Унгария

17 Юли 2014

329

Унгария се намира в Централна Европа и има площ 93 000 кв. км. Подобно на Австрия, Швейцария, Чехия и Словакия, тя е вътрешно-континентална страна без излаз на море. На територията й се пресичат важни международни пътища. Граничи със Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия, с Румъния и Украйна. Паричната единица на страната е форинт.

За разлика от своите съседи, Унгария е равнина страна. Река Дунав, която пресича страната на две части и тече от север на юг, има протежение от 420 км. Страната се дели на 4 природни области. Най-обширната е Алфьолд – “голямата равнина”, заемаща половината от територията на страната. Намира се на левия бряг на р. Дунав и през нея протича р. Тиса. В тази част на страната са запазени кътчета от известната унгарска степ (пуста). В северозападната част на страната е втората област – Киш Алфьолд – “малката равнина”. По десния бряг на р. Дунав се простира Дунантул (дунавската равнина). Четвъртата област се простира на север до езерото Балатон и се нарича Мезелфьолд. Най-високата планина в Унгария е Матра с най-висок връх Кекешетьо (1015 м.). Други планини в страната са Бюк, Баконь, Мечек.

Унгария разполага със запаси от черни въглища и по-малки залежи на железни, медни и манганови руди. Най-голямото богатство на страната е бокситът, по чиито запаси отстъпва само на Гърция и бивша Югославия в Европа.

Унгария попада в областта с умереноконтинентален климат. Лятото е горещо и засушливо, което налага изкуствено напояване.

Река Дунав е главната водна артерия на страната. Втора по значение е р. Тиса, която е плавателна в долното си течение. Езерото Балатон (площ 591 кв. км., дълго 77 км. и широко 17 км.) е наричано “унгарското море”. На границата с Австрия е езерото Фертьо (на немски - Нойзидлерзее), като ¾ от него е в Австрия.

Унгария е много богата на минерални извори. Най-големите са в Будапеща, използвани още от древността, което е дало и тогавашното име на града – Аквинкум.

По-голямата част от територията на страната е заета от плодородните черноземни почви, простиращи се в средно дунавската низина. Това определя и много голямата производство в Унгария на зърнени култури, слънчоглед, овощни градини и хубави лозя.

Населението на Унгария е около 10,2 млн. души. Унгарците спадат към угро-финската езикова група и са родствени с финландците, прабългарите, дори има известна връзка с тюрките. По характер, темперамент и бит унгарците са много близки до българите. Чардашът, романсите, лютият гулаш и токайското вино са нещата, които искат да видят и опитат туристите, идващи н Унгария – страната на Лайош Кошут, Шандор Петьофи, Ференц Лист, Имре Каламан. Унгарците представляват 90 % от населението на страната. От малцинствата по-големи са циганите (4%), немци (около 2,6 %), сърби, словаци, румънци. Унгарците по вероизповедание са католици.

Около 1 млн. унгарци са емигрирали в САЩ и Западна Европа, а други 3 млн. души живеят в Румъния (Банат и Трансилвания), в Сърбия и Словакия. Средната гъстота на населението е 110 души на кв. км. В района на Будапеща живее около 1/3 от населението на страната. Покръстването на унгарците е станало през 1001 г. от крал Ищван (Стефан), провъзгласен за светец. По онова време в състава на Унгария са влизали Славония, Хърватско, Трансилвания и Далмация.

Сред градовете на Унгария най-голям е Будапеща с население 2,5 млн. души. Той рязко доминира над останалите градове, които са под 220 000 души – Мишколц, Дебрецен, Сегед, Печ, Кечкемет, Дьор.

До края на I световна война Унгария е била в състава на дуалистичната Хабсбургска Австро-Унгарска империя. Императорът е бил коронясван и с унгарската корона. По настоящем Унгария е република с парламентарно управление.

Унгария възниква като самостоятелна държава в края на X в. Сто години преди това маджарите, североизточни съседи на България, са били победени от българския княз Симеон, напускат старите си поселища водени от своя водач Арпад и се установяват в Панония. За основатели на унгарската държава се сочат княз Гейза от рода на Арпад и неговия син Ищван, провъзгласил се през 1001 г. за унгарски крал.

През средновековието унгарското кралство играе важна роля в историята на Централна и Югоизточна Европа. Драматични са борбите между унгарците и османските завоеватели през XV – XVI в. Особено важна роля през този период е играл унгарския пълководец Януш Хунияди, оглавил заедно с полския крал Владислав III Ягело последния кръстоносен поход (1443 – 1444).

Известно е, че полско-унгарската рицарска армия прави опит да изтласка турците от Балканите, но на 10 ноември 1444 г. тя е разгромена при Варна от султан Мурад II. След тази катастрофа турците са били считани в продължение на два века за непобедими, което предопределя и съдбата на балканските народи. През 1526 г. при Мохач турците разгромяват унгарската армия и така се слага началото на 160-годишно турско владичество над Унгария. През 1605 г. избухва въстанието на Ищван Бочкай, довело до образуването на полуавтономно княжество, което се борело за окончателното освобождение на страната. През 1683 г. голяма турска армия начело с великия везир Кара Мустафа Кюпрюлю оглавява 100 000 турска армия, която обсажда Виена (Везирът бил голям почитател на жените; в харема си имал 1500 жени и още около 1000 наложници и робини.

През септември 1683 г. турската армия е била нападната под стените на Виена от полския крал Ян Собиески и от баварски войски, които й нанасят страшен разгром. Три години по-късно – през 1686 г. е освободена крепостта Буда и по-голямата част от Унгария, с което обаче се поставя начало на Хабсбургското владичество. Унгарците не се примиряват със своето положение и през следващите десетилетия водят борба за национално признание.

През 1811 г. тази борба, оглавявана от Ищван Ракоци, завършва с обещание за създаване на унгарска конституция, което обаче не е изпълнено. Това довежда до унгарската революция от 1848 г. оглавявана от Лайош Кошут и Шандор Петьофи. В нея участват селяни, занаятчии и представители на унгарската буржоазия. Революцията е потушена от Австрия с помощта на руски войски, изпратени от император Николай I, но с това проблемът не е решен.

През 1866 г. Австрия е победена от бързо засилващата се Прусия. На следващата 1867 година се стига до споразумение между австрийския император Франц Йосиф и водачите на унгарската аристокрация, известно като “Аузглайх”. Фактически се създава дуалистичната Австро-Унгария като австрийския император бил коронясан и за унгарски крал. През I световна война Австро-Унгария е на страната на Германия, заедно с България и Османската империя. След тяхното поражение Австро-Унгария се разпада и Унгария започва самостоятелното си съществуване в сегашните си граници.