Република Южна Африка / РЮА /

02 Свптември 2016

Площ: 1.221 млн. km²
Население: 54.95 млн. д. /2015 г./.
Столица: Претория - (административна); Кейптаун - (законодателна); Блумфонтейн - (съдебна).
БВП: $ 326.54 млрд. - $ 5860/ч. /2015 г./
Основен износ: злато, метали, диаманти, въглища, вино, и др.

Република Южна Африка /РЮА/ с огромните си природни богатства и разнородно етническо население е икономически най-силно развитата страна в Африка.
Република Южна Африка (РЮА) или Южноафриканска република (ЮАР) е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка. Страната има 2798 km брегова линия на Атлантическия и Индийския океан. На север тя граничи с Намибия, Ботсуана и Зимбабве, на североизток — с Мозамбик и Свазиленд, а държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на РЮА. На територията й се намира най-южната точка на континента – Иглен нос.
Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, В РЮА има 11 официални езика, което прави страната втора в света по техния брой след Индия. Два от тези езици са с европейски произход - английският и африкаанс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от повечето бели и цветнокожи южноафриканци.
Около 79.5% от жителите на РЮА са чернокожи, разпределени в множество етнически групи, които говорят различни езици от групата банту, девет от които са официални. В страната живеят и най-големите европейска, азиатска и смесена в расово отношение общности в Африка.
РЮА е демократична парламентарна република, но за разлика от повечето държави с такова устройство, президентът изпълнява и функциите на ръководител на правителството. Страната е сред учредителите на Африканския съюз и има най-голямата икономика сред членовете на организацията. РЮА е и един от основателите на ООН, членува в Общността на нациите, Антарктическия договор, Групата на 77-те, СТО, МВФ, Г-20.

ГЕОГРАФИЯ. РЮА е разположена в най-южната част на континента Африка. Със своите 1 221 090 km² страната е на 25-то място в света, като по площ е сравнима с Колумбия.
Релефът на РЮА е планински, като в него има крайбрежни низини, плата, полупустинни и пустинни земи. Най-високата точка на страната е връх Нджесути (3408 m) в Драконовите планини.
Климатът е тропичен и субтропичен. Валежите са недостатъчни и неравномерни. Тропичен климат има в по-голямата част от страната. Най-горещо и сухо е в пустинята Калахари – най-високата измерена температура е 51,7º С, а годишните валежи са под 100 мм. В пустинята Намиб е по-хладно, заради студеното Бенгелско течение - /средната годишна температура е около 15º С/, валежите са оскъдни – под 50 мм. Във вътрешността валежите се увеличават от 200 до 600 мм., а по източното крайбрежие, под влиянието на топлото Мозамбикско течение, достигат до 2000 мм. Тук и температурите са по-високи – над 22º С. Субтропичен е климата в южните и югозападните части на страната. През сухите летни месеци средните температури са около 21º С, а през влажната зима – около 13º С. РЮА няма езера, а големите реки са малко. Река Лимпопо, към басейна на Индийския океан е една от най-дългите /1600 км/. В Индийския океан се влива и малката планинска река Тугела с най-високия водопад в Африка – Тугела /947 м - 2-ри по височина в света/. Най-голямата река в страната е Оранжевата река /2200 км/, която води началото си от планините в Лесото, тече на запад, пресича пустинята Намиб и се влива в Атлантическия океан.
За опазване на природата са създадени национални паркове и ловни резервати за сафари, най-известните от които са парковете Крюгер и Калахари-Гемсбок.

Национален парк Крюгер – петте най-опасни животни в Африка

ИСТОРИЯ. В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки на света. Останки на австралопитек (Australopithecus africanus) са открити в пещерите на Стеркфонтейн, Кромдрай и Макапансхат, като най-старите от тях са на около 3 млн. години. По-късно в региона живеят различни видове хора - Homo habilis, Homo erectus и накрая съвременния човек Homo sapiens.
Най-старата известна етническа група, обитавала Южна Африка, са койсаните, от които днес са запазени изолираните общности на бушмени и хотентоти. Те са изместени, подчинени и асимилирани в хода на разселването на народите банту. От XV в. нататък най-големите етнически групи в Южна Африка са зулу и кхоса, и двете от групата банту.
През 1487 г. португалския мореплавател Бартоломеу Диаш става първият европеец, достигнал най-югозападната точка на Африка, нос Добра надежда. През следващите десетилетия португалците развиват интензивно корабоплаване между Атлантическия и Индийския океан, но високите и скалисти брегове на Южна Африка не предизвикват интереса им и те използват за основни опорни пунктове Ангола и Мозамбик. В края на XVI в. в търговията с Индия се включват също Англия и Нидерландия, но и те не предприемат веднага опити за колонизиране на южноафриканското крайбрежие.
Основаване на Капската колония. През 1652 г. експедиция на Нидерландската източноиндийска компания, ръководена от Ян ван Рибек, основава снабдителен пункт на нос Добра надежда, на мястото на днешния Кейптаун, с което поставя началото на Капската колония, първата европейска колония в Южна Африка. Благодарение на добрата си стратегическа позиция този пункт трябва да служи като място за почивка на търговските кораби, пътуващи между Европа и Югоизточна Азия.
През втората половина на XVII в. и през XVIII в. Капската колония непрекъснато се разширява. Конфликтът за земя между белите заселници и местните кхоса довежда до поредица сблъсъци, известни като Кхоски войни. Нидерландците започват да заселват в Капската колония роби от Индонезия, Мадагаскар и Индия.
По време на Революционните войни в края на XVIII в. Великобритания установява временен контрол над Кейптаун, а в 1806 г. анексира Капската колония. Пограничните войни с кхоса продължават, като британците укрепват източната граница и окуражават заселването на британски имигранти. Междувременно във вътрешността на днешната Република Южна Африка се утвърждава държавата на народността зулу, начело с Шака, което предизвиква продължителен период на хаос и насилие - (1815-1840).

