Държавите по света
Блог

Северна Македония

04 Април 2014
260

Република Северна Македония е нова южноевропейска държава, разположена в централната част на Балканския полуостров, без излаз на море, на 80 км от Солунския залив. Заема важно кръстопътно положение на пътищата от Централна Европа през Панонската низина и по долината на р. Вардар към Егейско море и от Адриатическо море на изток към Черноморския басейн.

 
Названието Македония е ново в географията. То се наложи през последния век като име на областта и бе прието като име на новата държава. Гърция се противопостави категорично срещу това, тъй като в древността така се е наричала античната държава на Филип и Александър Македонски. Знамето, което държавата прие през 1991 г., е златната шестнадесетлъчна звезда на Вергина на червен фон (от гроба на Филип Македонски). Това е вторият конфликт с Гърция. През 1995 г. Македония смени звездата на слънчеви лъчи.
 
Паричната единица на страната е денар.
 
На север Северна Македония граничи със Сърбия (221 км), на изток с България (165 км), на юг с Гърция (228 км) и на запад с Албания ( 151 км). На българската граница има три гранични пункта: Девебаир-Гюешево, Делчево-Благоевград и Ново село-Петрич. Границите с Гърция и България фактически са граници с Европейския съюз.
 
Северна Македония обхваща площ от 25 хил. кв. км. От балканските страни по-малки от нея са Черна гора и Словения. От 1993 г. е приета 181-та държава членка на обединените нации под името „Бивша югославска република Македония”.
 
Северна Македония е живописна планинска страна с 34 планини, от които 14 много високи, със снежни била. На котловините се падат 20 % от площта. Средната надморска височина е 829 м. Страната представлява мозайка от планини и котловини. В източната зона (Родопската част) са планините Беласица, Плачковица, Огражден, Осогово и Малешевските планини. Вардарската зона обхваща долината на река Вардар на изток от Пелагония. Пелагонийската зона обхваща плодородните Битолско и Прилепско поле още планините Нидже, Селечка, Бабуна, Караджица. В западната част са разположени планините Пелистер, Кораб, Шар, Бистра.
 
Общо в Македония има три сеизмични зони - Дринска, Вардарска и Струмишка. Според сеизмолозите в Македония  стават 8 % от заметресенията в Европа. Общо в страната има 105 пещери в карстови местности. Легендарната планина на Македония е Шар планина. Според редица учени, като Гризебах, тя е граница между три етноса – българи, сърби и албанци. Тя е втора по брой на езерата на Балканите след Рила. Титов връх, висок 2748 м. в Шар планина, е втори по височина след Голям Кораб - 2753 м, в едноименната планина.
 
Река Вардар е най-голямата река в Северна Македония. Извира от Шар планина при с. Вутрок. Името й се свързва с албанската дума „балд” – бял, чист. Дълга е 388 км, от които 301 са на македонска територия. Вардар има 37 притока, между които най-големи са Брегалница и Црна (Черна). През Източна Македония тече река Струмица, дълга 75 км, десен приток на река Струма. Река Црн Дрим изтича от Охридското езеро, наречено „Байкал на Европа”. Тук са и Преспанското и Дойранското езера. На остров в Преспанското езеро, в гръцката част, е открит гробът на цар Самуил.
 
Северна Македония е много богата на минерални извори– Скопски, Кумановски, Щипски, Дебърски, Кочански. Най-висока е температурата от 72 градуса в Банско край Струмица.
 
Населението на Северна Македония през 2004 г. е 2 009 387 души. От тях македонците са 66,7 %. На второ място са албанците (шиптари, арнаути) – 23 %. Това са т. нар. геги и тоски. Турците са 4 %. През 2004 г. естественият прираст е 5 промила. Източноправославните християни са 67 %, мюсюлманите – 30 %, други религии – 3 %.
 
Северна Македония е малка балканска страна, в която се развиват промишлеността, селското стопанство, транспортът и туризмът. В Югославия тя бе най-изостанала в стопанско отношение.
 
Страната произвежда електроенергия, като 91 % са от лигнитни центрове и 9 % отводни. Определено количество внася от България и Албания. Предстои строежа на газопровод от Русия през България.
 
