Португалия

09 Октомври 2014

109

Португалия (92 хил. кв. км.) обхваща югозападната част на Пиринейския (Иберийския) полуостров. Върху територията на страната се намира най-западната точка на Европа – Кабо да Рока. В най-северната част релефът е планински. Тук са най-западните снежни разклонения на Кастилските Кордилери и на испанската Месета. В средната част протича река Тежу. Тук е и столицата Лисабон. В южната част на Португалия край морето са образувани най-големите пясъчни дюни в Европа.

Португалия е богата на някои руди. По запаси и добив на волфрамова руда е четвърта в света. Има запаси на уран, гранит, мрамор и други.

През лятото климатът е горещ, а зимата мека, което способства за дълъг сезонна морския туризъм и благоприятни условия за селско стопанство.

Броят на населението е 10,5 млн.души, като почти 100 % са португалци. 97 % са католици.

Португалия е член на ЕС от 1986 г. Тя е индустриално – аграрна страна, която през последните 15 години се развива с бързи темпове. В страната силни позиции запазва чуждия монопол.

Нараства значението на корабостроенето и кораборемонтната промишленост, химическата, електротехническата и електронна промишленост. Сглобяват се автомобили на „Форд”, „Пежо – Ситроен” и др. Произвеждат се радиоапарати, телевизори, компютри и др. Развиват се текстилна, керамична, обувна и др. отрасли.

Над 20% от населението е заето в селското стопанство, но в сравнение с другите страни от Европа селското стопанство е слабо механизирано и с ограничена употреба на изкуствени торове. Специализира в лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството и др. Отглеждат се маслини, дюли, ябълки, сливи, мандарини, смокини, португалско зеле и др., а на остров Мадейра - банани, ананаси, фурми и др.

В Португалия туризма е основен стопански отрасъл. В южната част на страната морският туристически сезон е много дълъг.

Лисабон (1.9 млн. д.) според преданията е основан от Одисей. Разположен е в естуара на р. Тежу. Тай е най-големият икономически и културен център на страната. Паметникът на Маркиз де Помбал (1699-1782 г. – голям реформатор и привърженик на просвещенския абсолютизъм) е построен до най-големия и най-висок висящ мост на Европа. Във вид на кораб (висок 52 м) е построен паметник на покорителите на моретата и първооткривателите на новия свят. На борда са наредени фигурите на Хенри Мореплавател, Вашку да Гама, Фернандо Магелан, Диаш ди Новаш, Зорго Вац и др. Край естуара на Тежу е Беленската кула, откъдето са започвали много експедиционни плавания. Сградите са построени по време на Великите географски открития в стил португалски ренесанс. В храма на манастира Йеронимите са саркофазите на Вашку да Гама и поета Луиш ди Камоинш.

Порту (310 хил.ж.). Името му означава пристанище. Тук възниква римското укрепено пристанище Портус Кале, което дава името на древна Лузитания – Португалия. Другото обяснение за името на страната е свързано пак с Порто и гало, което означава петле. Петлето е много разпространен сувенир, дори има паметник в град Барселуш. Град Порту е разположен амфитеатрално в естуара на река Дору, над която са построени два интересни моста. Единият е „Дона Мария Прая”, построен по проект на инж. Айфел. На десният бряг е предградието „Вила Нова ди Гоя” , където са прочутите винарски изби на „Ферейра”, „Сандеман” и др. Символ на това място са прочутите лодки – гемии, с които прекарвали бъчвите вино. Старинната част на Порту я наричат „Бижу на Европа”. От 1998 г. е под закрила на ЮНЕСКО.

Островният район на Португалия включва групата на Азорските (Ястребови) острови. Представляват архипелаг от 9 острова. Разположени са в Атлантическия океан на 1400 км от Лисабон. На остров Файнал (Островът на хортензиите) са вулканите Калдейра и Каспалинуш (изригнал последно през 1957 г.).