Отмяната на робството в британските колонии през 1833 г. засяга интересите на много бури, както се наричат потомците на европейски, главно нидерландски, френски и германски заселници в Южна Африка. Това, както и честите погранични сблъсъци с британската колониална администрация, кара около 12 000 бури да напуснат Капската колония през 30-те години на XIX в. и да се отправят към вътрешността на континента. Там те основават две републики - Южноафриканската република и Оранжевата свободна държава.
През 1867 г. във вътрешността на Южна Африка са открити залежи от диаманти, а през 1884 г. - злато. Това насърчава икономическия растеж и имиграцията, но също така усилва териториалните конфликти между Великобритания, бурските републики и местното негърско население. След Втората англо-бурска война - (1899-1902 г.), Великобритания установява контрол над цялата територия на днешната Република Южна Африка.
След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. Южноафриканският съюз е създаден на 31 май 1910 г. от четирите колонии - Натал, Трансваал, Оранжевата свободна държава и Капската колония.
В действителност най-губещо от тези войни се явява местното чернокожо население, към което започват да се прилагат расистките постановки на политиката на апартейд. За това население са определени два пустинни резервата - Лесото и Свазиленд, където негърското население се занимава със земеделие. Друга част от чернокожите са ангажирани в мините за добив на злато, диаманти, каменни въглища, цинк, олово и манган, благодарение на доходите от които Южноафриканският съюз се превръща в една от най-богатите и красиви държави.
След края на Втората световна война бялото население запазва своята власт и въвежда политика на расово разделение - апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на XX в., която води до широкообхватни икономически санкции, както и до изтеглянето на редица западни фирми от РЮА. Растящото недоволството на подтиснатото население стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи студенти в Совето, при което загиват 176 чернокожи ученици и студенти.
След дълги години на съпротива чрез стачки, протестни маршове, саботажи, както и терористични актове на различни движения, борещи се срещу апартейда, през 1990 г. правителството на РЮА, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на Африканския национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известният борец срещу апартейда, който прекарва в затвора 27 години).

Рондавел – типично жилище на Негри - Банту в РЮА

Постепенно апартейдът изчезва от конституцията и това дава възможност през 1994 г. да се проведат първите свободни избори, които партията Африканския национален конгрес печели убедително. Нелсън Мандела става първият чернокож президент на страната и заедно с последния президент на Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 г. Въпреки края на апартейда, в началото на XXI в. милиони южноафриканци, предимно цветнокожи, живеят в нищета.
Населението на РЮА възлиза на 54.96 млн. д. - (2015). По брой на населението страната е на четвърто място в Африка след Нигерия, Египет и Етиопия. Характерни са високата раждаемост (31‰) и приток на емигранти от съседните африкански страни. Средната гъстота е 36 души/км². Най-рядко е населена пустинната област на Калахари и Намиб.

Кейптаун с планината Тейбъл Маунтин - РЮА

Етническия състав на населението на РЮА се разделя на четири големи групи:
- чернокожи - 79,7%, (най-многобройни са племената зулу - 27,3%, и коса - 25,1%); бели - 9,1%; цветнокожи - 8,8%; азиатци - (основно от индийски произход) - 2,4%.
РЮА има три столици — главните градове на трите основни колонии, влезли в състава на Южноафриканския съюз. Органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд - в Блумфонтейн.

ИКОНОМИКА. Република Южна Африка е икономически най-развитата страна от Африка и сред двадесетте най-развити в света. На нея се пада 40% от стойността на промишлената продукция на африканския континент.
Водещ отрасъл на стопанството е добивът на полезни изкопаеми. РЮА е на първо място в света по добив на злато, платина, хром и манган. Водещи места заема и при добива на диаманти, черни въглища, уран и азбест. Други значителни суровини са ванадий, желязна руда, олово, титан, графит, сребро, медна руда.
Широко развита е машиностроителната промишленост. Произвеждат се кораби, самолети, автомобили. Страната е най-големия производител на автомобили в Африка. Има предприятия на „Фолксваген“, „Тойота“, „Форд“, „Дженеръл мотърс“, „Крайслер“ и др. Основни продукти на хранително-вкусовата промишленост са захар, вино и консерви.] Характерна алкохолна напитка е амарула - ликьор от плодовете на дървото марула.

Сън Сити - РЮА

Туризмът в Южна Африка се развива като един от най-важните сектори на икономиката. Забележителности с важно значение за туризма са Сън Сити, Национален парк Крюгер, Кейптаун, Йоханесбург, Драконови планини. През 2010 г. повече от 8.1 млн. туристи са посетили РЮА, а страната е реализирала приходи в размер на $ 8.7 млрд. През 2010 г. РЮА бе домакин на Световното първенство по футбол - първото Световно първенство по футбол, провеждано в африканска страна.