Белград - Кръстопът на вековете
06 Август 2015
192
Белград е един от най – древните градове на Европа. Археологическите находки по тези места ни отвеждат в праисторически времена, в старокаменната епоха (палеолит - между 60 000 и 30 000 г. пр. Хр.). Свидетелство за това са намерените почти в центъра на Белград черепни останки на неандерталец и фосилизирани кости на животни. Първите постоянни поселения тук са от новокаменната епоха (неолит - около 4500 г. пр. Хр.) на Калемегдан, Баница, Чукарица. Тези земи са заселвани постепенно, като се започне от медно-каменната епоха, та до времето на римските завоевания. Открити са некрополи от бронзовата и желязната епоха; гробници, в които са намерени керамични урни, разнообразни предмети, накити, оръдия на труда и оръжия. През този период Белград е населяван първо от дако – мизийски племена, после от трибали и скордисци – келтско племе, което след поражението при похода срещу Делфи през 279 г. пр. н. е., се настанява в областта около Сава и Дунав и основава тук селището Сингидунум. През I в. на Калемегдан възниква и римският Сингидунум. В центъра му на горното плато на Белградската крепост е разположен лагерът на легиона, изграден от огромни, дялани каменни блокове. През 441 г. селището било сринато до основи от хуните. Едва при управлението на Юстиниан през 535 г. то е възстановено и опасано с мощни крепостни стени, така че отново "било достойно да носи славното си име". През 584 г. Сингидунум е покорен от аварите. В действителност малко са градовете толкова пъти разрушавани и опожарявани, които обаче въпреки всичко успяват да се възродят и с времето да станат все по-големи и все по-хубави.
Центърът на съвременния Белград напълно покрива останките на древния Сингидунум, затова археолозите не могат обстойно да проучат този древен римски град. Наистина открити са много останки, фрагменти от мозайки, фрески, релефи и скулптури, които ни разказват историята му през вековете. През VI в. зачестяват набезите на славяните отвъд Дунава, а през VII в. те вече трайно се заселват в Сингидунум. И така се оформя един нов град, който те наричат Белия град. Българският княз Борис – Михаил издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавни с цвят. Цветът за Запад е белият цвят и тъй като Белград по това време е най – западната точка на България, е наречен Белград. С това име той за първи път се споменава в писмо на папа Йоан VIII от 878 г. Това вече е добре развит християнски център, седалище на епископ Сергий. Името на българския владетел носи прочутата Кнез – Михайлова улица, която пресича стария град. От двете й страни и в прилежащите квартали се издигат великолепни сгради от XIX в. Кнез-Михайлова винаги е била сърцето на града, най-оживеният търговски и делови център, тук има безброй изкусителни заведения и е любимо място за разходки. В периода IX-XII в. Белград често сменя своите господари, докато през 1284 г. за първи път го завземат сърбите по времето на управлението на крал Драгутин. Следващият период на сръбско господство е при крал Милутин от 1316 до 1319 г. Връх в своето развитие средновековният Белград достига при управлението на деспот Стефан Лазаревич, когато се превръща в политически, стопански и културен център на сръбската държава. След неговата смърт през 1427 г. Белградската крепост е превзета от маджарите. Опасността от зачестилите турски набези кара господарите му отново да го укрепят. За да се защити пристанището на Дунав, през 1456 г. започва изграждането на кулата "Небойша", най-голямата белградска крепостна кула. През 1521 г. градът все пак пада под турска власт. По турско време работите по укрепването му изостават, ала за сметка на това интензивно се разрастват предградията му. През периода 1688-1690 г. Белият град е във властта на австрийците. Именно тогава започва обновлението на Долния и Горния град, което продължава и при турското управление, когато са изградени и множество религиозни обекти (Гробницата на Дамад Али паша, Байракли джамия, останки от хамами).
В Австро – турските войни принц Евгений Савойски нанася поражение на противника и на 18 август 1717 г. превзема Белград. Съзнавайки огромното стратегическо значение на града, той реконструира крепостта по системата на френския военен инженер маршал Вобан. Така на мястото на средновековната крепост се появява барокова фортификация. За периода на австрийското господство свидетелстват и множество обекти, сред които е и бароковата порта на Карл VI от 1736 г. - своеобразна триумфална арка при входа към Долния град откъм Дунава. След края на войната от 1737-1739 г. Белград отново преминава в ръцете на турците. През февруари 1804 г. избухва Първото сръбско въстание против османското владичество, предвождано от Караджордже Петрович. След ожесточени битки в края на 1806 г. въстаниците превземат Долния град, а в началото на 1807 г. и Белградската крепост. Година по-късно Караджордже е провъзгласен за върховен владетел на Сърбия и при неговото управление до 1813 г. Белград се превръща в ръководен, военен, политически и културен център на възродена Сърбия.
