Гренландия
Площ: 2 166 086 km²
Население: 56 хил. д. /2015 г./
БВП: $ 2.44 млрд. /2014 г./
Основен износ: олово, цинк, въглища, хром, сребро, риба и рибни продукти.
Гренландия е най-големият остров на Земята и е владение на Дания. Над 80% от площта на острова е покрита с гигантски леден щит, дебел до 3400 м.
ГЕОГРАФИЯ. Гренландия е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя е арктически остров и е част от континента Северна Америка в географски и в етнически смисъл. Но в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. С население от 55 984 души (2015 г.) тя е една от най-рядко населените страни в света.
Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи – фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини – айсберги. Най-високата точка на Гренландия е връх Гунбьорн – 3694 м/.
Климатът по крайбрежието на Гренландия е субполярен и полярен. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и рязко изменение на температурата. В центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47° C (абсолютният минимум е -70° C), а средната юлска температура е -12° C. Общото количество на валежите в Южна Гренландия е 800 – 1000 mm, а в Северна 150 – 250 mm. През последните години ледът се топи все по-бързо, като голяма част от него не се възстановява.
Селище в Гренландия
Населението на страната е 56 хил. души - (2015 г.), като от тях 90% са ескимоси. Малобройното гренландско население живее по югозападното крайбрежие, край което минава топлото Северноатлантическо течение (Гълфстрийм). Тук климатът не е така студен, както във вътрешността и по източното крайбрежие, където минава студеното Гренландско течение. По югозападното крайбрежие са и най-големите градове – столицата Нуук - (15 хил. ж.), Какорток, Сисимиут, Маниитсок. Най-разпространените езици са гренландски, датски и английски. Преобладаващата религия е лутеранството.
Нуук - столицата на Гренландия
ИКОНОМИКА. Обработваемите земи в Гренландия са едва 1%. Отглеждат се устойчиви на студ зеленчуци като цвекло и ряпа. Развъждат се малки стада овце, кози и северни елени /заради месото/. В крайбрежните води се ловят сьомга, треска и скариди. В риболова и рибо-консервната промишленост е ангажирано 25% от трудоспособното население. В Гренландия няма жп линии, има само 150 км шосета по югозападното крайбрежие. В останалата част на острова се придвижват с кучешки впрягове. Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба. Уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи.
ИСТОРИЯ. Около 985 г. на острова се заселили викинги, начело с Ерик Рауда - /Рижия/, от Исландия и Норвегия. Викингите нарекли острова Гренландия – (Зелена страна). Днес ескимосите наричат острова Калаалит Нунаат – /Земя на хората/.
Гренландците са потомци на ескимоси /инуити/ и датски и норвежки заселници. Те са граждани на Дания, която са намира на около 2100 км разстояние от острова. От 1979 г. Гренландия е самоуправляваща се територия, а Дания представя само външната й политика. След референдум през 1982 г. Гренландия напуска Европейския съюз, към който е присъединена през 1972 г.