Алжир

 Площ: 2 381 740 km²
 Население: 40.04 млн. д. /2015 г./
 БВП: $ 181.7 млрд. - $ 4425/ч. /2015 г./
 Основен износ: суров и рафиниран нефт, природен газ.

        Алжир е най-голямата по площ страна в Африка. Добивът на нефт и природен газ е в основата на икономиката й. Алжир получава независимост от Франция през 1962 г.
        С площ от 2 381 714 km2 Алжир е най-голямата по територия държава в Африка и Арабския свят и десетата по големина в света. На север граничи със Средиземно море, на юг  – с Мали, Мавритания и Нигер, на изток – с Либия и Тунис, а на запад – с Мароко. По оценка на Националната служба по статистика населението на страната е 40.04 млн. души към 1 януари 2016 г. 
        ГЕОГРАФИЯ. Алжир се намира в Северна Африка, на брега на Средиземно море. Средиземноморското крайбрежие (както и на север отделни части от планините и платата им) е единствената плодородна земя в страната.
        Алжир се дели на две геоложки зони – на юг е Сахарската платформа, а на север - нагънатите Атласки планини. Пустинята Сахара заема 90% от площта на страната и се състои от отделни пясъчни и скалисти  пустини. В югоизточната част на алжирска Сахара се издига платото Ахагар, където е най-високата точка на Алжир – връх Тахат - (3003 m). На север Алжирска Сахара лежи на 26 м под морското равнище. Тук се намира соленото езеро Шот-Мелгир.

  Алжир  – пустинята Сахара 

       Климатът по алжирското крайбрежие е средиземноморски, с мека, влажна зима и горещо, сухо лято. Средната минимална температура за януари е около 9° C, а средната максимална температура за август – около 30° C. Количеството на валежите е около 650 mm. Във високите части на Атласките п-ни температурите са по-ниски, отколкото по крайбрежието, а по южните му склонове количеството на валежите значително намалява. Характерен за тези области е южният вятър сироко, духащ от пустинята и носещ със себе си прах и пясък. В Сахара климатът е сух пустинен, с големи температурни колебания и незначителни валежи. Минималните температури се доближават до 0° C, а максималните надхвърлят 45° C. Годишното количество на валежите в някои области е под 50 mm.
        Най-дългата река в Алжир е Шелиф  – около 700 km. Извира от Атласките планини и се влива в Средиземно море. Реките на север се вливат в Средиземно море, а останалите се губят в пясъците на Сахара. Те се използват за напояване и водоснабдяване, за което по тях са изградени язовири и ВЕЦ. В Сахара, в районите на големи подпочвени водни запаси, се намират големи оазиси.
        Растителността по крайбрежието на Средиземно море е представена от вечнозелени дървета и храсти. В гористите Атласки планини растат гори от корков и каменен дъб, алепски бор, хвойна, атласки кедър и широколистни дървета. До височина от 500 m се отглеждат маслини и фъстъци. Растителността в Сахара е много бедна и се състои основно от треви и тръни.
        Животинският свят е беден, тъй като до голяма степен е унищожен от човека. В горите на Атласките планини са запазени популации на зайци, диви свине и маймуни, в Сахара – на гепарди, чакали, хиени, лисица фенек, сърни, антилопи-адакс, хищни птици, дребни гризачи, змии, гущери, костенурки. От безгръбначните най-често срещани са скакалци и скорпион. 
         ИСТОРИЯ. Населението на Алжир е било под влияние на различни народи, преминали през региона на Северна Африка на път към Европа и Близкия изток. Езикът и културата на страната са се формирали при завладяването и колонизацията от картагенци, финикийци, римляни, византийци и вандали, които владеят тези земи до арабската инвазия в VII век, когато по-голямата част от страната приема исляма.
        След испанското владичество върху области от крайбрежието на Магреб, по-специално върху северозападните части на днешен Алжир, през XIV - XVI век, регионът е завладян от османските турци, които превръщат Алжир в провинция на своята империя, със столица град Алжир.
    През 1830 г. Алжир е превзет от Франция, която присъединява страната като френски департамен. Движени от недоволството срещу френската власт, алжирски бунтовници основават Фронт за национално освобождение (FLN) и през 1954 г. започват въоръжена борба за независимост, завършила с победа през 1962 г., когато Алжир става суверенна държава.
      Общата дължина на границите на Алжир е 6343 км, като страната граничи с Тунис и Либия на изток, Нигер, Мали и Мавритания на юг, Западна Сахара и Мароко на запад. Северната му граница е по Средиземноморското крайбрежие, с дължина малко под 1000 км. Площта на страната е близо 2.4 млн. км², или към 3.5 пъти по-голяма от повърхнината на Тексас и почти четири пъти колкото територията на Франция.

