Черна гора

19 Февруари 2013

118

Черна гора е най-малката република от бившата Югославска федерация. Заема площ от 13,8 хил. кв. км. Граничи на северозапад с Босна и Херцеговина, на североизток със Сърбия, на изток с Македония, на юг с Албания и на югозапад с Адриатическо море. Обхваща части от Динарските планини (простираща се през Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Албания).

Името „Черна гора” вероятно идва от недостъпните гори, защото Динарските планини в страната са най-недостъпни на Балканския полуостров. По високите планини снегът никога не се разтопява изцяло. Най-висок връх е Боботов Кук 2522 м в планината Дурмитор. Тук са планините Беласица, Проклятие, Волуяк, Трескавац, Ловчен и др. В планината Кривошие, в околностите на Църквице, е най-валежното място в Европа. В планините много реки са издълбали каньони, които съперничат само на Гранд Каньон на река Колорадо. Реките са: река Тара (наречена ”Сълзата на Европа”, издълбала каньон 1300 м), Морача, Сушица, Мртвица, Лим и др.

Равнинните части са около Шкодренското езеро (една част е в албанска територия) и Адриатическото крайбрежие. В крайбрежието вирее средиземноморска растителност (цитрусови плодове, нарове, бадеми, смокини, магнолии, дафиново дърво, евкалипти и др.

Населението е 660 хил. жители черногорци, които са най-близко до сърбите по език и религия, служат си с кирилица. След разпадането на Югославия от 2006 г. Черна гора е самостоятелна държава.

Черна гора е сред малките и слабо развити в икономическо отношение бивши югославски страни. Развива се черната и цветната промишленост, дърводобив и дървопреработване, животновъдство (39 % от територията се пада на планините), текстилна и хранително-вкусова промишленост. В адриатическото крайбрежие се развива и туризъм. Тук са курортите Будва, Бечичи, Свети Стефан и др. Главни пристанища са Бар, Котор, Тиван и Улцин.

Подгорица (120 хил.жители) е столица на страната. От 1946 до 1992 г се наричаше Титоград. Разположен е на река Морча в Зетската котловина. Има предприятия за платове, мебели, цигари и хранително-вкусова промишленост.

Цетине (15 хил. жители) е бил столица на страната до 1918 г. Той е бил център на революционното движение на Черна гора. Тук през 1910 г. се провъзгласява кралство Черна гора с крал Никола. В историческият Цетински манастир са погребани най-видните черногорски владетели. В Цетине е запазена сградата на българското посолство и българското знаме и герб.

Бар е пристанище и курортен град на Ядранско море. Край града е най-старото маслиново дърво в света на повече от 2000 години.

В Пераст през XVI век било открито морско училище от Марко Мартинович, в което Петър Велики през 1698 г. изпратил руски младежи, за да изучават морското дело.

Котор е разположен в Которския залив (на италиански означава уста, защото прилича на уста). Той е запазил атмосферата на Венеция и Дубровник и е под закрилата на ЮНЕСКО.

История

В земите на Черна гора първоначално се заселват илирите. По-късно те стават част от Римската империя, а от 395 г. на Византия. По време на Великото преселение на народите славяни от сърбо-хърватската група претопяват местното население. Създава се княжество Дукля.

През по-голямата част от историята си Черна гора е независимо княжество управлявано от няколко династии. До ХІV в. се нарича Зета, след това е известно със сегашното си име. През 1499 г. османците завладяват княжеството. Те не успяват да постигнат сигурност и стабилност на властта си поради трудния планински терен и отдалечеността от столицата Истанбул. Черна гора се обособява като княжество на 13 март 1852 г. Столица на княжеството е град Цетине. Според решенията на Берлинския конгрес (1878 г.) страната получава независимост.

След обявяването на независимостта територията й обхваща 10 административни единици. Паричната единица - перпер е въведена през 1906 г. На 28 август 1910 г., черногорският княз Никола І Петрович Негош се провъзгласява за крал. Принц Никола от рана възраст се занимава с атлетика, бойни изкуства, пише поезия, учи в Париж. Извършва редица реформи в черногорската армия, администрацията, образованието. Черна гора участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като част от Балканския съюз и на страната на Сърбия.

През Първата световна война е съюзник на Антантата и е завладяна от Австро-Унгария. През 1918 г. крал Никола е изпратен в изгнание в Париж, но продължава да предявява претенции към черногорския трон, до смъртта си в Антиб през 1921 година. Той е погребан в Италия. През 1989 г. останките на крал Никола, кралица Милена и на две от дванадесетте им деца са препогребани в Черна гора. Крал Никола І е прадядо на цар Симеон Сакскобурготски.

В годините след войната до 1941 г. Черна гора е съставна част от Кралството на сърби-хървати-словенци и на Югославия. През 1941 г. е окупирана от италианците, а след излизането им от войната - от Германия. В периода 1945-2003 г. Черна гора е част от Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) и Съюзна република Югославия.

На 7 юли 1963 г. Народна република Черна гора е преименувана на "Социалистическа република Черна гора" (промяната е ратифицирана от федералната конституция и на новосъздадената черногорска конституция; и двете създадени през 1963 г.). След изборите през 1992 г. названието "социалистическа" отпада от името на републиката. От 2003 до 2006 г. тя е дял от Сърбия и Черна гора. На 21 май 2006 г. в Черна гора се провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост. На 3 юни същата година черногорският парламент обявява официално независимостта на страната.

На 28 юни 2006г. Черна гора става 192-рият член на ООН. На 10 септември 2006 г. в страната се провеждат първите парламентарни и местни избори след обявяването на независимостта на Черна гора.

Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в държавата. Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на Първата световна война в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на династията на Петровичите. Тезата за отделната нация на черногорците се засилва след 1918 г.

Официалното становище на черногорската Скупщина след края на Втората световна война е, че черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различна от сръбската и другите славяни. Днес самите черногорци тълкуват етнонима черногорец различно. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската, а друга част смятат себе си като част от сръбската нация.

Над 74% от черногорците са православни християни, повечето последователи на Сръбската православна църква, но има последователи и на самообявилата се за автокефална Черногорска православна църква. Мюсюлманите в Черна гора съставляват 17.74% населението. Те се разпределят в три главни етнически групи: бошняци, определили се, че говорят босненски, мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език и албанци мюсюлмани. Албанците християни, главно католици населяват югоизточната част на страната, главно община Улцин, но се доближават и до Подгорица. Бошняците мюсюлмани и албанците мюсюлмани живеят главно в Северна Черна гора в областта Санджак. Малка група хървати, живеят по крайбрежието, най-вече по Бока Которска.

По конституция, Черна гора е „демократична, социална и екологично чиста държава“. Начело на държавата е президент избиран за 5 години след преки тайни избори. Президентът на Черна гора е и член на Върховния съвет за сигурност. Висш законодателен орган е Скупщината (Скупштина Републике Црне Горе) с четиригодишен мандат, която назначава министрите от кабинетаи съдиите във всички съдилища. Изпълнителна власт се осъществява от правителство с министър-председател (Влада републике Црне Горе).