Боливия

                                                            БОЛИВИЯ

Площ: 1.1 млн. km²    
Население: 11.4 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 33.54 млрд. - $ 2 915/ч. /2015 г./
Основен износ: цинк, соя, нефт, калай, злато и др.

          Боливия е една от най-бедните южноамерикански страни. По-голямата част от населението живее във високото плато Алтиплано, разположено между планинските вериги на Централните Анди.
        ГЕОГРАФИЯ. Боливия е държава в централната част на Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина - на юг, и с Чили и Перу - на запад. Боливия е една от двете вътрешноконтинентални страни в Южна Америка -  /другата е Парагвай/. Единствената водна граница е езерото Титикака, което си поделя с Перу. 
      Боливия има контрастен релеф – много високи планини и обширни низини. Югозападната й част е заета от величествените Боливийски Анди – най-широката част на Андите. Тук Западните Кордилери и отклоняващите се на изток Източни Кордилери ограждат платото Алтиплано. Западната верига е най-рядко населената част на Боливия. Тук има много високи и непристъпни върхове, покрити с вечни снегове, множество действащи и угаснали вулкани и почти отвесни склонове. Най-висок връх на Боливия е Анкоума - /6550 м/. Източните Кордилери пък са най-валежният район. През лятото /декември-февруари/ по гористите източни склонове падат около 1300 мм валежи.
        На север и на изток от Боливийските Анди се простира обширната низина Ориенте. На север тя е част от Амазония, с гъсти екваториални гори, богати на ценни дървесни видове – каучуково, хининово, махагоново дърво и др. Горите заемат около 40% от територията на страната. Тук протичат и най-големите реки в Боливия – Маморе и Бени, начални притоци на река Мадейра - /десен приток на Амазонка/. В източната част на Ориенте се намира силно заблатената равина Пантанал, а на югоизток е равнинният район Гранд Чако, богат на нефт и природен газ.

   Платото  Алтиплано - Боливия 

        Алтиплано. Между Западните и Източните Кордилери на Боливийските Анди е разположено Алтиплано – изолирано обширно плато, с дължина около 800 км и максимална ширина към 320 км. Състои се от множество котловини и езера на надморска височина 3600-3800 м и отделни масиви с относителна височина до 1400 м. Най-големи са тектонските езера Титикака и Поопо, останалите езера са плитки и солени. Алтиплано има студен и сравнително сух климат. Тук постоянно духат ветрове, които задържат температурата до 12º С - през лятото, и около 0º С през зимата /юни-август/.

   Салар Де Уюни  – Най - плоското място на Земята 

        Алтиплано попада изцяло в безотточната област на езерото Титикака – най-голямото високопланинско плавателно езеро на Земята, дълбоко 304 м. В него се вливат 45 реки, а изтича само река Десагуадеро, която отнася водите му в плиткото  и солено езеро Поопо. Алтиплано е покрито с тънки почви и полу-пустинна растителност – редки треви, бодливи храсти и ниски дървета. Бисерът на Алтиплано е соленото езеро Салар де Уюни – /10.6 хил. км²/, плитко само 10-15 см и съвършено огледало, тъй като е идеално плоско.
        Въпреки суровите природни условия платото и западните склонове на Източните Кордилери са най-гъсто населените в страната. Тук повечето боливийци живеят в градове и работят в мините около град Оруро, обработват земята – /сеят ечемик, просо, картофи, царевица/ и отглеждат стада алпака  и лама.
        За по-пълноценното използване на природните ресурси много правителства са насърчавали населението на Алтиплано да се пресели в низинния район Ориенте, където се развиват различни промишлени отрасли – нефтодобив, дърводобив, земеделие - /отглеждане на захарна тръстика, какао, ананаси, авокадо/. В резултат значително е нараснало населението във и около главния град на Ориенте – Санта Крус. Повечето боливийци обаче продължават да живеят в Алтиплано и не желаят да напуснат земите на своите деди.

        ИСТОРИЯ. През XVI век, когато испанците, начело с Франциско Писаро, завладяват империята на инките, в днешните земи на Боливия те откриват огромни находища на сребро и започват хищническа експлоатация. През целия период на испанското господство Боливия е на 1-во място по добив на сребро, а мината, близо до град Потоси е най-голямата в света.  През 1809 г. се обявява за независима, но окончателно това станало след 16-годишна война през 1825. Държавата била кръстена на Симон Боливар, който е и неин пръв президент. В следващите 60 години последват дълги войни и неизгодни договори, от които Боливия изгубва около половината от територията си, включително излаза си към Тихия океан (в полза на Чили) и богати нитратни залежи. В края на XIX век се забелязва частично повишаване на стандарта и стабилизиране, главно поради покачване на цената на среброто в световен мащаб. След поредната загубена война от Парагвай - (1932 – 1935, т. нар. „Чако“), управляващата класа губи доверие сред боливийците и активно в управлението на страната започва да се намесва армията.
        ИКОНОМИКА. Днес Боливия разчита повече на другите рудодобивни отрасли. През 1895 г. за първи път започва добив на калай, а през първата половина на XX в. Боливия е най-големият производител на калай в света. Днес страната добива антимон /1-во място в света/, калай /5-то място/, цинк, волфрам, бисмут, мед, сребро, олово, уран. Боливия разполага и с огромни запаси на нефт и природен газ, които са основните експортни стоки, осигуряващи почти 50% от приходите на страната. Чрез тръбопроводи те се пренасят до Чили и Аржентина. Енергетиката на Боливия разчита и на големите хидро-ресурси на Боливийските Анди – почти 50% от електроенергията се произвежда във ВЕЦ.
        Повечето боливийци са изключително бедни. Някога Боливия имала излаз на Тихия океан, но след войната с Чили /1879-1885 г./ губи крайбрежните си земи и част от пустинята Атакама, а след войната с Парагвай - /1923-1935 г./, загубва и богатите на олово и селитра територии в района на Гранд Чако. Липсата на достъп до Световния океан поставя страната в изолирано икономическо положение. Макар че граничи с пет страни, транспортните връзки с тях са твърде ограничени заради планинския релеф, заблатените терени и гъстите екваториални гори. Нестабилното вътрешно политическо положение и честите смени на правителствата също са сериозна пречка за икономическото развитие на Боливия.

   Улично ежедневие в Ла Пас – столицата на Боливия 

        Животът на хората в по-големите градове е по-добре устроен в сравнение със селските райони, където почти липсва здравно обслужване, а повечето деца не са имунизирани срещу различни заразни болести. Заради по-големите печалби много боливийски фермери се пренасочват към отглеждането на забраненото растение кока, от което се произвежда наркотикът кокаин. В Боливия преобладава индианското население /около 60%/ - предимно от народите кечуа и аймара. Останалите боливийци са от испански или смесен произход - /метиси/. Официалният език е испанският. Фактическа столица на страната е Ла Пас /1.3 млн. ж./, разположен на 3200 метра надморска височина. Официалната столица е Сукре - /260 хил. ж./, но най-голям и най-богат град в Боливия е Санта Крус - /1.6 млн. ж./, в който се формира около 30% от БВП на страната.