Белгия

05 Август 2015

+ 1 снимки

Белгия има площ от около 30 000 кв. км. и е една от малките по територия страни в Западна Европа. Граничи с 4 държави – Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция. На северозапад Северно море я отделя от Великобритания. В радиус от 250 км. от столицата Брюксел са разположени такива големи европейски градове като Амстердам, Ротердам, Кьолн, Дюселдорф, Есен, Лил, Реймс; в радиус от 350 км. – Париж, Дортмунт, Майнц, Нанси; в радиус от 400 км. – Лондон, Хавър, Франкфурт. С други думи Белгия, която има пряка връзка с морето, се намира в най-гъсто населената и развита промишлена зона на Западна Европа. През територията й минават важни търговски пътища между европейските държави.

Белгия е ниска страна. Около 75% от територията й е съвсем равнина или леко хълмиста – част от средно-европейската равнина, която на северозапад се нарича Фландърска низина, а на североизток – Кемпен. Крайбрежието представлява ивица от дюни, зад които е зоната на полдерите. В южната част на страната, отделена от долините на реките Самбра и Маас, се намира планината Ардените с най-висок връх Сигнал дьо Бетранде (694 м.).

Белгия е бедна на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат каменните въглища, оловно-цинкови и железни руди, а от нерудните изкопаеми – гранит, кварцов пясък, суровини за стъкларската промишленост.

Страната е разположена в зоната на умерено-континенталния климатичен пояс. Близостта на Северно море и топлото северо-атлантическо течение оказват смекчаващо влияние. Климатът е морски, влажен, със сравнително мека зима и прохладно лято. Поради преобладаващия западен пренос на океански въздушни маси времето често е мрачно и мъгливо. Половината от дните на годината са дъждовни.

Най-големите и най-важни в транспортно отношение реки са Шелда и Маас с притока й Самбра. Те са плавателни през цялата година, но устията им са в съседната Нидерландия. По Шелда (216 км. на белгийска територия) океански кораби достигат до Антверпен. За това спомагат и морските приливи. Реките са свързани с множество канали, които улесняват корабоплаването.

Горите заемат около 20% от повърхността на страната. Естествени гори са съхранени само в Ардените. За укрепване на приморските дюни се засаждат ивици от борови гори.

Населението на Белгия е около 10 млн. души. Около 58 % са фламандци, говорещи холандски език и 32 % са валонци, говорещи френски език. Част от населението говори и двата езика. Трети официален език е немският, макар и да се говори само от около 1 % от населението. Близо 9 % от населението са чужденци, а половин милион белгийци живеят зад граница. Основна религия е католическата за разлика от Нидерландия, където преобладават протестантите. На тази религиозна основа е създадена белгийската държава през 1830 г. Белгия е била последователно владение на Нидерландия, Франция, Испания, Фландрия.

Средната гъстота на населението е една от най-големите от Европа– 331 души на кв. км. Най-гъсто е населена Централна Белгия – около оста Антверпен – Гент – Брюксел, където гъстотата надвишава 1 000 души на кв. км.

Белгия е една от най-силно урбанизираните страни в света. В селища с население над 2 000 души живее над 90 % от населението на страната. Големите градски агломерации с население над 500 000 души са 5 – Брюксел, Антверпен, Лиеш, Гент, Шарлероа. В тях живее около 30 % от населението на страната.

Белгия е конституционна монархия. Начело на държавата стои крал Алберт II (от 1993 г.). Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент. Страната е член на Европейския съюз от самото му основаване (1957 г.). В административно отношение Белгия се дели на 9 провинции. Между двете основни националности – фламандци и валонци – през последните години се появиха остри разногласия. Вестниците, телевизиите и радиопрограмите се печатат и излъчват на двата езика – холандски и френски.

Територията на Белгия е обитаван още през палеолита. Към III в. пр. Хр. Се заселват келтските племена белги, дали съвременното название на държавата. През 57 г. пр. Хр. Територията на съвременна Белгия е завладяна от Юлий Цезар и превърната в периферна област на Римската империя. През III – V в. сл. Хр. Тук се настаняват и германски племена, а от V – IX в. нейните области са включени във Франкската държава. IX – XII в. се характеризират с феодална раздробеност, последвана от бурен разцвет на градовете във Фландрия през XIII – XIV в. Именно тогава Белгия се превърнала в своеобразна “работилница на Европа”.

След откриването на Новия свят бурно развитие получават манифактурите, търговията и корабоплаването, като особено изпъква Антверпен. Разлагането на феодалните отношения и утвърждаването на стоково-паричните отношения се съпътстват с упорита борба срещу опитите за вмешателство на Франция, Англия и “Свещената Римска империя”. Във войната за независимост с Испания населението на Нидерландиите постига победа – 1579 г. Тя е последвана от борба за независимост и на белгийското население, която обаче завършва с неуспех за него. До началото на XVIII в. Белгия е под испанско владичество, а от 1714 г. е владение на Австрия.

Под влияние на Великата френска революцияпрез 1789 – 1790 г. в Белгия избухва революционно брожение. От 1805 до 1815 г. страната е присъединена от Наполеон към Франция. След разгромът на Наполеон при Ватерлоо (1815 г.), на Виенския конгрес страните-победителки изкуствено включват Белгия към Нидерландия, което се посреща с недоволство от населението и на двете страни. Въпреки че са дискриминирани политически, белгийските области бързо се развиват в икономическо отношение. Започва индустриален подем, развива се машиностроенето, разширява се транспортът.

На 15.08.1830 г. избухва белгийската революция. През ноември същата година Национален конгрес провъзгласява независимостта на Белгия. През следващата 1831 г. е приета и конституция на кралството, една от най-либералните за времето си.

Последвал период на ускорено икономическо развитие,особено след 60-те години на XIX в. Развиват се промишлеността, енергетиката, железопътния и речния транспорт. Отначалото на 70-те години на XIX в. Белгия се намесва и в съперничеството за разделяне на Африка и става една от големите колониални държави, завладявайки Конго (Заир).

По времето на I и II световна война Белгия на два пъти е окупирана от съседна Германия като територията й става арена на тежки сражения. Германците са прогонени през 1944 – 1945 г. от Съюзниците, след което страната възстановява бързо своята икономика не без помощта и на американските средства по плана Маршал.

Съвременна Белгия е силно развита индустриална страна с голяма концентрация на производството. Решаваща позиция в икономиката на страната имат големите монополистически обединения – “Сосиете Женерал”, “Групата Брюксел – Лампиер”, “Филипс Белжик”, “Юнион Миниер” и др. Значителен е делът в световната промишлена продукция – 1 %, а делът в световната търговия е 4 %. Много висок е БВП на страната – над 30 000 USD на човек годишно. Страната има най-гъстата ЖП-мрежа в света, като 62 % от нея е еликтрифицирана.

От януари 2002 г. Белгия заедно с още 11 други страни на Европейския съюз е в Евро-зоната, където основната парична единица е еврото.