Хаити
Площ: 27 750 km²
Население: 10.6 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 8.9 млрд. - $ 830/ч. /2015 г./
Основен износ: кафе, захар, занаятчийски стоки.
Хаити е най-бедната страна в Западното кълбо и една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Има малко природни ресурси, почти неразвита промишленост и примитивно селско стопанство. Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – Ayiti означава Планинска земя. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати.
ГЕОГРАФИЯ. Хаити заема западната 1/3 от остров Хаити - /Испаньола/ и редица по-малки острови. Хаити е третата по големина страна разположена на Антилските острови след Куба и Доминиканската република, като с Доминиканската република има сухопътна граница с дължина 360 км. Най-близкото разстояние между Хаити и Куба е само 80 км. Дължината на бреговата ивица е 1171 км., което я прави втората по дължина на Антилските острови след тази на Куба.
Релефът на Хаити е планински, пресечен от долини и равнини. Северната част е заета от Северния масив, който е продължение на главния планински масив Кордилера Централ от Доминиканската република и Северното плато. На юг от Северния масив е разположено Централното плато. Най-южната част на острова е заета от планинския полуостров Тибурон. Най-високата точка в страната е връх Ла Сел - (2680 м).
Климатът е тропичен – пасатен - горещ и влажен. Средните месечни температури са между 22º - 28º С. Валежите са 1000 – 2000 мм/годишно. Сред многобройните реки и потоци най-голяма е река Артибонит, която е плавателна. В Хаити има две големи езера – Пелигре и Соматр.
Островът често е разтърсван от земетресения. Земетресението от 12 януари 2010 г. с магнитуд 7 по скалата на Рихтер взима повече от 170 000 жертви.
Природата на Хаити
Днес горите заемат едва 7% от площта на Хаити, изсечени са, за да се освободят обработваеми земи.
ИСТОРИЯ. От хаитяните 95% са потомци на африканските роби-негри, които испанските колонизатори докарали, за да работят в захарните плантации. През 1804 г. голямо въстание на робите завършва с успех и Хаити става първата негърска държава в Карибския регион.
Островът, в чиято западна част е разложена република Хаити, е открит от Христофор Колумб в края на 1492 година. Колонизиран е от испанците, които го наричат Еспаньола. По-късно - през 1697 г. Испания отстъпва на Франция западната му част. Както в почти цяла Америка, местното население изчезва вследствие на болестите, донесени от европейците и жестокостта им. На мястото на индианците са докарани негри – роби от Африка, които да работят в плантациите на колонизаторите.
В края на XVIII век Хаити е най-богатата френска колония на Западните Индии. Вдъхновени от Френската революция, в 1791 г. робите вдигат въстание. След повече от 12-годишна борба, през 1804 г. е провъзгласена независимостта на страната. Така Хаити става първата „черна република“ на Карибите. Тя придобива и настоящето си индианско име на острова – Хаити. През 1844 г. източната част на острова се отделя и се обособява Доминиканската република. Между 1915 и 1934 г. Хаити е окупирана от САЩ. По-късно от - 1941 до 1945 г., САЩ превръщат Хаити в своя военна и продоволствена база по време на Втората световна война.
Децата на Хаити
В периода 1957 - 1971 г. Хаити е под диктатурата на Франсоа Дювалие - /Папа Док/. През 1971 г. синът на диктатора - Жан-Клод Дювалие, е провъзгласен за президент. В 1986 г. Дювалие–младши е свален от власт с преврат. Последващите 30 години са поредица от преврати и нестабилност за страната.
Столица на Хаити е град Порт-о-Пренс /990 хил. ж./. Официален език е френският, който се владее само от 10% от населението. Масово се използва карибски креол. Основната религия в Хаити е християнството, но половината от населението изповядва и вуду. Страна пострада изключително тежко при катастрофалното земетресение през 2010 г.
ИКОНОМИКА. В долините и равнините живее около 80% от населението. Обработваемата земя в Хаити е около 1/3 от площта на страната. В земеделието е заето над 70% от населението на страната. Повечето фермери отглеждат върху малки парцели царевица, ориз, просо, банани, маниока, колкото да изхранят семействата си. По-големите плантации са малко и в тях се отглеждат кафе, памук, захарна тръстика, какао, сизал за износ. По-голямата част от земеделските земи са силно ерозирали. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. Кафето е основен продукт, произвеждан главно за износ.
В Хаити са открити находища на злато, боксит и мед, но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранително-вкусовата и циментовата. В нея са ангажирани само 5% от заетите в страната.
Туризъм. След тежък и мъчителен период на възстановяване от природни бедствия и политическа нестабилност, Хаити постепенно се изкачва в топ-листата за дестинации на туристите, търсещи екзотични маршрути.