Южна Италия

17 Март 2015

136

Южна Италия е широко географско, историческо и културно понятие, без да има някакво административно значение. Използва се за да обозначи южната половина на италианската държава, обхващаща южната част на полуострова, както и двата големи острови Сардиния и Сицилия и редицата по-малки такива. Включва в себе си административните региони Базиликата, Кампания, Калабрия, Пулия, Абруцци, Сицилия и Сардиния, която се числи към Южна Италия повече по икономически причини, отколкото по исторически и географски такива. Някои отнасят към Южна Италия и най-южните и източни части на Лацио, тъй като в исторически план те са били също част от Кралството на двете Сицилии.

Южна Италия носи уникално наследство от особена природа, археология и култура. Регионът е изпъстрен с известни туристически атракции като Кралския дворец в Казерта – някогашна резиденция на неаполитанските крале; крайбрежния район на Амалфи; Помпей, Херкулан и други известни археологически обекти (много от които са защитени от ЮНЕСКО).

Южна Италия също е добре известен с красивите си плажове, гористи местности и планини (запазени в няколко националните паркове), със своите средновековни градове, богата кухня и колоритен фолклор. Историята на Южна Италия може да се похвали с многобройни крале, кралици, принцове, папи, писатели, поети, философи, рицари, художници, архитекти, занаятчии, музиканти, учени, политици и фермери.

При своето посещение в Южна Италия не пропускайте да видите Неапол: третият по големина град в Италия, столица на провинция Неапол и на региона Кампания. Най-често чуваната фраза, която изниква веднага в съзнанието ни стане ли дума за този град е „Виж Неапол и умри!”. Освен красив, Неапол открай време е кошмарно неорганизиран и агресивен град и много хора през вековете са се питали какво всъщност е имал предвид анонимният автор на този израз. Една от зловещите версии е, че фразата е свързана с честите епидемии от холера. По-нова версия за тези bons mots е историческият факт, че проституцията – с невиждани размери в града между XVIII и XX век, е основен източник на сифилис на Стария континент. Съвремието продължава по напълно постмодерен начин да обогатява “Виж Неапол и умри!” с нови прочити. Един от последните е заглавие на статия за организираната престъпност в италианския юг - историческият център на града е най-сериозното укрепление на Камората. Неапол обаче има и красиво лице. Той е един от световните градове с най-голяма гъстота на културни ресурси и паметници, които свидетелстват за неговата историческа и художествена еволюция. Историческият център, включен в списъка на световното културно наследство на Юнеско, е резултат на застъпването на архитектурни стилове, като обхваща приблизително 2800 години история и наследство на различни цивилизации - фактори, допринесли за една универсална стойност без еквивалент. Върху една относително малка територия се намират голям брой замъци, кралски резиденции, величествени сгради, исторически църкви, останки от класическата епоха. Можете да се възхитите на наследството на тази хилядогодишна история в целия град и околностите му. Все пак, слабото разработване и липсата на средства за евентуална реставрация, водят до разруха или упадък на част от това наследство (има повече от 160 църкви в историческия център с тежки структурни проблеми, сгради, а също така фонтани, обелиски, антични архитектурни обекти и др.). За да се справят с тази спешна ситуация, много граждански организации търсят намесата на ЮНЕСКО. Също така, въпреки постоянния ангажимент на асоциациите за защита на неаполитанското наследство, които навременно уведомяват компетентните органи за най-критичните ситуации, случаите на разруха засягат също и различни обекти извън центъра на Неапол.

След кратка разходка в Неапол се отбийте в Дворецът Казерта – неаполитанският съперник на Версай. Казват, че когато неаполитанският крал Карлос III де Бурбон видял за първи път новопостроения си дворец, той бил толкова впечатлен от красотата му, че поискал да изтръгне сърцето си.Не след дълго обаче станал крал на Испания и така и не прекарал и един ден в него. Първоначалната идея била дворецът да се намира в Неапол, но заради уязвимостта на града по море било избрано намиращото се недалеч селище Казерта. Имало е планове между Казерта и Неапол да бъде изграден широк 20-километров път, който да свързва двете селища, но тази идея така и не се реализирала.

Може би най-посещаван в тази част на Южна Италия е Помпей: разрушен при изригването на вулкана Везувий през 79 г., който по ирония на съдбата е и причина Помпей да е обявен за най-добре запазения античен град. Помпей е открит за света през 16 в., когато работници, прокарващи водопроводен канал, се натъкват на руини от сградите. През 18 век археолозите изваждат на бял свят древните сгради и вкаменени в различни пози тела на жителите. Днес на територията на Помпей вече не се провеждат мащабни археологически проучвания. Вече са напълно разкрити около две трети от града и над половината постройки са реконструирани напълно. Знае се как точно е изглеждал целият град. Установено е наличието на много кладенци, които били използвани за водоснабдяване преди да бъдат построени акведуктите. Около Форума са открити пазари, служебни постройки, храмовете на главния римски бог Юпитер и на Аполон, статуи, арки и други постройки. Предимно по кръстовищата били строени малки олтари. Интерес представляват и обществените бани, амфитеатърът и термите, както и бордеите, пръснати из целия град. Еротични картини има из целия град. От запазените графити, могат да се разберат дори имената на хората, които предлагали еротични услуги и цената, която клиентите трябвало да заплатят. Повечето от жените, които проституирали в Помпей идвали от източната част на империята и били робини.

Посещението ви в Южна Италия не може без разходка до остров Капри: магнетичен и приказно красив. Има два варианта – да заобичате или да намразите Капри. Ако сте любители на природните чудеса, легендите и комбинацията от екзотика и древни руини, то този остров е точно за вас. Ако обаче избягвате шумните, гъстонаселени курорти, претруфените хотели и заведения и твърде многото разходи, по-добре стойте далеч от него. Просто защото стъпите ли в Капри, местната атмосфера така ще ви завладее, че няма да усетите как портфейлът ви изтънява, времето напредва, а на вас ви остават толкова много места за посещение. Една от главните атракции на остров Капри е феноменът „Лазурната пещера“, която е задължителна спирка на всички посетители. Тя се намира на самия морски бряг в северната част на острова, а дъното й е под водата. Тъй като входът е много нисък, когато преминава лодка през него, туристите трябва да легнат, докато водачът им я издърпа със специална верига. Заради странното завихряне на вятъра във вътрешността й, от векове насам се смята, че това всъщност са чародейните гласове на морските сирени, които обитават тези земи. През Втората световна война екипажи на италиански, английски и германски подводници твърдели, че уредите им улавяли странни звукови вълни в морето. Пещерата е декорирана със статуи, в които тюркоазеносинята вода се отразява и така се създава усещането за една лазурносиня реалност. Дневната светлина прониква през подводен отвор точно под входа, пречупва се през водната повърхност и осветява вътрешността. В същото време, във водата се отделят мехурчета, които създават едно сребристо сияние.

До остров Капри може да се стигне с ферибот от Неапол или Соренто. Любителите на живописните, лъкатушещи по склоновете на планината пътища могат да изберат Соренто за своя изходна точка. Така ще могат да се насладят на несравнимата красота на крайбрежието на Амалфи и на характерния скалист стръмен бряг, от който се откриват прекрасни панорамни гледки към целия залив. Амалфийско крайбрежие всъщност е названието на северния бряг на Салернския залив. Названието му е известно от 9-ти век, когато днешния град Амалфи е бил морска република.