Австралия
31 Август 2016
135
Площ: 7 692 024 km²
Население: 24.2 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 1.223 трил. - $ 51 640/ч. /2015 г./
Основен износ: храни и живи животни, руди, въглища, нефт, вълна и др.
Австралия е единствената държава, чиято територия включва цял континент. Австралия има рядко населена пустинна вътрешност, но огромните й минерални богатства са я превърнали в силно развита страна.
Разположена между Индийския и Тихия океан, Австралия заема цялата площ на едноименния континент, остров Тасмания и много острови, разположени край дългата брегова линия - /25 760 км/. Австралия е най-малкият континент на Земята, който изцяло лежи в Южното и Източното полукълбо. Почти по средата на континента минава Южната тропична окръжност - /Тропика на Козирога/.
ГЕОГРАФИЯ. Австралия е единственият континент на Земята, в който няма действащи вулкани и не е имало ледников период. В продължение на 300 млн. години тя е стабилна суша с незначителни земетресения. Австралия е нисък континент - /340 м ср. н. в./. Едва около 7% от общата площ е с надморска височина над 600 м. По-голямата част /2/3/ от Австралия е заета от пясъчни и каменни пустини и полупустини. Само на изток, успоредно на тихоокеанския бряг, се простира Голямата вододелна планина /връх Косцюшко – 2230 м/ . Тя отделя влажното източно крайбрежие от пустинната вътрешност на континента, известна като аутбег - /пустинен край/. Преди повече от 65 млн. години Австралия се откъснала от древния южен континент Гондвана и останала изолирана от другите континенти. Това обуславя самостоятелната еволюция на организмите и обособяване на своеобразната австралийска зоогеографска и флористична област, с уникални видове, които не се срещат другаде по света. Най-известни сред животните са кенгуру, коала, птицечовка, ехидна и др.
Скалата Улуру /Айръс Рок/ - Един от символите на Австралия
Коренните жители на Австралия – аборигените, дошли на континента преди повече от 40 000 години и се заселили почти навсякъде. Те не познавали земеделието и се изхранвали с лов, риболов и събиране на корени и плодове на диворастящи растения. Много преди идването на европейците през XVIII век те създали своя самобитна култура. Днес аборигените са по-малко от 2% от австралийското население, като много от тях вече имат смесен произход. Преобладават потомците на европейски преселници, които живеят главно по източното крайбрежие. Тук се намира и най-големият град на страната – Сидни. Повечето главни градове на Австралия като Брисбейн, Мелбърн, Аделейд, Пърт, Даруин и др. също са разположени по крайбрежията на континента. Столицата на страната – модерният град Канбера прави изключение – намира се в южните части на Голямата вододелна планина.
Сидни – Австралия
ИЗТОЧНА АВСТРАЛИЯ. Първият район, заселен от европейците – Източна Австралия, е богата на разнообразни природни ресурси. Това е главният промишлен и търговски център на страната. В административно отношение Австралия е разделена на 6 щати и две територии. Източна Австралия включва щатите Куинсленд, Виктория, Нов Южен Уелс и Федералната столична територия, в която се намира столицата Канбера. Австралия става федерация от щати през 1961 г., когато е обявена независимостта й от Великобритания. Тогава получава статут на британски доминион. Столицата Канбера е построена в специално отделена федерална територия между двата най-големи града на страната – Сидни и Мелбърн.
По цялото крайбрежие са разположени поредица от низини, които са и основните обработваеми земи в Източна Австралия. Доминираща релефна форма в региона е силно разчленената средно висока планинска верига на Голямата вододелна планина. Тя се простира почти по цялата дължина на тихоокеанското крайбрежие – от щата Куинсленд на север до крайбрежието на щата Виктория на юг. Най-висока е южната част на планината, известна с името Австралийски Алпи или Сноу /“Снежни планини/. Тук е високата точка на страната – връх Косцюшко /2230 м/. Голямата вододелна планина / и особено Австралийските Алпи/ е много богата на висококачествени въглища /Австралия е един от най-големите износители на въглища в света/, медни и оловно-цинкови руди.
