Албания – „земята на орлите“

05 Юни 2012

189

+ 6 снимки

Албания е малка балканска страна. Заема част от Адриатическото крайбрежие по протежение от 472 км., зад „тока” на италианския „ботуш”. Най-голяма отдалеченост от морето е до 150 км. Граничи с Черна гора, Сърбия, Македония и Гърция.

Отрантският проток, широк 75 км, я отделя от Италия. По морския бряг има няколко удобни залива – Вльорски, Дрински и Дуренски. Площта, която заема Албания, е 28,7 хил. кв. км – една от малките балкански страни, по-голяма от Словения, Македония и Черна гора.

Страна на морската храна, маслините, лозята и бозата!

Албанците наричат своята страна Шкиперия, което значи страна на орлите. Турците я наричат Арнаутстан, а на жителите казват арнаути. Паричната единица е лек. В знамето и герба фигурира орел.

Албания е планинска страна, заета главно от Динарските планини. Една трета от територията й е с надморска височина над 1000 м. Североалбанските и Южноалбанските Алпи, Томар и Кораб обхващат голяма част от територията на страната, които я правят една от най-недостъпните части на Балканския полуостров. Най-висок връх е Голям Кораб на границата с Македония и Коравит - 2753 м.

Равните части са по Адриатическо море, по долините на реките Дрин, Деволи, Шкумбини. Най-голяма равнина е Мюзекия. В югоизточната част е Корченската низина.

По залежи на хром страната е трета в света след РЮА и Русия. Има и едно уникално богатство – битума (естествен асфалт).

Главни реки са Дрин, Вльоса, Семани, Деволи и Шкимбуни. Има и обширен карстов район без повърхностно течащи реки. Албански са части от Шкодренското, Охридското и Преспанското езера, които са богати на риба. Растителността е средиземноморска. Виреят маслини, цитрусови плодове, лавър, нарове, олеандри, маквиси, райски ябълки, праскови, лозя и др. Горите заемат 33 % от територията.

Население и поминък

Населението на Албания възлиза на 3,2 млн. души. Селското население е 63 %, а градското 37 %. По естествен прираст е първа в Европа – (+ 14 промила). Албанците, които са основното население (95 %), са потомци на древните илири, приели исляма след завладяването на страната от турците. На север албанците се наричат геги, а на юг – тоски. Има малък брой гърци, власи, черногорци. Българите – християни и мохамедани са 50 хил. Мюсюлманската религия изповядат 70 % от населението, 20 % са православните – албанци, гърци и българи, 10 % са католици. Националното питие е бозата. При комунистическия режим Албания бе обявена за първата атеистична страна в света. От 1990 г. бе обявено свободно вероизповедание.

В административно отношение страната се поделя на 27 окръга (рети).

Албания е една от най-старо развитите страни в Европа. Добиват въглища, нефт, хромова руда, произвеждат електроенергия. В металургичният комбинат Елбасан се лее стомана и прокат. Има заводи за трактори, стругове, дизелови и кранове, машини за текстил (гр. Берат), изкуствени торове и сода във Вльора.

Значителна част от населението се препитава от селското стопанство. Отглежда се пшеница, царевица, ориз, памук, захарно цвекло, тютюн, дини, маслини и др. Хубави лозя има край гр. Подгорец на брега на Охридското езеро. Добри условия има за пасбищно животновъдство в планините. Транспортът е затруднен от планинския релеф. До 1990 г. не бе разрешено притежаването на автомобили от гражданите. Развива се морският транспорт. На 40 км от Тирана е пристанището Дуръс. Други пристанища са Саранде и Вльора. В страната има добри условия за стопански туризъм.

Тирана (380 хил. ж.) е столица и главен промишлен, транспортен, културен и просветен център. Основан е през XVIIв. с името Техеран от султан Сюлейман в чест на победата му над персите.

Саранда, на 10 км от гръцкия остров Корфу, е най- големият в албанската ривиера. Други големи градове са Дуръс (82 хил.), Шкодра (80 хил.) и Вльора (71 хил.).

История

Най-древното население на Албания са илирите. На територията на съвременната държава елините създават няколко колонии, които през ІІ в. пр.Хр. стават част от римската провинция Илирик.

За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на географията" Клавдий Птоломей (II в.). В хрониките на византийските историци терминът се среща все по-често. След като попадат под властта на България в периода ІХ-ХІІІ в. и за кратко са част от Византийската и Сръбската държава, през 1478 г. албанските земи са включени в Османската империя. На 28 ноември 1912 г. след поражението на Османската империя в Балканската война, с декларация от Вльора, Албания обявява своята независимост. За монарх Великите сили избират принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче напуска шест месеца по-късно.

След края на Първата световна война, по силата на Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания, а четири години по-късно тя става независима република начело с Ф. Ноли. След преврат, организиран от Ахмет Зогу (1928 г.) парламентът е разпуснат, а държавата е обявена за кралство. Владетел на страната става бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу І. (1928-1939).

По време на Втората световна война Албания е окупирана от Италия. Организираното съпротивително движение се оглавява от комунистическата партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. През 1946 г. държавата е провъзгласена за народна република начело с Енвер Ходжа. Първоначално той поддържа добри отношения със Съветския съюз и останалите държави от Източния блок. След смъртта на Сталин (1953 г.) той се преориентира към Китай. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания е приета за член на ООН през 1955 г., а през 1968 г. напуска Варшавския договор. Според приетата през 1976 г. нова конституция, Албания е обявена за Народна социалистическа република. Постепенно държавата става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят. Албания се превръща в „страната на бункерите”. По времето на Енвер Ходжа по цялата територия са построени повече от 700 хиляди бункера, които приличат на огромни бетонни гъби. Предназначението им е да бъдат използвани в случай на ядрена атака.

През 1984-1985 г. започва процес на нормализиране на отношенията с балканските страни и други държави. До 1990 г. (пет години след смъртта на Енвер Ходжа), Албания е изключително изолирана комунистическа държава, с минимален контакт дори с другите комунистически държави. На 20 април 1991 г. е обявена Република Албания. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми в икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово. На 1 април 2009 г. НАТО официално прие Албания и Хърватия за свои членове. През по-голямата част от съществуването си албанската култура се развива почти изолирана от останалите култури. До идването на комунистите на власт след края на Втората световна война, обществото има предимно родово-кастов характер. В Албания кръвната вендета все още се практикува.

Българско малцинство

В съвременна Албания живеят българи, които са групирани главно в три района: Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) - главно християни; Голо Бърдо/Дебърско (Пешкапийско - „Голо Бърдо“ и „Поле“) - главно мюсюлмани и в областта „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) - мюсюлмани. Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция - Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра, Корча и др. градове). През 2000 г. Сали Бериша пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Данните са на база оценки на различни учени и международни организации. Много известни личности в Албания имат български произход и много български деца учат в български средни и висши училища.

Албания е парламентарна република. Конституцията е върховният закон на Република Албания. Държавният глава е президент, избиран от законодателния орган - Народно събрание (Кувенди Популор) за срок от 5 г. Парламентът се избира за срок от 4 години и има 140 депутати. Сто депутати се избират директно. Четиридесет депутати се избират от листи на партии или коалиции според тяхното представяне в изборите. Изпълнителен орган е Министерският съвет, който се назначава от Народното събрание по предложение на президента. Държавата е разделена на 36 общини, или рете, които се групират в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.