Гвинея - Бисау
Площ: 36 125 км².
Население: 1.69 млн. д. /2014 г./
БВП: $ 1.116 $ млрд. - $ 615/ч. /2015 г./
Основен експорт: фъстъци, (кашу), дървен материал, памук
Гвинея – Бисау е една от най-бедните страни в света. До получаването на независимост от Португалия през 1974 г. страната е разтърсвана от гражданска война.
ГЕОГРАФИЯ. Гвинея-Бисау има силно разчленена брегова линия - широки речни естуари и разпръснати над 60 малки острова. С изключение на остров Болама, останалите са в състава на крайбрежния архипелаг Бижагош, който е защитена зона със статут на резерват. Крайбрежието е силно заблатено, покрито с мангрова растителност, а вътрешността е заета от ниско плато, силно разчленено от главните реки - Кашеу, Жеба и Корубал. На изток се простират северните разклонения на планината Фута Джалон. В източната част на страната са разположени савани. Най-високата точка е безименно възвишение, което се извисява на 300 м над морското равнище в североизточния ъгъл на Гвинея-Бисау.
Общата площ възлиза на 36 125 км². Дължината на границите е 724 км, от които 386 км с Гвинея на изток и юг, и 338 км - със Сенегал на север. Около 11% от територията на страната е обработваема и подходяща за земеделие.
Климатът е горещ субекваториален с обилни летни валежи. По-голяма част от островите са покрити с екваториални и мангрови гори, а вътрешността е заета от савани. Горите са съставени от много видове с ценна твърда дървесина. Откритите запаси на калай, боксит и мед все още не са изцяло разработени. Населението се изхранва основно със земеделие.
ИКОНОМИКА. Гвинея-Бисау има слабо развита икономика и е сред 10-те най-бедни държави в света. Стопанската дейност е концентрирана върху земеделието и риболова. На обработваемите земи (11% от общата площ) се отглеждат фъстъци, маслени и кокосови палми, ориз (основната храна на населението), памук, какао, захарна тръстика. Гвинея-Бисау е на шесто място в света по производство на кашу. Развъжда се добитък — овце, говеда, свине. Средната работна заплата за 2010 година е $ 2-3. Страната има големи петролни находища, но поради липсата на капитали се произвеждат само 400 000 барела/ден. Наличието на диаманти и злато също биха спомогнали за развитието на страната, ако почнат да бъдат извличани. БВП възлиза на едва $ 1116 млн. за 2015 г., по $ 615 на глава от населението. Близо 82% от работната ръка е заета в областта на селското стопанство. Годишният износ възлиза на над $ 130 млн., основните износни продукти са кашу, фъстъци, скариди, палмови ядки и дървен материал. Внасят се машини, автомобили, храни и петролни продукти на стойност $ 200 млн. Основни търговски партньори са Бразилия, Португалия, Индия, Сенегал, Нигерия и Франция.
Саваната в Гвинея-Бисау
ИСТОРИЯ. От IX до началото на XIII век територията на Гвинея-Бисау влиза в състава на държавата Гана, а от XIII до XV век - в средновековната държава Мали. През 1446 г. териториите на Гвинея-Бисау са завладени от португалците. През XVII век европейците започват да развиват търговия с роби от територията на Гвинея-Бисау. В периода 1879 г. - 1973 г. страната е колония на Португалия. През 1973 г. е обявена независимостта на Гвинея-Бисау.
НАСЕЛЕНИЕ. Населението на Гвинея-Бисау наброява 1.69 млн. д. за 2014 г., и включва около 20 етнически групи. Основните са баланта, фула и мандинка. Почти 50% от тях спазват местните традиционни вярвания, само5 % са християни-католици, останалите са мюсюлмани (сунити). По-голямата част от населението е свръх-бедно, живее под границата на жизнения минимум. Прирастът на населението е 2%/год. а средната възраст е 19,2 години. Неграмотни са 57%, а около 11% от новородените умират, преди да навършат една година. Продължителността на живота е ниска — средно 47,5 години. Около 10% от населението е ХИВ-позитивно.
Празник в Бисау – Гвинея - Бисау
Освен официалния португалски език в Гвинея-Бисау се говорят фулбе и гвинейски криулу - (на португалска основа). Грамотността на населението е ниска — едва 42% за всички възрасти, но 94% от населението на възраст между 15 - 24 г. може да чете и пише. Столицата Бисау е с население 200 хил. души.