Източните склонове на планината са много стръмни, а западните са полегати и плавно се спускат към плоската пустинна вътрешност на страната. По билото на планината минава главният вододел на континента, който разделя отточните области към Тихия и Индийския океан. От западните склонове на Голямата вододелна планина извират най-пълноводната австралийска река – Мъри и нейният приток Дарлинг – най-дългата река на континента. Общата дължина на речната им система е 3750 км, а площта, която напояват, е около 1 млн. кв. км. В западната част на Източна Австралия се намира Големият артезиански басейн – един от най-големите райони на напорни подпочвени води в света, които се използват за битови нужди и напояване.
Едно от чудесата на природата на Земята – Големият бариерен риф, се намира до тихоокеанското крайбрежие на щата Куинсленд. Той се състои от над 3000 коралови рифа и голям брой малки островчета. Дължината на рифа е около 2300 км., а ширината е от 2 до 150 км. Общата му площ е около 350 000 км². и това го прави най-голямата коралова рифова система на нашата планета, с изумително многообразна флора и фауна. Големият бариерен риф е изграден от над 350 различни вида корали – истинска феерия от причудливи форми, размери и цветове. Той осигурява убежище на 1500 вида риби, 4000 вида мекотели и повече от 200 вида морски птици. Рифът е местообитание на няколко вида морски костенурки, сред които застрашената от изчезване голяма зелена костенурка, на делфини, гърбати китове и др. Големият бариерен риф е живописен природен феномен, посещаван от над 2 млн. туристи годишно. Този голям туристически поток обаче е една от причините, застрашаващи съществуването на рифа. Коралите са много крехки и могат лесно да се чупят от водолази, от разхождащите се туристи в плитчините и от използваните плавателни съдове. Опасен фактор за разрушаването на рифа е и замърсяването на водите, което води до повишаване на температурата им.
Големият Бариерен риф
Много видове животни са донесени в Австралия от заселниците от различни континенти. Впоследствие те нанасят вреди на местната природа. Сред първите пришълци било дивото куче динго, което аборигените пренесли от Азия преди повече от 40 000 години. То започнало да унищожава местните двуутробни хищници /двуутробен тасманийски дявол и двуутробен вълк / и тревопасните двуутробни бозайници. Някои пренесени видове като жабата ага и дивият заек за кратко време увеличили популацията си толкова, че се превърнали в истинска напаст за земеделието и сериозно нарушили крехкото равновесие на природните екосистеми. Пренесените домашни животни днес са гръбнакът на животновъдството не само в Източна Австралия, а и в останалите щати на континента. В Австралия има над 110 млн. овце и около 29 млн. глави едър рогат добитък - /отглеждан за месо и мляко/. Те се развъждат в обширните пасища, които заемат около 90% от стопанисваните земи в страната. В щата Куинсленд се отглеждат повече от 1/3 от говедата, а в Нов Южен Уелс броят на овцете е около 40 млн. Повечето от стадата се развъждат в огромни ферми /ранчо/. Австралия е най-големият производител и износител на висококачествена мериносова вълна в света.
Кенгуру – символ на Австралия
ИСТОРИЯ. До Австралия първи достигат холандските мореплаватели – Вилем Янсон, Абел Тасман, в средата на XVII век. През 1770 г. английският изследовател Джеймс Кук открива Източна Австралия и обявява континента за британско владение.На 26 януари 1788 г. английският мореплавател капитан Артър Филип докарва в залива Джаксън първите преселници – британски затворници, и построява първото селище – Сидни /днес най-голям град на страната/. От този момент до 1853 г. Австралия е използвана като каторга, където били заточени около 160 000 британски затворници. По-голямата част от тях били заселени в източно-австралийските селища. През 1851 г. в щата Виктория е открито злато и това поставя началото на „златната треска“ /1851-1861 г./, привлякла над 15 000 златотърсачи от всички краища на света с надеждата за бързо забогатяване.
