Сиера Леоне
Площ: 71.74 хил. км².
Население: 7.08 млн. д. /2015 г./
БВП - $ 4.563 млрд. - $ 710/ч. /2015 г./
Основен износ: диаманти, какао, титан.
Сиера Леоне е била колония на Великобритания до 1961 год. Раздирана от войни и конфликти, днес страната е една от най-бедните в света, с БВП 710 $/ч. годишно 2015 г./.
ГЕОГРАФИЯ. Сиера Леоне е съставена от ниско заблатено крайбрежие, на запад граничеща с Атлантическия океан, на север - с Гвинея и на юг с Либерия. Площта и е 71 740 км². Държавата е разделена на две от извиращата от Леоно-Либерийските планини във вътрешността голяма река Сева. В източната част на страната се намират високи плата и планини, както и най-високата точка на Сиера Леоне — връх Бинтимани - (1948 m). На север са разклоненията на масива Фута Джалон. Централните части са равнинни и са покрити от гори или селскостопански площи. Този регион заема 43% от територията на Сиера Леоне. Бреговата линия на Атлантическия океан е с дължина 400 километра, и дава на страната голям потенциал за добив на морски богатства и развитие на туризъм.
Климатът е горещ влажен, екваториален–по крайбрежието; субекваториален, с два сезона, предопределящи селскостопанската дейност — дъждовен от май до ноември, и сух от декември до май – /във вътрешността на страната/. Сухият сезон се отличава с присъствието на харматана — хладен вятър от Сахара, под чието влияние нощните температури могат да спаднат до 16º С. Средната годишна температура е 26º С. Валежите са изобилни – /до 2000 – 2500 mm, а в планините – до 4000 mm/.
Природата на Сиера Леоне
Речната мрежа е гъста и пълноводна. На север са високотревните савани, а на юг - гъстите екваториални гори с ценни дървесни видове - (тиково и махагоново дърво) и разнообразни диви животни - (шимпанзета и още 10 вида маймуни, крокодили, птици), много от които са застрашени от изчезване. Биоразнообразието е застрашено от сеч, нелегален улов на риба и минна дейност.
ИКОНОМИКАТА на страната се развива основно на базата на земеделие и добив на диаманти. Сиера Леоне е сред 10-те най-големи производители на диаманти и се нарежда сред най-значимите износители на титан, боксити и злато. Промишлеността е представена от добив на диаманти, от които 90 % се изнасят контрабандно, а официално - около 164 хил. карата. В селското стопанство са заети 80 % от активното население. Главни селскостопански култури - ориз, маниока, царевица, просо и батати. Животновъдството е слабо развито, за това пречи и голямото разпространение на мухата цеце. Отглеждат се едър рогат добитък, овце, кози, свине. Крайбрежието е богато на риба, като уловът е над 200 хил. т/год.
Населението е сред най-бедните в света. Броят му е над 7 млн. д. /2015 г./. Съставено е от 20 етнически групи. Образованието и здравеопазването са в тежко състояние – на 15 000 души се пада по един лекар. Столицата Фрийтаун /500 хил. д./ е разположен на скалист полуостров, където се намира най-голямото естествено пристанище в Aфрика. Градът е основан през 1787 година за освободените африкански роби от САЩ и Великобритания.
Училище в Сиера Леоне
ИСТОРИЯ. Гъстите тропични гори предпазват местното население от проникване на влияние от западноафриканските империи, а ислямът става широко разпространена религия едва към XVIII век. Контактите на европейски изследователи със Сиера Леоне са сред първите в Западна Африка. Страната е открита и картографирана през 1462 г. от Педро да Синтра, който дава наименованието ѝ /”Страната на Лъвска планина“/. През 1495 г. португалците изграждат форт в района на днешен Фрийтаун. Англичаните се включват в търговията с роби през 1596 г. Освободени роби по нареждане на англичаните изграждат Фрийтаун през 1787 година. В 1790 г. са проведени първите избори, в които взимат участие и жените. През 1807 г. търговията с роби бива забранена от британците и на следващата година хиляди роби биват освободени във Фрийтаун. Те идват от най-различни части на Африка, смесвайки се с прииждащи от Америка и Карибите имигранти. През 1961 год. Сиера Леоне получава независимост от Великобритания. След независимостта Сиера Леоне става член на Британската общност на нациите. Икономическото положение обаче продължава да бъде плачевно и страната си остава една от най – бедните в света, като значителна част от населението страда от множество болести и недохранване.