Виена: „Всяка епоха заслужава своето изкуство, а изкуството – свобода”

05 Май 2015

528

Всяка обиколка на Европа, за да бъде истински богата и духовно изпълваща жаждата за съвършенство на духа, би била непълна без да се види австрийската столица – Виена (Wien). Разположена е от двете страни на “синия Дунав” в обкръжение на заления пейзаж на Виенската гора и на фона на последните хребети на Алпите. Реката, която градът е направил свой съучастник на всичките тайни в продължителната си история, със стил отразява необичайната му красота в своите огледални води. Като голяма административна и политическа столица, градът е и икономически, културен и социален център на Австрия.

Площта му, в която живеят към 1 661 000 души, обхваща 415 кв.км. Столицата е разделена на 23 района, един от които се ползва с особена известност, тъй като е най – старата част на Виена – Вътрешен град. През 2001 г този старинен градски център е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Близостта на града до Чехия, Словакия, Унгария го прави и място за работа, приземявания с посока съседните държави, туристически атрактивен и дори място за приятен уикенд или празнични спомени в увеселителния парк „Пратера” или на уникалното Виенско колело. Почти нарицателна е Коледната атмосфера на Виена, която няма съпоставка.

Филхармоничният оркестър на Виенската опера със своя Новогодишен концерт поздравява цяла Европа на 01 януари всяка година. Името на Виена се асоциира с музика или по–точно с ВАЛС. Не напразно такива велики композитори като Хайден, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Щраус през целия си живот са поддържали тясна връзка с града, където са се родили или са направили своята блестяща кариера.

В резервата „Ланцер” могат да се видят редки диви животни, отглеждани в естествена среда. Животът във Виена предлага много красиви места – паркове, църкви, музеи, театри, чиито сгради са изградени от класическите архитектурни стилове до съвременно строителство.

Музика, култура, история

Градът е основан около 500 г. пр. Хр. като келтско селище, като първите поселения били в района на сегашния парк на замъка „Белведере”. По време на прехода към Новото хилядолетие към 15-тата година, римляните обособяват селище тук, известно като „Виндабона” – погранична част на империята, където се базира римски легион. През 180 г. именно тук умира прословутия император Марк Аврелий. Към 400 г. в тези земи се разпространява Християнството. Готи, авари, франки, маджари, славяни разграбвали и опустошавали младата Виена. През XII век, когато селището придобива градски статут, започва епоха на процъфтяващо стопанство. Това е времето на властта на последния представител на династията Хохенщауфен – Фририх II, който загива във война с унгарците и с това династията остава ненаследена, но с ключови заслуги за величието на т. нар. Свещена Римска империя.

Идва времето на Хабсбургите. През 1529 и 1683 г. Виена е обсаждана и атакувана от османците. След двумесечна обсада на града на 12 септември 1683 г. се завързва една от емблематичните битки във военната история на Европа, в която блясва стратегията и последвалата победа за войниците, ръководени от прословутия полски крал – Ян III Собиески. Той ръководи обединена армия от около 84 00 войници от Полша, Австрия, Саксония, Бавария, Франкония и Швабия срещу армията на Османската империя, командвана лично от великия везир Кара Мустафа паша. Така Хабсбургите изблъскват османската армия и от Унгария и Трансилвания. От бронза на пленените оръдия – 180 топове, оставени от бягащите османци, е била отлята най–голямата камбана, която е поставена в катедралата „Свети Стефан”. Нарича се „Ди Пумерин” /Дундата/. Днес е притегателен и емблематичен паметник за всеки турист във Виена.

Още един шедьовър Ви посреща днес от времето на Мария Терезия. С името й се свързва и построяването на Шьонбрун през XVIII век, чието строителство завършва при император Франц I . По тяхна заповед се изгражда и първият в света зоопарк, в който днес животните се отглеждат хуманно в съвременни условия. Колко много история, дух на минало и величие, на велики идеи... станали реалност можете да докоснете днес в разходките си през Виена!!! Човек се замисля за силата и прозорливостта на интелекта, сътворил тази красота, която днес те кара да се върнеш отново и отново, защото хармонията на дух и природа те зареждат неповторимо във Виена.

При управлението на император Франц Йосиф, задържал се дълго време на престола, започнало изграждането и на т. нар. Ринг – „околовръстен път”. Днес широкият булевард Рингщтрасе (Ringstraße), е дълъг четири и половина километра и широк 60 м. От 1805 г. Виена е столица на Австрийската, а по – късно и Австро – Унгарската империя.
Доста статуи в стария център са посветени на героите, воювали срещу „непобедимата” Наполеонова армия. Не случайно и след разгромът на Наполеон Бонапарт при Ватерло от 1 октомври 1814 г. до 9 юни 1815 г. именно във Виена се провежда прословутият международен конгрес, целящ регламентиране на „новия” ред в Европа, ред сериозно подкопан с „износа на идеи” на Френската буржоазна революця. Основно пет държави решавали съдбата на Европа, а по-голяма част от делегациите се забавлявали в грандиозните балове и празненства, които император Франц II организирал. По повод думите на принц дьо Лин: "Le Congres ne marche pas; Il danse." - "Конгресът не върви, той танцува", в историята остава като т.нар. Танцуващ конгрес. Това е Виена!!! Построява се водопровод с изворна вода и тук се провежда първото международно изложение. През 1916 г. умира императора. Негов родственик, не по пряка линия, е Карл I, който трябвало да го наследи, но през 1918 г. се отказва от държавните дела. След този негов отвод, на другия ден се провъзгласява Първата република. Хабсбургите през своето дълго управление 1278 до 1918 г са оставили уникално културно наследство.

По време на Първата и Втората световна война Виена често сменя статуса си, но през 1945 г. официално е призната за столица на Австрия, въпреки че в началото е разделена между Съюзниците на четири зони. Изместена е от Берлин след Аншлуса от 1938 г., но това е за кратко време. Хитлер запазва авторитета на Виена като „културната столица на Райха”, до 1945 г, когато руските войски навлизат във Виена. На 15 май 1955 г. министрите на външните работи на Франция, Великобритания, САЩ, СССР и Австрия подписват договор за статута на Австрия. От балкона на двореца на първия етаж е показан като послание за мир през събралото се възторжено мнозинство пред двореца Белведере. Този дворец е сцена на подписване на множество исторически договори, включително и за българската история.

"Виенска кифла, каничка кафе..."

Днес тук живеят и работят много българи. За тях и съобществото им говори издаването на „Виена днес – българският вестник”.
Понятието „Европа” във вашите представи най – точно и пълно би се формирали именно тук, където сетивата Ви ще усетят въздействието на едно голямо многообразие, хармонично и с вкус съжителстващо сега.
Глътка кафе, ако можете да изберете лесно от изобилието варианти, кифличка или сладкиш и бонбон... емоция на развлечение и почивка, на възприятие или ...накратко: да си във Виена е духовен празник, който те откъсва дълго от реалностите на света извън Виена!!!