Съединението на Източна Румелия с Княжество България
01 Април 2012
80
Берлинският договор от 1878 г. разпокъсва възобновената българска държава. Населението на Южна България (Източна Румелия), Македония и Одринско започва борба за национално обединение. През 1885 г. в Пловдив е учреден Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). По примера на дейците на Априлското въстание, БТЦРК се стреми към извършване на съединението с революционни средства, по-късно се издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. В края на август започват вълнения и демонстрации в много селища. На 6 септември български войски и чети влизат в Пловдив и завземат конака, румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението. На 8 септември в Търново княз Александър I Батенберг издава манифест, с който обявява, че приема Съединението. Сръбският крал Милан реагира крайно рязко на Съединението, което нарушавало равновесието на полуострова и в началото на ноември Сърбия напада България. С военната си победа над Сърбия България утвърждава завинаги делото на Съединението, което получава международно признание с подписването на Българо-турската спогодба през 1886 г.