Словения

09 Май 2012

277

Словения е първата страна, която излезе от федерацията на бивша Югославия и обяви своята независимост през 1991 г. Разположена е в най-северозападната част на Балканския полуостров. На запад граничи с Италия /232 км/, на север с Австрия /330 км/, на изток с Унгария /102 км/ и на юг с Хърватия /670 км/. Има малък излаз на Адриатическо море, на север от полуастров Истрия и на юг от Триест, където са пристанищата Копер, Изола, Порторош и Пиран. Дължината на морският бряг е 46 км. Площта на страната е 20 хил. кв. км. Парична единица е еврото. От 2004 г. тя е член на Европейския съюз.

В Словения преобладава планинският и хълмист терен. В северната част на страната, в областта Горненско, се издигат Юлианските Алпи или Източните /Словенски/ Алпи, с най-важен дял Кароване. Най-висок връх в тях е Триглав, 2863 м. В югозападната част на страната, наречено Натранско, южно от Любляна, eплатото Крас (Карст), което е най-голямата карстова област в Европа. Типичните тук форми са дали названието на този тип релеф от класификацията на общата геоморфология.

В долината на река Пивка е световно известната пещера Постойна, в която туристите влизат с железница, дълга 3 км, а в една от залите се изнасят концерти, като се използва перфектната акустика. Общо пещерата е дълга 21 км. Има зали високи 50 м. Галериите за пешеходци с осветление са дълги 5 км. Достъпни са галериите с великолепни пещерни образувания. Река Пивка влиза под земята с името Унца и след нейното подземно пътуване вече е с име Любляница (това е реката, която минава през град Любляна).

Общо в Словения има 15 хиляди пещери, 17 са благоустроени за посещения. Много красиви са околностите на Блед – Бледското и Бохинското езеро, където е бившата лятна резиденция на Йосиф Броз Тито. Най-големият зимен курорт в страната е Кранска гора, следван от Марибор.

Източната част на страната е заета от областта Долненско, от Любляна до Карловац - продължение на унгарската равнина Панония. Това е житницата на страната. Хълмистата област Щайерско е на границата с Хърватия.

Страната е богата на оловни-цинкови и уранови руди, живак, барит, каолин, кварцов пясък. Има малко нефт и въглища.

Главни реки, протичащи през страната са Сава, Драва, Крка, Випава, Соча и редица техни притоци, извиращи от Юлианските Алпи. Те имат голям пад и са удобни за добив на електроенергия.

Населението на страната възлиза на 2 млн. Словенците са южни славяни с език много близък до сърбохърватския, но по-напевен, и е под влияние на немския език. Естественият прираст е отрицателен (- 1) промил. Етническият състав е: словенци - 83%, хървати – 2%, сърби – 1% и др.

Гъстотата на населението е 99 души на кв. км. Градското население е 51%. Използват латинската азбука. Това са най-образованите хора в Бивша Югославия. До разпадането на Австро-Унгарската империя на Хабсбургите са били в нейния обсег от 1262 г. до 1918 г. Словения е парламентарна република, която се отдели от Югославия след десетдневна война през 1991 г. Административно се поделя на 148 общини.

Според Пауло Румиц словенците са невероятен народ. Те са твърдоглави като германците, загадъчни като финландците, горди като унгарците и прецизни като швейцарците. Често ги наричат ”прусаците на Балканите”.

Словения бе най-развитата страна в бивша Югославия, с най-висок жизнен стандарт. Словения е с най-малка детска смъртност. Богата е на хидро и горски ресурси. Освен водни електроцентрали по реките Сава, Драва и Соча, в страната е изградена атомна електроцентрала в Кршко с мощност 632 мегавата.

Делът на ядрената електроенергия е 43,3%. Евтината електроенергия позволява развитието на черната и цветна металургия. Машиностроенето обхваща производства на водни турбини, автомобили, вагони, мотоциклети, домакински електроуреди, стругове, селскостопански машини, метални конструкции, текстил, обувки и др.

Селското стопанство има второстепенно значение. То е модерно и интензивно. Малките площи обработваема земя в общи линии задоволяват нуждите на населението. Отглеждат се картофи, просо, елда, хмел, ябълки. Във Випанската долина има лозя и градини за ранни зеленчуци. Има добри условия за развитието на животновъдството. Конезаводът в Липица, основан през XVв., отглежда породисти коне, от които се доставят за испанското училище по езда във Виена.

Словения заема важно кръстопътно положение. През страната преминават шосеен и ж.п. път от западна Европа към Истанбул и Близкия изток.

Любляна (280 хил. ж.) е столица на страната. Разположен е на река Любляница на вливането й в река Сава. Илирите нарекли древния град Емон. Немското му име е Лайбах. Бил е главен град в областта Крайна. Сега е важен транспортен, промишлен, културен и просветен център. Университетът датира от 1744 г.

Марибор (130 хил. ж.) е втори по големина град.

Копер е пристанище в полуостров Истрия. Наричат го „Баварски Хонконг”, защото се изнасят автомобили от Бавария, а се внасят стоки от Китай, Япония и Южна Корея.

ИСТОРИЯ

В древността територията на днешна Словения е населявана от илири и келти. Националният музей и други музеи в страната съхраняват многобройни артефакти от периода между 1000 г. пр.Хр. и 300 г. пр.Хр.