Значението на Белград нараства още повече при управлението на Милош Обренович, особено след признаването на Сърбия за автономна през 1830 г. От средата на XIX в. започва модернизацията на градската структура, строят се големи обществени сгради по европейски модел. Тогава в Белград се появяват значими стопански обекти, между които е и първата железопътна линия (1884); основана е Сръбската банка; през 1893 г. е пуснато електрическото осветление, година по-късно тръгва и първият трамвай. В края на XIX в. и началото на XX в. значително се увеличава и населението на Белград (през 1910 г. той има 90 000 жители). По време на Първата световна война Белград е превзет от австрийската армия. След пробива на солунския фронт през 1918 г. сръбската армия освобождава Белград, а малко по-късно и Земун. Така приключва продължилото два века властване на Хабсбургите над сръбското население в областите на север от Сава и Дунав. Същата година на 1 декември е провъзгласено учредяването на Кралство на сърби, хървати и словенци, чиято столица става Белград. Урбанизацията на Белград и превръщането му от турска касаба в модерен европейски град започва след Първото и Второто сръбско въстание, през първите десетилетия на XIX век. През 1837-1840 г., на мястото на стара църква от 1728 г., е построена Съборната църква. Тя е изпълнена в съответствие с изискванията на класицизма с привнасяне на барокови елементи. Дърворезбеният иконостас, впечатляващ с изключителната си пластична красота, е дело на скулптора Димитрие Петрович, а иконите и стенописите са зографисвани от Димитрие Аврамович, един от най-значимите сръбски художници от средата на XIX в. Пред иконостаса се пазят мощите на изтъкнати исторически личности и сръбски светци: на крал Урош V (1355-1371) и деспот Стефан Щилянович (?-1540). В църквата се намират и гробниците на сръбски владетели и висши църковни сановници (княз Милош Обренович и неговия син княз Михаил). Пред главния портал, при входа на църквата са и гробовете на Доситей Обрадович и Вук Караджич. Срещу Съборната църква се издига сградата на Патриаршията. Там се помещава и Музеят на Сръбската православна църква, който разполага с богата сбирка на сръбското сакрално изкуство. Между най-значимите експонати тук са плащаницата на крал Милутин от XIV в.; одеждите на княз Лазар; Похвалното слово за княз Лазар - текст с изключителна литературна стойност, дело на монахинята Ефимия, извезан лично от нея; както и чашата на руския цар Иван Грозни. В близост до Съборната църква се намира конакът на княгиня Любица, построен от княз Милош Обренович през 1829-1831 г., за да служи като княжеска резиденция, но в него живели само неговата съпруга княгиня Любица и синовете им Милан и Михаил. Автор на проекта е хаджи Никола Живкович, главен архитект на княза. Сградата е изпълнена в типично балкански стил, но с декоративни елементи, свидетелстващи за влиянието на западната архитектура. Недалеч от конака е прочутата и най-стара белградска кръчма. Тя се е приютила в къща, построена в духа на традиционната балканска архитектура през 1823 г. специално за търговския консул на княза - Наум Ичак. Освен конака на княгиня Любица, княз Милош Обренович построил за себе си и за своето семейство и конака в Топчидер (1831-1834), по план на хаджи Никола Живкович. Богатата вътрешна декорация на тавана, стените и нишите е частично запазена и до днес. При отбелязването на 150-ата годишнина от Първото сръбско въстание през 1954 г. в конака е открит Музеят на Първото сръбско въстание, който проследява историята на освободителните борби на сръбския народ срещу турците. Стигаме и до Скадарлия или прочутият Белградски Монмартър. Тази част от града възниква някак спонтанно през втората половина на XIX в. В многобройните кръчмички тук са прекарвали времето си на раздумка и гощавка изтъкнати сръбски и югославски литератори, творци и артисти като Джура Якшич, Бранислав Нушич, Тин Уевич и много други. Кръчмата "Три шешира" (Трите шапки) е открита през 1864 г. и е най-старото заведение на Скадарлия. Площадът на Свети Сава (Светосавски трг) се намира на мястото, където през 1594 г. по нареждане на Синан паша са изгорени мощите на Свети Сава, донесени преди това от манастира в Милешева. През XIX в. възникнала идеята тъкмо тук да се издигне културен, мемориален обект, посветен на светеца, великия народен просветител и първи сръбски архиепископ. В началото на XX в. е решено да се изгради храм в сръбско – византийски стил. Избран е проектът на архитект Богдан Несторович, допълнен от идеите на Александър Дерок. Строителството продължава с прекъсвания през целия минал век и още не е завършено. Основата на храма е във формата на свободен кръст, с размери 91 x 81 метра, а куполът е висок 70 метра. Храмът на Свети Сава е най-големият православен храм в света и един от десетте най – големи храмове изобщо.