  Столицата на Алжир 

       Алжир е страна с разнообразен пейзаж, по-специално в северната част, чийто облик се определя от Тел Атлас, Високите плата и Сахарски Атлас. Тел Атлас е тясна крайбрежна планинска верига, простираща се от Мароко по дължината на алжирското крайбрежие на Средиземно море до Тунис включително. Това е и най-гъсто населеният район, с най-големите градове на страната, като например Алжир - (3 млн. ж.) и Оран (650 хил. ж.) и традиционно е селскостопански център на страната.
        Високите плата представляват сухи степни равнини, които се простират от мароканската граница на почти 600 км на изток. Тази област е успоредна на Тел Атлас, като най-високата й част е планинската верига Аурес на северозапад.
        На юг от тези планини се намира обширната територия на Сахара, заемаща около 90% от общата повърхнина на страната, но е обитавана от под 10% от населението. Две забележителни черти на този див пейзаж са Големият западен ерг и Големият източен ерг, които се издигат на стотици метри насред постоянно променящите се от вятъра пясъчни дюни.

       ПРИРОДНИ РЕСУРСИ: Енергетиката е гръбнакът на икономиката на Алжир. През 2012 г. нефтът и природният газ съставляват 98,5% от износа на страната и носят 80% от приходите в бюджета. От особено значение за страната е добивът на газ. През 2012 г. Алжир е четвъртият по значимост доставчик в света на втечнен природен газ и петият по значимост световен доставчик на природен газ, като покрива 10% от потреблението на газ в ЕС. Други природни ресурси в Алжир са желязната руда, уран, фосфати.
        НАСЕЛЕНИЕ. Населението на Алжир е 40.04 млн. д. /2015 г./. Продължителността на живота е 72 год. за мъжете и 75 год. - за жените. Населението на Алжир включва араби - (82%), бербери - (17%) и европейци (1%). Ислям се изповядва от 99% от алжирците. Около 40% от населението живее в планината Тел Атлас, разположена успоредно на Средиземноморското крайбрежие. Жителите на Сахара са концентрирани най-вече в многото оазиси в пустинята. Най-голямото номадско племе са туарегите. По-голямата част от населението живее по крайбрежието на Средиземно море.

   Панорама на град Алжир, столицата на страната 

        Официален език в Алжир е арабският. Френският език, широко използван до края на 70-те години на миналия век, губи почва при по-младите поколения. 
        РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА. Алжир е силно повлиян от сунитския ислям, държавна религия, към която принадлежат повече от 98% от хората. Полагат се усилия за поддържане на светския характер на държавата, но религията играе важна роля във всекидневието на хората в Алжир и оказва влияние върху важни аспекти от живота, като семейното право и социалната система, общоприетите правила и норми на поведение, храната и облеклото, както и върху общото законодателство и търговията. 
        ИКОНОМИКА. Тясната хълмиста низина по крайбрежието е основната обработваема земя. Тук живее и по-голямата част от населението на Алжир. Субтропичният средиземноморски климат благоприятства отглеждането на зърнени култури, цитруси, смокини, малини, лозя и различни зеленчуци. Произвежда се вино и се събира корк. В Атласките планини температурите са по-ниски, а валежите са по-обилни във височина. Най-гореща и суха през цялата година е Сахара - (тропичен-пасатен климат). Дневните температури достигат 49º С, а годишните валежи са по-малко от 50 мм - (на места валежи не падат с години). Често в Сахара духат силни ветрове сироко, които образуват прашни бури, носещи пясъка чак до Европа. Растителност има само в оазисите, където се отглеждат зърнени култури, зеленчуци и най-вече фурми. 
        Водещите отрасли са добив и преработка на нефт и природен газ. Алжир е сред най-богатите на нефт страни в Африка, а по запаси на природен газ е на 7-мо място в света.

    Martyrs memorial  - Алжир , в памет на загиналите за независимост

      Течните горива са гръбнакът на икономиката на Алжир, като съставляват 80% от бюджетните приходи, 30% от БВП и повече от 97% от експортните постъпления. Страната се нарежда на 10-12 място в света по износ на нефт, и на 4-5 място - по природен газ. Със своите 11.8 млрд. барела Алжир заема 14-то място по количество на петролните резерви. Разполага със 7-те по значимост запаси от природен газ в света. Основните производства са добивът на нефт и природен газ, както и консервната промишленост. След дълъг период на забрани и изкореняване на лозята Алжир възобновява производството на вино.