Остров Мадейра е открит през 1419 г. от Жоао Зарку и Тристау Тейшера. Смаяни от зеленината и горите го нарекли Мадейра (горист). Известен е още като „Перлата на Атлантика” и „Зеленият земен рай”. Пренесените от Бразилия орхидеи са пищни и носят името „Кралицата на Мадейра”. Островът е истинска ботаническа градина.

ИСТОРИЯ

Пределите на днешна Република Португалия са населявани от праисторически времена. Векове наред те са обитавани и завоювани от различни племена и народи – келти, лузитани, гърци, римляни, маври. Римската империя завладява региона около 140 г. пр.Хр. Към края на Римската империя, вестготите нападат целия Иберийски полуостров, а в началото на VІІІ в. маврите завладяват християнските царства, които заемат по-голямата част на Иберийския полуостров.Алфонсо Енрикеш на 25 юли 1139 г. се провъзгласява за крал и официално обявява независимостта на Португалия от маврите. Той е признат за такъв през 1143 г. от Алфонсо VІІ, крал на Леон и Кастилия и през 1179 г. от папа Александър ІІІ. През 1147 г. град Лисабон е обявен за столица. Като останалата част от Европа, Португалия е опустошена от Черната смърт (1348-1349). През 1373 г. кралството сключва съюз с Англия, който е най-дълго съществуващият съюз в света.

Португалското кралство става водеща сила във времето на Великите географски открития и се превръща в могъща колониална сила. Принц Хенри Мореплавателя, син на крал Жоао I, се превръща в основен спонсор и покровител на това начинание. През 1488 г. Бартоломео Диаш достига нос Добра Надежда, с което доказва, че Азия е достъпна по море.

С договор от 1494 г. с Испания Португалия получава право на монополно господство над всички морета и земи, разположени на изток от 50о з.д. През 1498 г. Вашко да Гама достига западното крайбрежие на Индия. През 1500 г. Педро Кабрал открива Бразилия за Португалия. Десет години по-късно, Алфонсо де Албукерке превзема Гоа в Индия, Ормуз в Персийския проток, както и Малака, сега държава-членка на Малайзия. По този начин империята установява португалски контрол над търговията в Индийския океан и южната част на Атлантическия океан. До средата на ХVІ в. португалската империя обхваща Западна и Източна Африка, Бразилия, Иран, Индокитай и Малайския полуостров.

През 1581 г. Филип II нахлува и Португалия е завладяна от Испания. Португалската независимост е прекъсната между 1580 и 1640 г. Това става, защото крал Себастиан и крал Хенри І умират без наследници. Филипе ІІ се възползва от ситуацията, заема престола и се провъзгласява за крал Филип I на Португалия.

Въпреки че Португалия не губи официално своята независимост, тя се управлява от един и същ монарх. За кратко той сформира Иберийски съюз между двете кралства като лична уния. Това лишава Португалия от отделна външна политика и води до участие в Осемгодишната война между Испания и Холандия. Войната влошава отношенията с най-стария съюзник на Португалия - Англия и загубата на Ормуз.

През 1640 г. Жоао IV Браганса, начело на въстание, подкрепено от недоволни благородници, е обявен за крал и възстановява независимостта на Португалия. През 1595 - 1663 г. холандски компании навлизат в португалски колонии и засягат търговските й интереси в Бразилия, Африка, Индия и Далечния изток. В резултат Португалия загубва търговския монопол по море. В португалската търговия настъпва катастрофален спад. Когато през 1640 г. португалската монархия е възстановена холандски, английски и френски конкуренти вече се възползват от лъвския пай на колониите в света и търговията. Португалия запазва Ангола и Мозамбик в Африка и Бразилия до 1822 г. През 1975 г. тя загубва всичките си колонии без Макао, която получава независимостта си през 1999 г. и става автономен район на Китай.