След Втората световна война австралийското правителство обявява широка имиграционна програма. В страната пристигат около 5,5 млн. чужденци /над 50% от тях са британци и голям брой германци, холандци, италианци, гърци и сърби/. До 1973 г. Австралия прилага избирателна имиграционна политика – приема само хора от европеидната раса. Днес над 90% от населението са с европейски произход, но през последните десетилетия се увеличава броят на малцинствата от Азия и Близкия Изток.
Австралийски аборигени
Населението на Австралия е много разнородно, съставено е от над 150 народности. . Австралийското население има висок стандарт на живот, но разликата между богати и бедни продължава да се увеличава.
Като член на Британската общност главен търговски партньор на Австралия е Великобритания, но тя разширява търговските си връзки със САЩ и с много азиатски страни /най-вече с Япония/. През 1999 г. се провежда референдум и Австралия запазва статуквото си в състава на Британската общност с държавен глава кралицата на Великобритания. Много австралийци, особено по-младите, искат страната да бъде самостоятелна република.
На Източно-австралийското Тихоокеанско крайбрежие на Австралия се намират 3-те най-големи градове на страната – Мелбърн /столицата на щата Виктория/, Брисбейн - /столицата на щата Куинсленд/, и Сидни - /столицата на щата Нов Южен Уелс/.
Построен на обширния залив Джаксън – един от най-красивите заливи в света, град Сидни се е превърнал в най-многолюдния град на страната и в най-важния търговски център. Сидни е и важна туристическа дестинация, която привлича над 4,9 млн. туристи годишно.
Преди пристигането на европейските заселници в Австралия живеели повече от 1 млн. аборигени. Европейците донесли непознати заразни болести, срещу които аборигените нямали имунитет и хиляди от тях са измрели от едра шарка, туберкулоза и грип. Голяма част от аборигените били избити от белите заселници, за да заграбят земите им и защото ги смятали за кръвожадни диваци.
Дискриминацията на аборигените продължава и през XX век. Земите им са силно стеснени и в много случаи те са принуждавани да сменят начина си на живот – да се преселват в градовете и да живеят в жилищни резервати. До средата на 60-те години на XX век възрастните аборигени нямат право да участват в избори. Днес тази несправедливост е премахната. Широко е възприета аборигенската култура. Подобряват се здравеопазването и образованието на аборигените, и се предприемат мерки за възстановяване на правата им върху земите на техните деди. Въпреки множеството инициативи и програми аборигенското население все още е изолирано и по-бедно от другите австралийци. Средната продължителност на живот при аборигените е с 15 години по-ниска от тази на останалото население.
ЦЕНТРАЛНА АВСТРАЛИЯ включва Северната територия и крайбрежния щат Южна Австралия. Голяма част от Централна Австралия е заета от горещи пустини и полупустинни земи, с гъсто преплетени сухи храстови съобщества - /скръб/. Тя включва и „Големия червен център“ – в южната част на Северната територия, където всичко /скали, пясъци, почви/ е обагрено в червени тонове. Огромни площи от Централна Австралия са заети от пустините Симпсън, Танами и Голяма пустиня Виктория. Близо до границата на Северната територия и щата Южна Австралия, от запад на изток се простират няколко планински хребета. На около 200 км западно от Алис спрингс е разположен хребетът Макдоналд, висок около 1500 м. Най-северният район на Северната територия, известна като „Краят“, включва савани, бамбукови гори и мангрови блата по крайбрежието на Арафурско море.
