Атина: Античното лице на Европейската цивилизация

28 Май 2012

          Корените на културно – цивилизационното понятие „Европа” и като култура, и като име тръгва от Древногръцката цивилизация. Място, където всеки човек днес се опитва да се потопи от реалното в митологичното, да „напусне” за миг динамиката на ежедневието и да се докосне до енергията на божествения свят на Атинската цивилизация. Парадоксално: вървиш по тесните улички на Атина, около теб шумът е в изобилие, преплитат се изведнъж големи булеварди и магистрали, а ти се омагьосваш от докосването на всеки камък тук....камък, който разказва легедните на миналото, приказния свят на боговете, харизмата на сгради и скулптури, кокетността на кафенета, философията на един свят на мъдрост и величие. Успоредно с магията на миналото с корени назад на три хилядолетия, днес Атина е важен политически, културен и икономически център на Гърция. Името й произхожда от името на древногръцката богиня Атина – символ на мъдростта. Разположен е в областта Атика и има население над три милиона и половина души.
          Атина е била важна част от Микенската цивилизация, но е придобила истинския Микенски характер чак след 1500 пр.Хр. Останки от първия дворец са намерени на мястото, където сега е Ерехтеион и първият храм на Атина – Акропола. През класическия период, градът е един от най-големите древногръцки градове – държави /полис/, който достига разцвета си през V век пр. Хр. с културните си постижения, които са поставили основата в културата и на Западната цивилизация с Великата си колонизация. Атинската общност се издига след победите си над персите в Гръко – персийските войни /500 – 449г. пр. Хр./. Завинаги в историята остава внушителната победа при Маратон. Вестоносецът Филипид, който пробягва разстоянието до Атина, съобщава за победата и умира. В чест на това събитие и до днес в олимпийските игри остава дисциплината „маратонско бягане”. При управлението на Перикъл Атина дава изключителни шедьоври на културата, на философската мисъл и на изкуствата. Това е най–големият разцвет на атинската демокрация от 443 до 429 г. пр. Хр. Последвалите Пелопонески войни с олигархичния полис – Спарта бележат края на Атинското величие. Към края на късната Античност градът претърпява упадък, когато доминира империята на Филип Втори и Александър Велики. В края на 146 г. пр. Хр. тук триумфално се разхождат легионите на Римската империя. През 1458 г. Атина пада под Османско владичество. През 1687, Атина е обсаден от венецианците. След двете мащабни гръцки въстания за освобождение, Атина става столица на независима Гърция след 1830 г.
          Факти, факти... показващи колко различни народи са завладявали тези земи. Но, всички те на практика са били покорени от културата на Елада. „Поробените грърци превърнали римляните в свои роби чрез културата си! Всеки турист, посетил Атина, разбира истинността на древния философ. Няма империя, която да не взаимства културата на атинската архитектура и култура. Римската империя пренася за Европа атинския свят, а също и султан Мехмед II е бил смаян от красотата на древните паметници и издава указ, който забранява тяхното плячкосване или унищожаване. Много често към Западна Европа са пренасяни цели колони от Пантеона и скулптури. При избухването на Първата световна война, външно Гърция изглежда обединена. Премиерът Елефтериос Венизелос искал да заеме страната на Антантата, въпреки противоположното желание на монархическата институция и успява. Сложни са отношенията тук и по време на Втората световна война, когато местното население застава срещу политиката на Хитлер.
          Откакто Гърция става член на Европейския съюз от 1981 г, в Атина има много инвестиции. Стичат се много туристи през всеки сезон и можете да видите едни от най – тежките задръствания и замърсяването на въздуха също не е малък проблем. Това представлява нова заплаха за древните паметници на града, защото вибрациите от трафика отслабват основите на паметниците и замърсяването на въздуха разяжда мрамора. Сред най-голямите забележителности на Атина е Акрополът – храмът на богинята Атина. Златната статуя на богинята, която е красяла храма в древността, е изработена от скулптура Фидий. Според твърденията на Тукидит златото, което е използвано за направата на статуята, би могло да покрие икономическите нужди на целия град. Докато сте в Атина трябва непременно да посетите другите важни древни обекти и паметници и туристически атракции като Партенона, храма на Зевс, Олимпионът, Арката на Адриян, Агората, площад Синтагма, Римският форум, Византийският музей и др. Повечето от тях могат да бъдат намерени главно из квартал Плака и в близост до Акропола.
          Не забравяйте да се насладите на чудесните заведения и кафенета. В някои ще видите историята на древногръцките пирове, състоящ се от две части: първо се яде, после идвало ред на виното. Втората част се наричала symposion. Консумацията на вино предполага декламиране на стихове, песни, дискусии по обществено значими теми. За всеки пир се избирал симпозиарх, който определял ритъма на пиене, темите за разговор и като цяло ръководел угощението /в което участвали само мъже/. Често се слагали и диванчета за градските атински първенци. И.... моля, без аналогии днес: атинските кафенета са весели за туристите и нямат политическа роля!
          Духът на атинската демокрация /в която гражданинът се доближава да аристократа само едно кафяво бобче разлика/, философията на атинските метафизици, енергията на античния театър, ораторското изкуство, внушителните скулптури на Фидий... всичко е там в Атина. Град, от който никога не можеш да си тръгнеш без духовната потребносът да се върнеш пак и скоро.