На 1 ноември 1755 г., Лисабон, най-големият град и столица на Португалската империя, е силно разтърсен от земетресение, при което загиват хиляди хора и е унищожена голяма част от града. През 1762 г. Испания нахлува на португалска територия като част от Седемгодишната война, но на следващата година статуквото между двете държави е възстановено. Португалия е сред първите страни, които признават Съединените щати – на 21 февруари 1791 г.

Есента на 1807 г. Наполеон нахлува в Португалия. От 1807 г. до 1811 г., британско-португалски сили се борят успешно срещу френската инвазия. С революцията от 1810 г. португалците отхвърлят монархията и обявяват страната си за република, но през 1822 г. Португалия е обявена за конституционна монархия.

На 1 февруари 1908 г. крал Карлос І и неговият наследник, принц Филипе са убити в Лисабон. Под неговото управление Португалия два пъти е обявена в несъстоятелност – на 14 юни 1892 г. и на 10 май 1902 г. Новият крал Мануил ІІ е свален на 5 октомври 1910 г. с революция, която премахва режима и Португалия става република.

Политическата нестабилност и икономически слабости са плодородна почва за създаване на хаос и безредици по време на Първата република, утежнени от португалската военна интервенция през Първата световна война, военен преврат на 28 май 1926 г. и създаването на диктатура на ген. А. Кармона. През 1928 г. той е избран за президент, но през 1932 г. предава властта на Антонио де Оливейра Салазар. През 1933 г. е приета конституция, която узаконява корпоративната държава с еднопартийна система и ограничени граждански права.

Португалия е една от петте европейски страни, които остават неутрални през Втората световна война. Дясната диктатура на Антонио ди Оливейра Салазар е свалена през април 1974 г. с безкръвен ляв военен преврат в Лисабон, известен като Революцията на карамфилите. За президент е избран Ф. Коща Гомеш. От тогава Португалия е парламентарна република и се поставя началото на пътя към модерната демокрация, както и даването на независимостта на последните колонии в Африка.

Казват, че Португалия е на 13-то място сред най-спокойните и на 8-мо сред най-глобализираните държави в света. Тя се присъединява към ООН през 1955 г. и нейни военни сили участват в редица операции на ООН, включително Конго, Гвинея, Ливан и Източен Тимор. Държавата е сред основателите на НАТО и активен член на Алианса като португалски сили участват в операции в Афганистан и Косово.

През 1986 г. Португалия се присъединява към Европейската икономическа общност, по-късно ЕС. Португалия винаги е подкрепяла разширяването на ЕС, в това число преговорите за членство с Турция. На 26 март 1995 г. Португалия започва да прилага правилата на Шенгенското пространство, премахването на граничния контрол с други членове на Шенген, като същевременно засилва граничния контрол с трети държави. През 1998 г. в Португалия се проведе Световното изложение, а през 1999 тя е една от страните - основателки на еврото и на еврозоната.

През 1996 г. е сред основателите на Общността на говорещите португалски език държави(CPLP) със седалище в Лисабон., предназначена да се обединят португалоезичните страни, използването на португалски език и развиването на политически и икономически връзки. През 2004 г. Португалия бе домакин на Европейското първенство по футбол, а през 2007 г. държавите от ЕС подписват Лисабонски договор.

Португалия е република начело с президент, избиран за 5 години. Законодателен орган е еднокамарен парламент - Събрание на Републиката, избиран за 4 години. Изпълнителната власт се състои от правителство, начело с премиер-министър.

Португалия е разделена на 7 административни региона. Два от тях са островни групи в Атлантическия океан - Мадейра и Азорските острови. Островите Мадейра (включват шест малки и един голям остров – Мадейра) са разположени на около 1000 км югозападно от Португалия. Те са популярна туристическа дестинация. Такава е славата и на Азорските острови, съставени от 9 големи вулкански острова и 10 малки островчета (на около 1200 км западно от Лисабон).