Щатът Южна Австралия е разположен в южната част на континента край Големия Австралийски залив. Той е предимно низинен, само в югоизточната му част се простира силно разклоненият планински хребет Флиндърс, покрит с оскъдна храстова растителност на север и гъсти евкалиптови гори на юг. В непосредствена близост до Флиндърс се намира група безотточни езера - /Еър, Торънс, Фроум, Гарднър и др./, които са солени през по-голямата част от годината и само при случайни валежи се пълнят със сладка вода. Най-голямо е езерото Еър, на север от Флиндърс. Южна Австралия е най-сухият щат на страната. По крайбрежието климатът е субтропичен-сух, само в югоизточния край е субтропичен-влажен, с големи годишни валежи. Вътрешността на Южна Австралия /80% от площта/ е с тропичен-сух климат – годишните валежи са по-малко то 300 мм. Същите горещи и сухи климатични условия преобладават и във вътрешността на Северната територия.
Централна Австралия е рядко населен район. Голяма част от населението е съсредоточено на малки площи около Даруин, Аделейд и на полуостров Йорк и Еър. Главно пристанище и столица на Северната територия е Даруин. Градът възниква през 1872 г. и е наречен на Чарлс Дарвин. Още в миналото се развива като център на медодобивната промишленост, риболов и улов на бисерни миди. Построяван е 5 пъти, след като е разрушаван почти изцяло от тропични циклони. Днес Даруин е преуспяващ град с бързо нарастващо население.
ЗАПАДНА АВСТРАЛИЯ е най-големият австралийски щат. Характерен е с предимно сух и пустинен пейзаж. Значителни запаси на полезни изкопаеми и плодородни земи има в югозападната си част. Западна Австралия е обширна пустинна земя. Заобиколена е от Индийския океан на юг, запад и северозапад, и от Тиморско море на север. По-голямата част е заета от сухо пясъчно плато с надморска височина 300-400 метра, покрито с оскъдна растителност. Тук се намират три големи пустини – Голяма пясъчна пустиня-на север, Гибсън-във вътрешността, и голяма пустиня Виктория-на юг и югоизток. Във всяка от тях се срещат пустинни храстови формации, солени блата и езера.
Пустините имат горещ тропичен климат със средни температури над 30º С и годишни валежи под 200 мм. Западна Австралия е предимно горещ и сух район, но заради огромните разстояния се наблюдават съществени климатични различия. Крайните северни части имат горещ екваториален-мусонен климат, с влажен летен и сух зимен сезон. В крайния юг на щата климатът е субтропичен-средиземноморски /горещо и сухо лято и мека и влажна зима/. И в двете климатични области годишните валежи са над 1400 мм. Във вътрешността климатът е тропичен-сух, със средни дневни температури над 32º С.
Най-плодородните земи, подходящи за земеделие се намират в югозападния край на щата. Отглеждат се пшеница - /Западна Австралия е „житницата на страната/, овес, маслодайни култури, лозя и др. В другите части на щата е застъпено стадното животновъдство – мериносови овце, едър рогат добитък коне и др.
Водещо място по добив на полезни изкопаеми заема Западна Австралия. Тя дава около 30% от общия добив на полезни изкопаеми и около 2/3 от рудодобива на страната.Щатът има огромни рудни запаси – боксит, никел, желязна руда, злато. През 70-те години на XX век в района на Кимбърли са разкрити големи находища на диаманти. Днес Австралия е сред водещите страни по добив на диаманти. В Западна Австралия има и големи запаси на нефт и природен газ – основно в континенталния шелф на северозападното крайбрежие.
Пърт – Главният град на западна Австралия
От 60-те години на XX век Западна Австралия е с най-бързо развиваща се икономика в цялата страна, основана на селското стопанство и рудодобива, които дават около ¼ от приходите на щата. Днес в главен източник на доходи се превръща и туризмът.
Пърт – главният промишлен център на щата, бързо се разраства през последните десетилетия. Тук се развива стоманодобив, корабо- и автомобилостроене, хранително-вкусова, вълненотекстилна промишленост и др. Географски Пърт е близо до Сингапур, това благоприятства развитието на търговските връзки със страни от Югоизточна Азия.