Черната металургия обхваща производството на чугун, стомана, тръби и профили. Предприятията са в Скопие, Кавадарци и Куманово. Цветната металургия добива цинк, олово, злато, сребро. Медната руда се изнася. Бързо се развива машиностроенето. Завод за автобуси и ремаркета има в Скопие, за части на мотори в Кочани и Охрид, за земеделски машини в Куманово, Кавадарци, Струмица и Виница, за помпи и дъждовални съоръжения в Скопие и Щип, за хладилници в Битоля и др.
 
Химическата промишленост обхваща производството на изкуствени торове, киселини, пластмаси, бои и лакове, изкуствени влакна и сапун. За лекарства има фабрики в Скопие и Радовиш. Добри условия има за обработване на дървен материал, за изработване на мебели, за производство на хартия, целулоза и цимент.
 
Първите текстилни предприятия за шаек и гайтани се откриват през 1883 г. в Битолско и през 1890 г. в с. Магарево. След 1952 г. се откриват три текстилни комбината – в Щип за памучен текстил, в Тетово за вълнен и във Велес за коприна. Застъпени са също конфекционна, трикотажна и чорапена индустрия. Предприятия за кожи, обувки и чанти има в Скопие, Куманово и Охрид.
 
От селското стопанство най-голямо значение имат житните култури. Добивът на пшеница е 330 хил. т, което задоволява само половината от нуждите. Отглежда се и царевица, ечемик, овес и просо. От просото се прави боза и се отглеждат птици.
 
От техническите култури се отглеждат тютюн, слънчоглед, мак. Северна Македония се слави с овощарството си. Царица на овощните градини е ябълката. Тя е символ на внимание, любов и здраве. Отглеждат се още сливи, круши, череши, вишни, праскови, кайсии, орехи, кестени, нарове, бадеми, смокини. Животновъдството е стар поминък с големи традиции.
 
През Северна Македония преминава международен път Е 75 Остенде – Нюрнберг – Будапеща – Белград – Скопие – Атина. Подобрява се пътят Запад - Изток: Тирана –Скопие – Кюстендил – София. Първата жп линия е построена през 1873 г. През 1889 г. е осъществена връзката на север с Белград, а през 1894 г. Солун - Битоля. В строеж е линията Беляковци – Девебаир - Гюешево, която ще свърже директно Скопие със София. Тя е била започната през Втората световна война, когато Вардарска Македония е била в пределите на България.
 
В големите езера плуват 4 пътнически кораба с 360 места. Има идея за строеж на плавателен канал Дунав - Южна Морава – Вардар – Егейско море. Летищата са 16, от които 10 граждански.
 
В търговията Северна Македония изнася главно тютюн, цигари, платове, готови дрехи, обувки, черни метали, медни руди, мрамор, вино, а най-много се внасят течни горива, жито, суровини за текстилна промишленост, електроенергия. Главни търговски партньори са Гърция, България, Турция, Албания и др.
 
Скопие (550 хил.ж.) е столица на страната, разположен на двата бряга на река Вардар, в обширна котловина. Наследник е на древният град Скупи. През 518 г. бил разтърсен от катастрофално земетресение. Земетресението от 1963 г. е разрушило 85 % от сградите и погубило 1070 души. Каменният мост на река Вардар е от XVвек. Тук е и Скопската крепост, т. нар. Кале. В Скопие е уреден музей на занаятите. Забележителности на Старо Скопие са Куршумли хан от 1550 г. (сега археологически музей), Часовниковата кула (Сааткуле), няколко стари джамии, църкви и хамами.  Голям е броят на индустриалните предприятия. Тук е и Скопският университет „Свети Кирил и Методий”, Македонската академия на науките, студията на македонското радио и телевизия.
 
Битоля (85 хил. жители) е вторият по големина град в Северна Македония, но до Балканската война е бил по-голям от Скопие. Той е бил вилаетският център с голям брой консули. Наследник е на древната римска Хераклея. В миналото е носил имената Обител, Манастир, Манастрион. Наводнението през 1854 г. завлякло 6-те покрити моста с дюкяни на река Драгор, по чието подобие Кольо Фичето строи моста в Ловеч на река Осъм. Между историческите забележителности е Айдаркади джамия от 1561 г., дело на най-бележития архитект на турската империя Синан, Безистенът от XVIвек, хамамите Дебой и Йени, часовниковата кула и др. Битоля е главният енергетичен център. В близост работят три големи електроцентрали с лигнитно гориво.  Има фабрики за хладилници, платове, готови дрехи, захар и др. От многото манастири в околностите са останали само Буковският и Христофоровският, за които пишат Виктор Григорович, Ами Буе, Гризебах.
 
