Световният икономически форум, Международният съюз по телекомуникации, Световната метеорологическа организация, Световната организация по интелектуална собственост, Интерпарламентарният съюз и др.
Първото споменаване на града излиза изпод перото на известния римски историк и политик – Юлий Цезар. Градът се соменава в хрониката „За Галската война”. Името е вероятно с илирски или лигурски произход – Genoa (подобни са Генуа, Мантуа, Падуа), genusus е „река” на илирски. Но Женева не датира от римската епоха, а е праисторическо селище. Издигането на нивото на езерото в началото на първото хилядолетие пр. Хр. с около 10 метра кара идващите тук първи келти /на Алоброзите/ да се поселят на Хелветското плато. Кръстопътното селище се превръща в предмостово укрепление, което римляните превземат 122 – 120 г.пр. Хр. Когато е покорена Галия, Женева става естествен център на търговски обмен в сърцето на обширната област. Заедно с „Горния град” се застроява с прекрасни домове, илюстрация за просперитет и „Долният град” със своя второстепенен форум... един типичен римски град и през епохата на империята на прехода на Новата ера.
Нахлуването на варварите в Западната Римска империя през IV век носи опустошение за много райони, но само Женева не разрушават вандалите до V век, когато тук идват Бургундите, племе с арианско вероизповедание, установило съюз с римските власти и скоро градът става център на кралството им. В 534 г. е завладян от франките, а от 1034 г. е част от Свещената Римска империя. Това е важен фактор, който ще определя средновековната история на града от XI до XV век, заедно с църквата, феодалният режим и създаването на комуна – обединение на занаятчии и търговци. Това комунално движение е тясно свързано с разрастването и икономическото развитие на Женева, която става център на множество панаири и пазари. Стичат се търговци и предприемачи от Италия и Германия, от Франция и Швейцария. Развива се пристанището и езерния плавателен път. Апогеят на средновековна Женева е през XV век, когато се превръща в едно от главните западни банкерски средища, благодарение на Медичите. На фона на „демографския колапс” в Европа, в средата на XV век за Женева е доказан демографски бум – 12 000 души, като продължават да се заселват множество италианци и французи. Налагането на властта на Савойските херцози над епископското седалище в Женева, както и отношенията между епископите и комуната, ще подготвят почвата за големите сблъсъци в началото на XVI век със завоевателните амбиции на Савойския херцог. Първият официален акт на сближаване между Женева и швейцарските кантони е сключен на 14.10.1477 г. Това спасително сближаване е компроментирано в 1519 г и бъдещето на Женева изглежда затвърдено под игото на Савоя. С приемането на Протестантската религия в 1536 г. започват множество реформи, свързани тук с делото на Жан Калвин, развивайки тук идеята за Протестантска република. В присъствието на Калвин в катедралата Сан Пиер на 5 юни 1559 г. се представя харта за създаването на Колежа и Академията на Женева. Това оказва влияние в разпространението на реформаторските идеи из цяла Европа. Следва период на Религиозни войни, а първата половина на XVII век за Женева е „век на беди”. За да се съвземе до края на века и да покаже отново на Европа, че това е град на контрастите, но „Златен” си остава XVIII-я век – „Векът на Несъгласието” и Независимостта. Женева се превръща в огнище на научен подем от европейско значене и гнездо на богословския либерализъм. Още от времето на Луи XIV този град е като сателит във френското величие. След 1798 г. с военна окупация Франция анексира града.
През XIX век започва една съвсем нова епоха в историята на Женева: тази на швейцарски кантон. Тържествуващият радикализъм на Джеймс Фази ще даде ход не само на възход на икономиката, но и до демократизация на Националната протестантска църква, обновяването на Академията, която от 1872 г се трансформира в Университет, създаването на Икономическо дружество и бъдещата Женевска банка. Окончателно се разделя Църквата от Държавата. Това предпоставя разцвета на науката и култрата през XX век. Под натиска на У. Уилсън, предпочетена пред Брюксел и Хага, Женева става през 1920 г. седалище на Обществото на народите и така и до днес си остава като една от „Столиците на мира”, благодарение на това, че е седалище на 22 международни организации и повече от 250 неправителствени организации, сред които са Международният комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и на Червения полумесец, Световната организация по търговията и развитието, Световната здравна организация, Съветът по правата на човека и Висшият комисариат на Обединените нации по правата на човека, Европейската организация за ядрени проучвания, Международната организация по труда, Комитетът по разоръжаването, Висшият Комисариат за бежанците, Бюрото на координатора на помощите в случай на катастрофа, Световният икономически форум, Международният съюз по телекомуникации, Световната метеорологическа организация, Световната организация по интелектуална собственост, Интерпарламентарният съюз и др.