Римляните започват да проникват в през ІІ в. пр. Хр., а век по-късно превръщат областта в своя провинция. Те построяват главните пътища и изграждат селища по тях, много, от които са оцелели до наши дни: Емона (Любляна), Celeia (Целье), Poetovio (Ptuj), Кастра (Ajdovščina).

През VІв. в словенските земи се заселват славянски племена. Първоначално те са включени в държавата на Само, по-късно в княжество Карантания, а през 788 г. Карл I Велики ги присъединява към Франкската империя. След създаването на Свещената Римска империя през ХІ-ХІІІв. от словенските земи са образувани княжествата Каринтия, Щирия, Крайна, Истрия. В края на ХІІІ в. част от Словения преминава под властта на австрийските Хабсбурги и през следващите векове с изключение на четири годишното Наполеоново управление, тя е част от Австрийската империя.

На 1 декември 1918 г. след разпадането на Австро-Унгария част от Словения влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия), друга част - в Австрия, трета - в Италия. След Втората световна война (1945) Словения е една от републиките на Федеративна народна република Югославия (от 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия). Според Лондонското споразумение (1954), сключено между Югославия и САЩ, Великобритания, Франция и Италия, територията на Триест е разделена: градът с пристанището е даден на Италия, по-голямата част от прилежащата му област на Словения. По време на комунистическата епоха, Словения е най-проспериращата република в Югославия.

През септември 1989 г. Общото събрание на югославската република Словения гласува изменение на конституцията за отстояването правото на Словения да се отцепи от Югославия. На 23 декември 1990 г. 88% от населението гласува на референдум за независимост и на 25 юни, 1991 г. Република Словения обяви своята независимост. В почти безкръвната 10-дневна война с Югославия последва оттеглянето на югославските сили, след като Словения демонстрира твърда съпротива към Белград.

Конституцията на независима Република Словения е приета на 23 декември, 1991. На следващата година държавата е призната от Европейската общност и е приета за член на ООН. На срещата на НАТО в Прага през ноември 2002 г. Словения получи покана за присъединяване към пакта. На референдум 66% от словенците одобряват влизането в НАТО. На 29 март 2004 г.Словения става официален член на Алианса. Същата година държавата е приета в Европейския съюз, а на 1 януари 2007 г. Словения стана първата от новите членове на ЕС, която приема еврото. Тя е и първият нов член на ЕС, поел председателството на организацията през първата половина на 2008 година.

Словения е парламентарна демокрация и конституционна република. Властта се поделя между пряко избран президент, министър-председател и двукамарен парламент. Законодателен орган е парламентът, избиран пряко за четири години. В него с по едно място разполагат италианското и унгарското малцинство. Горната камара на Държавния съвет е съставена от пряко избраните председатели на общинските, държавните, професионалните и местните организации.

Държавен глава е президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от пет години. Министерският съвет е изпълнителен орган. Министър-председателят се номинира от президента и се избира от Народното събрание. Съдебната система се представлява от Конституционен съд като неговите девет съдии се избират от Народното събрание с 9-годишен мандат, редовни съдилища и прокурор.

На националния флаг на Словения е изобразен тривърхия Триглав - най-високия връх в Словения (2864 м). Държавата е може би единствената страна в света, на която националният празник е посветен на културата. Честват го на 8 февруари, когато се отбелязва годишнина от смъртта на големия поет Франция Прешерен. Годишните награди Прешерен са най-високите награди за най-важните постижения в областта на културата.

ИНТЕРЕСНО

Столицата на Словения е Любляна, град създаден от римляните. Официалният символ на града е дракон, който според легендата старогръцкият герой Язон убил. Любляна е избрана от ЮНЕСКО за световна столица на книгата за 2011 г., а Марибор - за Европейска столица на културата през 2012 г.

Първата словенска пощенска марка в тираж около 2 000 000 броя излиза на 26 юни 1991 г. Тя е издадена по повод провъзгласяването на независимостта на Словения. На нея е представена сградата на парламента. На 26 декември същата година излиза серия от марки с герба на Словения.

В Словения се организират интересни гастрономически фестивали - зеле фестивал, кестенова неделя. Най-древните словенски ястия се приготвят от брашно и булгур. Широко известни са обредните хлябове за празнични случаи, които в наши дни се предлагат под формата на плитки или венци – “щрукли”. Словенците ги приготвят по 70 различни начини, с пълнеж от сладко, месо или зеленчуци, както и хлебчетата “зганци”. Потица е традиционен словенски сладкиш, приготвен от тесто с орехи навито на руло.

Според преброяването от 2002 г. в Словения живеят: 83,06% словенци, 1,81% хървати, 1,98% сърби, 1,10% бошняци, 0,32% унгарци, 0,14% черногорци, 0,20% македонци, 0,31% албанци, 0,11% италианци, 0,17% роми. Католическа религия изповядва 57,8% от населението, православните християни са 2,3%, мюсюлманите са 2,4%, а 10.1% се определят като атеисти.

Официален език е словенският. Унгарски и италиански език говорят в граничните райони, немският език е често срещан в близост до австрийската граница. Босненски, хърватски и сръбски език говори 6% от населението. Унгарците и италианците имат статут на местни малцинства според словенската конституция, която им гарантира и места в Народното събрание. Словенският език е славянски език, написан на латиница. Средна продължителност на живота (2009) е 75,76 години за мъжете, 82,31 години за жените.