Под град Белград днес най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. Опустошаван 40 пъти в 2300 годишната си история, Белград (Belgrade) никога не успява да събере всички парченца и да заеме полагащото му се място в Европейската аристокрация. Въпреки това, леко раздърпаният му вид с неуморната си живост придава на Белград непретенциозна хубост и правдоподобност. Човек вижда, че сръбската скара и музиката на Горан Брегович са само нюанс към облика на това селище назад в епохите и с особено място в европейското понятие за „контактна зона”.
Центърът на съвременния Белград напълно покрива останките на древния Сингидунум, затова археолозите не могат обстойно да проучат този древен римски град. Наистина открити са много останки, фрагменти от мозайки, фрески, релефи и скулптури, които ни разказват историята му през вековете. През VI в. зачестяват набезите на славяните отвъд Дунава, а през VII в. те вече трайно се заселват в Сингидунум. И така се оформя един нов град, който те наричат Белия град. Българският княз Борис – Михаил издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавни с цвят. Цветът за Запад е белият цвят и тъй като Белград по това време е най – западната точка на България, е наречен Белград. С това име той за първи път се споменава в писмо на папа Йоан VIII от 878 г. Това вече е добре развит християнски център, седалище на епископ Сергий. Името на българския владетел носи прочутата Кнез – Михайлова улица, която пресича стария град. От двете й страни и в прилежащите квартали се издигат великолепни сгради от XIX в. Кнез-Михайлова винаги е била сърцето на града, най-оживеният търговски и делови център, тук има безброй изкусителни заведения и е любимо място за разходки. В периода IX-XII в. Белград често сменя своите господари, докато през 1284 г. за първи път го завземат сърбите по времето на управлението на крал Драгутин. Следващият период на сръбско господство е при крал Милутин от 1316 до 1319 г. Връх в своето развитие средновековният Белград достига при управлението на деспот Стефан Лазаревич, когато се превръща в политически, стопански и културен център на сръбската държава. След неговата смърт през 1427 г. Белградската крепост е превзета от маджарите. Опасността от зачестилите турски набези кара господарите му отново да го укрепят. За да се защити пристанището на Дунав, през 1456 г. започва изграждането на кулата "Небойша", най-голямата белградска крепостна кула. През 1521 г. градът все пак пада под турска власт. По турско време работите по укрепването му изостават, ала за сметка на това интензивно се разрастват предградията му. През периода 1688-1690 г. Белият град е във властта на австрийците. Именно тогава започва обновлението на Долния и Горния град, което продължава и при турското управление, когато са изградени и множество религиозни обекти (Гробницата на Дамад Али паша, Байракли джамия, останки от хамами).
В Австро – турските войни принц Евгений Савойски нанася поражение на противника и на 18 август 1717 г. превзема Белград. Съзнавайки огромното стратегическо значение на града, той реконструира крепостта по системата на френския военен инженер маршал Вобан. Така на мястото на средновековната крепост се появява барокова фортификация. За периода на австрийското господство свидетелстват и множество обекти, сред които е и бароковата порта на Карл VI от 1736 г. - своеобразна триумфална арка при входа към Долния град откъм Дунава. След края на войната от 1737-1739 г. Белград отново преминава в ръцете на турците. През февруари 1804 г. избухва Първото сръбско въстание против османското владичество, предвождано от Караджордже Петрович. След ожесточени битки в края на 1806 г. въстаниците превземат Долния град, а в началото на 1807 г. и Белградската крепост. Година по-късно Караджордже е провъзгласен за върховен владетел на Сърбия и при неговото управление до 1813 г. Белград се превръща в ръководен, военен, политически и културен център на възродена Сърбия.