Прилеп (70 хил. ж.) е градът на Вълкашин и легендарния му син Крали Марко, на ароматичните цигари, на белоснежния мрамор. Тук е монетният двор на републиката. Това е третият по големина град на страната, прилепен до скалите, откъдето идва името му. Върху скалите са останките от крепостта Маркови кули. До тях е Вароша, където някога са се издигали 75 църкви. В новата част се издига Сааткула (часовникова кула), която е символ на града. Около нея е колоритната прилепска чаршия. Картинно е описанието на стария Прилеп, направено от Йордан Константинов-Джинот. Според него „прилепчани са трудолюбиви, досетливи, гостолюбиви, за наука желателни, чистотни, пеячи и играчи.... Прилепските болгаре, като прости и лакоми за хубави жени, омешеха болгарската кръв с цинцарска.”. В града има предприятия за метали, цигари, осветителни тела, стъкло, химикали и други. На 10 км от града е манастирът Трескавец от XIIIвек. с ценни дърворезби и икони.
 
Велес (50 хил. ж.) с амфитеатралното си разположение можем да оприличим на Македонското Търново. Датира от римско време с името Велизора, което значи „град на мостовете”. Такъв е смисълът на турското му име Кюприли, което се употребява от 1413 година. В миналото тук се изработвал т. нар. жълт сахтиян (мека козя кожа), която се търсила много в Пеща. Изработвали се и красиви грънчарски изделия. Христо Г. Данов избира Велес за трети град на своите книжарници заедно с Пловдив и Русчук. Те снабдяват българските училища с учебници, географски карти и други. В рамките на Югославия се наричаше Титов Велес. В града има предприятия за леене на олово, метални мебели, фаянс, порцелан, копринени платове, хранителни продукти и други.
 
Щип (50 хил.ж.) е възникнал на река Брегалница през IIIвек като римски град с името Астибо на пътя към Сердика. Във византийски източници се споменава с имената Симнот и Стипони, а в поменика на манастира Слепче фигурира като Щипца град. Старият безистен от XVIIвек е сега художествена галерия. Градският музей е настанен в Арсовата кукя. Заради големият брой текстилни предприятия Щип си спечели прозвището „Македонски Манчестър”. Тук е педагогическата академия „Гоце Делчев”и Рударско-геоложкият факултет на Скопския университет. Щип е родно място на проф. Александър Балабанов, Тодор Александров, Ваче Михайлов и др. Край Щип е баня Кекевица с лековита радиоактивна вода от 62 градуса.
 
Охрид (50 хил.ж.) е наследник на древния Лихнидос от римско време, на византийския Нов Епид. Станал е по-късно престолнина на цар Самуил с името Ох Рид – на рида. По време на Цар Борис I през 886 г. тук е изпратен Наум, а през 900 г. Климент – канонизирани по късно като светци. До 1767 г. тук е седалището на Българската охридска архиепископия, която съществува седем века. Между забележителностите на езерния град е Самуиловата крепост, големият брой църкви като „Света София”, „Свети Климент” (Св. Богородица Перевлепност), Охридската чаршия, вековният чинар, паметникът на Свети Кирил и Методий. Старият Охрид и църквата Свети Йоан Канео са под закрила на ЮНЕСКО. На 30 км от Охрид е манастирът „Свети Наум” и големият извор. Охрид е важен курортен и туристически център с много хотели, ресторанти и плажове.
 
Струга (15 хил.ж.) е разположена край Охридското езеро, там където от него изтича река Црн Дрим и се ловят ягулите (змиорки), когато тръгват към Саргасово море в Атлантика. Първото име на града е Енхалон, което на старогръцки означава змиорка. Името Струга също се превежда като ловище. Евлия Челеби описва ловището, красивите къщи на Струга с над 300 дюкяни, кервансараи, житен пазар, панагур (панаир). Оттогава е поговорката „Като Струга няма друга”, а в песните се пее за стружките моми, които белят платна на Охридското езеро. Известните стужани братята Константин и Димитър Миладинови отпечатват в Загреб през 1861 г. сборник български народни песни. Между забележителностите на града е къщата на братя Миладинови, природонаучният музей, църквата „Свети Георги”. На 5 км от Струга е курортната част, където има няколко хотела и плажове.