Тунис
Площ – 163.6 хил. км²
Население – 10.98 млн. д. /2014 г./
БВП – $ 45.28 млрд. - $ 4075/ч. /2015 г./
Основен износ – фосфати, нефт, зехтин, маслини, цитруси.
Тунис е държава в Северна Африка. Граничи със Средиземно море на север и изток, с Алжир - на запад и на югоизток с Либия.
ГЕОГРАФИЯ. Повече от 2/3 от територията на страната е заета от ниски равнини (до 400 m над морското равнище). На северозапад се издигат източните разклонения на Атласките планини, с височина 1000 – 1200 m. На изток от Атласките планини към крайбрежието се простират низини с невисоки хълмове и многобройни солени езера. На югозапад и в централната част от страната сред хълмистите полупустинни равнини лежат безотточни засолени низини - (шоти). Южната част на Тунис е заета от пясъчната пустиня Рамел-ел-Абиад (северната част на Сахара). На север брегът е стръмен и скалист, с множество малки заливи, на изток – нисък, с лагуни и заблатени низини.
Тунис притежава значителни природни ресурси. От разкритите досега най-голямо промишлено значение имат нефтът и фосфатите. Проучените запаси от фосфати се оценяват на 3.5 млрд. т. Добиват се още олово и цинк.
Туристи в Тунизийска Сахара
Флората на Тунис е значително обедняла под влияние на активната дейност на човека. Само по северното крайбрежие все още се срещат области с пищна субтропична средиземноморска растителност. Гори има предимно в планинските райони - корков дъб, планински бор, туя и др. Големи площи имат маквисите. В Сахел преобладава тревно-храстова растителност от полупустинен тип – в т. ч. тревата алфа, която има голямо стопанско значение за хартиената промишленост.
Фауната на Тунис е сравнително бедна. В планините на Северен Тунис се срещат пантера, муфлон, глиган. За полупустинните райони са характерни чакал, ивичеста хиена, лисица-фенек, гризачи, змии.
От водното богатство на Тунис най-голямата река е Меджерда, която се влива в Туниския залив.
Пясъчните плажове
Климатът на Тунис е повлиян от Средиземно море и от пустинята Сахара на юг. В северната част на страната е субтропичен средиземноморски, а в южната – пустинен. Характерно за средизменоморският климат е меката влажна зима и изключително сухото и горещо лято. Южната част на страната има много по-малка надморска височина. Някои области дори са заети от депресии, които са разположени под морското равнище. Тези депресии се намират в централните части на Тунис и са запълнени от солени езера. Тук се намира и най-голямото солено езеро в цяла Северна Африка – Шот ал Джарид.
ИСТОРИЯ. В древността Тунис е населяван от либийски племена. От XII в. пр. Хр. финикийците основават тук свои колонии, сред които господстващо положение заема Картаген – център на голяма робовладелска държава. Градът-държава Картаген се е намирал на мястото на днешен Тунис. Завладян е от Римската империя вследствие пуническите войни. През 534 г. Тунис минава под властта на Византия. През VІІ в. е включен в Арабския халифат, което свързва страната с центровете на ислямската цивилизация. След периоди на относително спокойствие и разрушителни нашествия, през XVI в. Тунис е завладян от испанците, а по – късно е включен в Османската империя - 1574 г. През 1881 г. Франция завзема Тунис и го превръща в своя колония. В периода 1942 – 1943 г. Тунис е окупиран от германския корпус на генерал Ромел. След Втората световна война в Тунис се разгръща мощно национално – освободително движение срещу френската колониална управа. През 1956 г. Тунис обявява независимост.
Тунис е интересна туристическа дестинация
Населението на Тунис се характеризира със следните етнически групи - араби – заселили се в Тунис при арабското нашествие в ранното Средновековие; бербери – живеят главно в планинските райони на Тунис. Населението е разпределено твърде неравномерно, като най-гъсто населена /75 - 100 д./ км²/ е северната част на Тунис.
ИКОНОМИКА. Добре развити са металургията, кожарството, хранително - вкусовата и химическата промишленост. Добиват се и фосфати, оловни и железни руди, цинк и нефт.
Голяма част от земите в Тунис могат да се обработват, като се напояват изкуствено. Най-плодородни са крайбрежните низини, със субтропичен климат, благоприятен за земеделие. Основните земеделски култури са зърнени храни (пшеница, ечемик, сорго, овес, царевица), цитрусови плодове (лимони, портокали, мандарини и др.), маслини - (първо място по производство и износ на маслини и зехтин в Африка), зеленчуци, лозя, фурми. Развъждат се овце, кози, говеда, камили. Около 60 % от територията на страната е пригодна за селскостопанско производство. Обработваемата площ е съсредоточена главно в северната и североизточната част на Тунис.
Най-големият град, с многобройно население в държавата, е столицата Тунис - /750 хил. ж./. Градът е разположен в северната част на страната, на брега на Туниското езеро и Средиземно море. Най-посещавани от туристите са старите дворци и джамии, Националният дворец Бардо, Музеят на ислямското изкуство и близките до град Тунис останки на древния Картаген.
Тунис е една неповторима страна с интересна флора и фауна. Неповторими гледки и страхотни изживявания. Завладяваща история и добра политика. Гостоприемно население и отличен туризъм. Природно надарена страна /топъл климат и красиви пясъчни плажове/ и с множество красиви градове. Заслужава си да се посети !