Значението на Белград нараства още повече при управлението на Милош Обренович, особено след признаването на Сърбия за автономна през 1830 г. От средата на XIX в. започва модернизацията на градската структура, строят се големи обществени сгради по европейски модел. Тогава в Белград се появяват значими стопански обекти, между които е и първата железопътна линия (1884); основана е Сръбската банка; през 1893 г. е пуснато електрическото осветление, година по-късно тръгва и първият трамвай. В края на XIX в. и началото на XX в. значително се увеличава и населението на Белград (през 1910 г. той има 90 000 жители). По време на Първата световна война Белград е превзет от австрийската армия. След пробива на солунския фронт през 1918 г. сръбската армия освобождава Белград, а малко по-късно и Земун. Така приключва продължилото два века властване на Хабсбургите над сръбското население в областите на север от Сава и Дунав. Същата година на 1 декември е провъзгласено учредяването на Кралство на сърби, хървати и словенци, чиято столица става Белград. Урбанизацията на Белград и превръщането му от турска касаба в модерен европейски град започва след Първото и Второто сръбско въстание, през първите десетилетия на XIX век. През 1837-1840 г., на мястото на стара църква от 1728 г., е построена Съборната църква. Тя е изпълнена в съответствие с изискванията на класицизма с привнасяне на барокови елементи. Дърворезбеният иконостас, впечатляващ с изключителната си пластична красота, е дело на скулптора Димитрие Петрович, а иконите и стенописите са зографисвани от Димитрие Аврамович, един от най-значимите сръбски художници от средата на XIX в. Пред иконостаса се пазят мощите на изтъкнати исторически личности и сръбски светци: на крал Урош V (1355-1371) и деспот Стефан Щилянович (?-1540). В църквата се намират и гробниците на сръбски владетели и висши църковни сановници (княз Милош Обренович и неговия син княз Михаил). Пред главния портал, при входа на църквата са и гробовете на Доситей Обрадович и Вук Караджич. Срещу Съборната църква се издига сградата на Патриаршията. Там се помещава и Музеят на Сръбската православна църква, който разполага с богата сбирка на сръбското сакрално изкуство. Между най-значимите експонати тук са плащаницата на крал Милутин от XIV в.; одеждите на княз Лазар; Похвалното слово за княз Лазар - текст с изключителна литературна стойност, дело на монахинята Ефимия, извезан лично от нея; както и чашата на руския цар Иван Грозни. В близост до Съборната църква се намира конакът на княгиня Любица, построен от княз Милош Обренович през 1829-1831 г., за да служи като княжеска резиденция, но в него живели само неговата съпруга княгиня Любица и синовете им Милан и Михаил. Автор на проекта е хаджи Никола Живкович, главен архитект на княза. Сградата е изпълнена в типично балкански стил, но с декоративни елементи, свидетелстващи за влиянието на западната архитектура. Недалеч от конака е прочутата и най-стара белградска кръчма. Тя се е приютила в къща, построена в духа на традиционната балканска архитектура през 1823 г. специално за търговския консул на княза - Наум Ичак. Освен конака на княгиня Любица, княз Милош Обренович построил за себе си и за своето семейство и конака в Топчидер (1831-1834), по план на хаджи Никола Живкович. Богатата вътрешна декорация на тавана, стените и нишите е частично запазена и до днес. При отбелязването на 150-ата годишнина от Първото сръбско въстание през 1954 г. в конака е открит Музеят на Първото сръбско въстание, който проследява историята на освободителните борби на сръбския народ срещу турците. Стигаме и до Скадарлия или прочутият Белградски Монмартър. Тази част от града възниква някак спонтанно през втората половина на XIX в. В многобройните кръчмички тук са прекарвали времето си на раздумка и гощавка изтъкнати сръбски и югославски литератори, творци и артисти като Джура Якшич, Бранислав Нушич, Тин Уевич и много други. Кръчмата "Три шешира" (Трите шапки) е открита през 1864 г. и е най-старото заведение на Скадарлия. Площадът на Свети Сава (Светосавски трг) се намира на мястото, където през 1594 г. по нареждане на Синан паша са изгорени мощите на Свети Сава, донесени преди това от манастира в Милешева. През XIX в. възникнала идеята тъкмо тук да се издигне културен, мемориален обект, посветен на светеца, великия народен просветител и първи сръбски архиепископ. В началото на XX в. е решено да се изгради храм в сръбско – византийски стил. Избран е проектът на архитект Богдан Несторович, допълнен от идеите на Александър Дерок. Строителството продължава с прекъсвания през целия минал век и още не е завършено. Основата на храма е във формата на свободен кръст, с размери 91 x 81 метра, а куполът е висок 70 метра. Храмът на Свети Сава е най-големият православен храм в света и един от десетте най – големи храмове изобщо.
Под град Белград днес най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. Опустошаван 40 пъти в 2300 годишната си история, Белград (Belgrade) никога не успява да събере всички парченца и да заеме полагащото му се място в Европейската аристокрация. Въпреки това, леко раздърпаният му вид с неуморната си живост придава на Белград непретенциозна хубост и правдоподобност. Човек вижда, че сръбската скара и музиката на Горан Брегович са само нюанс към облика на това селище назад в епохите и с особено място в европейското понятие за „контактна зона”.