Ангола

 Площ: 1 246 700 km²
 Население: 24.4 млн. д. /2014 г./
 БВП: $ 98.8 млрд. – $ 3820/ч. /2015 г./
 Основен износ: нефт и диаманти

        Ангола е богата на нефт и диаманти, но от 1975 г., когато получава независимост от Португалия, е разтърсвана от непрекъсната гражданска война.
       ГЕОГРАФИЯ. Република Ангола е страна, намираща се в южната част на Централна Африка. Граничи с Намибия, Демократична република Конго, Замбия, а на запад – с Атлантическия океан. Анклавът Кабинда, граничещ с Република Конго, е част от територията на Ангола, но няма обща граница с основната територия на страната. Столица на страната е Луанда. Намира се в северозападната част на страната, на брега на Атлантическия океан.
        Ангола има много разнообразен релеф. По атлантическото крайбрежие се простира низина, с ширина до 25 км. на юг и 100 - 200 км. на север. Почти 2/3 от площта във вътрешността заемат планини и обширно високо плато - ( 1200 - 1600 м височина). Платото е силно разчленено от много реки, извиращи от централните планини, по които минава главният вододел на континента. Реките се насочват в различни посоки – към Атлантическия океан, към речните басейни на Конго и Замбези и към безотточния басейн на Калахари. В границите на Ангола попада и южният бряг от естуара на река Конго. Най-известният водопад е Каландула, на река Лукала, приток на река Куанза.  

  Водопадът Каландула, Ангола. Височина  – 105 м, ширина  – 400 м.

        Климатът във вътрешността на страната е горещ субекваториален, със сезонна влажност, а по крайбрежието, заради студеното Бенгелско течение, е тропичен – хладен и сух. Обширни екваториални гори покриват северните части на страната. Централните и южни райони са заети от савани, а по крайбрежието има пустинна растителност. Там се е формирала пустинята Намиб, една от трите големи пустини във Африка, освен Сахара и Калахари. Но за разлика от тях, при които причина за образуването им са постоянните сухи ветрове пасати, то за пустинята Намиб основна причина за образуването й е именно студеното крайбрежно Бенгелско течение. Същият природен механизъм действа и при образуването на пустинята Атакама в Южна Америка, където основният фактор отново е студено течение – Перуанското /Хумболтово/ течение.

   Пустинята Намиб,  образувана от студеното Бенгелско течение 

       ИКОНОМИКА. По-голямата част от Ангола е разположена в субтропичния пояс на южното полукълбо. Северът се характеризира с влажен тропически климат с обилни валежи, а на юг се наблюдава умерен тропически климат с по-малко количество валежи. В най-южната ивица от страната, климатът е почти пустинен и се усеща близостта на пустините Намиб и Калахари. 
        В Ангола се намират богати находища на нефт, диаманти, желязна руда, фосфати, мед, фелдшпат, злато, боксит и уран. Нефт се добива най-вече в шелфа на провинция Кабинда, а основният регион за добив на диаманти е провинция Лунда Норте. В Кабинда преобладават гъсти гори, които са източник на махагоново дърво, абанос и африканско сандалово дърво. Нарастването на населението и нуждата от земеделски земи води до изсичане на горите и  безжалостно експлоатиране на наличните селскостопански земи и пасища, което довежда до ерозия на почвата, опустиняване, замърсяване на язовирите и реките и недостатъчен достъп до питейна вода.  Хидроенергийният потенциал на Ангола и рибното й богатство са огромни. 
      Макар че плодородните земи са едва 3%, около 80% от населението на Ангола е заето в селското стопанство. Отглеждат се кафе, сизал, царевица, тропични плодове и зеленчуци. Животновъдството е по-слабо застъпено заради мухата цеце.

   Луанда, столицата на Ангола

        Природните ресурси на Ангола са благоприятна база за развитието на страната. Но гражданската война между двете основни партизански групи – UNITA  (Национален съюз за пълното освобождение на Ангола), и MPLA - (Национално движение за освобождение на Ангола), са довели до големи разрушения в икономиката и транспорта. Голяма опасност представляват и разпръснатите по цялата страна минирани полета, заредени с над 10 млн. мини.

       ИСТОРИЯ. През 1482 г. португалската експедиция на мореплавателя Диогу Кан открива бреговете на Ангола. През 1576 г. е основан фортът Сан-Паоло-ди-Луанда, който по-късно става столица на Ангола. До средата на XIX век главната политика на португалците в Ангола е търговията с роби. Според приблизителни оценки за 300 години от страната са изведени и продадени (главно в Бразилия) около 5 млн. души. 
     През 1975 г. е провъзгласена независимостта на Ангола. Почти веднага се разгаря гражданска война между групировката MPLA, поддържана от СССР, и проамериканската UNITA. Тази война разпалва и междуетнически противоречия. През 1992 г. MPLA губи поддръжката на разпадналия се СССР и се преориентира към САЩ. През 2002 г. e сложен край на гражданската война в Ангола (1975 – 2002).
       Икономиката на Ангола претърпя ускорена трансформация през последните години, преобразуване от безредиците, породени от четвъртвековната война до най-бързо растящата икономика в Африка и една от най-бързо развиващите се в света. Развитието се дължи изцяло на покачването на добива на нефт, който надвишава 1,4 млн. барела/ден - /2005 г./ Икономиката записа растеж от 18%  - /2005 г./, 26% - /2006 г./ и остана над 10% в периода до 2010 г. Високият износ на нефт води до започването на амбициозна програма от страна на правителството за строежи на пътища и инфраструктура.

   Улична демонстрация на Капоейра

        Португалия управлява Ангола близо 400 години и двете страни поделят културни аспекти - езика (португалски) и главната религия - (християнство – католицизъм). Анголската култура е местното Банту, обединено с португалската култура. След като дълго време е синоним на робство, престъпност и насилие, Капоейра сега е известен навсякъде по света като форма на изкуство.