Виетнам

30 Август 2016

+ 2 снимки

Площ: 332.7 хил. км².
Население: 91.7 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 214.75 млрд. - $ 2 320/ч. /2015 г./
Основен износ: суров нефт, риба и рибни продукти, ориз, каучук

Виетнам е страна на големи речни ръкави, планински вериги и крайбрежни низини. През XX век виетнамският народ преживява продължителни периоди на войни и потисничество. Виетнам е разположен по протежение на цялото източно крайбрежие на полуостров Индокитай. Бреговата линия с Южнокитайско море включва двата големи залива – Тонкински (Бакбо) и Тайландски (Сиамски). Почти 2/3 от площта на Виетнам е заета от планини. Голяма част от планинските склонове все още са покрити с гори, друга част са обезлесени, терасирани и превърнати в плантации за отглеждане на чай, каучук и кафе. На запад дългата граница с Лаос и Камбоджа минава по билото на Анамските планини.

Виетнам, Лаос и Камбоджа са не толкова отделни страни, колкото един свят сам за себе си - Индокитай, както французите наричат този регион. Той се намира в периметъра на влияние на Китай и Индия, но не прилича на нито един от двата си големи съседа. Това, което отличава и свързва трите страни, е тяхната история – столетия, през които императорският двор в Пекин е определял тяхната съдба, а също периодът на френска колонизация и бурните събития от втората половина на XX век.
Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация. В средата на XIX век Виетнам е превърнат в колония на Франция, но през 1954 г. французите са изтласкани от силно национално-освободително движение. Страната е разделена на две - Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а САЩ – Юга. През 1975 г. комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

В края на 70-те години на XX в. Виетнам се намесва с военни сили в Камбоджа, което предизвиква и краткотрайната Китайско-виетнамска война през 1979 година. От средата на 80-те години комунистическият режим провежда политика на стопанска либерализация, която довежда до бърз икономически растеж. Виетнам членува в Световната търговска организация /СТО/ и в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).

Разнообразният релеф на Виетнам /най-висок връх Фаншипан – 3143 м/ определя наличието на разнообразни екосистеми – влажни тропични гори, мангрови и листопадни гори, сухи савани и др. В тропическите гори растат много ценни дървета, като камфоровото, палисандровото, махагоновото, каучуковото /хевея/, кокосовата палма. Горите - 40% от Виетнам, са обитавани от различни животни – малайски мечки, антилопи, слонове, носорози, над 730 вида птици и над 180 вида влечуги.

Виетнам разполага със значителни полезни изкопаеми. Това са нефт, въглища, желязна руда, цинк, боксит, антимон, живак. По запаси на апатити е на едно от първите места в света.

Климатът на Виетнам е субекваториален-мусонен и тропичен-мусонен, но има и климатични различия заради голямата географска ширина – средните месечни температури на север са в интервала15º - 28º С, а на юг – 26º-29º С. Обилни валежи падат през летните мусони, които носят опустошителни тайфуни. По цялата крайбрежна низина е изградена поредица от високи диги, за защита на селищата от цунами.

Заливът Ха Лонг Бай, в природния резерват Кат Ба - Виетнам

Най-плодородните виетнамски земи са в делтите на двете големи реки – Хонгха и Меконг. Река Хонгха носи червеникава тиня и затова е наречена Червената река. Поречията на реките са най-важните райони за производство на ориз и тук е съсредоточена най-голямата част от населението.
Основен отрасъл в икономиката на Виетнам е селското стопанство. Най-важната култура е оризът – прибират се по две реколти годишно. Други култури са батати, царевица, маниока, фасул, тютюн, захарна тръстика. Създават се плантации от хевея за естествен каучук, кафе, банани, цитруси, чай. Развъждат се говеда, биволи, свине. Въпреки големите вътрешни миграции към големите градове Виетнам все още е една от страните в Югоизточна Азия с най-голям дял селско население- над ¾.

ДЕЛТАТА НА РЕКА МЕКОНГ. Дългата почти 4500 км река Меконг се разклонява на осем ръкава, широки на места до 1000 метра и свързани помежду си чрез многобройни странични ръкави. Този воден лабиринт е едновременно транспортна мрежа и напоителна система, канал за отпадни води и резервоар за питейна вода и място за живеене на 15-20 милиона души.

В делтата на река Меконг

Индустрията е съсредоточена на север. Най-добре развит е нефтодобивът /около 300 000 барела /ден/. Страната има намерение да засили ролята на туризма. В края на 80-те години туристите тук са били по-малко от 100 000. През 2013 година те са вече 5 милиона. Туроператори организират обиколни екскурзии с посещения на столицата Ханой, на мистичния остров Хюе, на плажовете на Да Нанг и Нха Транг, на делтата на Меконг.

Град Хо Ши Мин /бивш Сайгон/- 4.9 млн. д., все още не е загубил индокитайския си чар. Светещи рекламни табели може де се видят само в центъра, няма американски вериги за бързо хранене, няма метро. Вместо това по улиците бръмчи рояк от мотопеди. Цели семейства се возят на две колела, спящи върху кормилото деца не са рядка гледка. В центъра на Хо Ши Мин блестящи небостъргачи издигат града към небето, докато крайните квартали са застроени с грозни социалистически панелни блокове. Страна на противоположностите – на някои места човек има чувството, че се намира в развита индустриална страна, но в повечето случаи се вижда, че всъщност тя е доста бедна. Хората работят много и здраво, но средният годишен доход на глава от населението възлиза само на 1800 евро.

Терасирани склонове – част от обработваемата земя във Виетнам

Със средно повече от 285 жители/км² Виетнам е една от най-гъсто населените страни в Азия. Най-големите градове са Хо Ши Мин (4.9 млн. ж.) и столицата Ханой (2,2 млн. ж.). Пренаселеността и политическата ситуация в страната прогонват стотици хиляди виетнамци в чужбина, предимно в САЩ, след края на Виетнамската война. Голяма част от виетнамските емигранти напускат страната нелегално чрез допотопни плавателни средства. Именно тези хора стават известни като „хората от лодките“ или „boat people“.