Плитвички езера
08 Февруари 2014
381
В самото сърце на Хърватия се намира чудесния парк Плитвички езера – съчетание от приказна елегантност, девствена красота и величие. Районът е обявен за национален парк на 08.04.1949 г., а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Названието Плитвице е записано за пръв път през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.
До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на парка Йосип Мовчан решава да бъде изградена система от дървени мостчета, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.
Археологическите разкопки показват, че на територията на парка е съществувало праисторическо селище, а на място известно като Градина са намерени останки от укрепления на илирийското племе Яподи. На същото място римляните изграждат наблюдателни кули, на чиято основа по-късно е издигнат укрепен манастир.
От 7-ми век тази местност постоянно е обитавана от хървати.
Османските нашественици са налице в този район от 1528 г. до началото на 18-ти век. Тук Австрия създава Военна граница и спира проникването на турците към Европа. В района около езерата започват постепенно да се заселват пастири, които в горите си посторояват дървени колиби, а на по изчистените терени се започва изграждането на селища.
През 1861 г. е основано управление на границите на горите, което на широкото място си построява "пътническа къща", а хората и дават прозвището "Царска къща", защото в нея отсядали царските офицери.
През 1890 г. на мастото на днешен Лабудовац, търговеца Девчич построява първата кръчма и дъскорезница, но скоро всичко изгаря в голям пожар. В последствие загребчанина Яначек построява на това място къща за гости с ресторант и го нарича " Яначековия дом на Labudovас".
През 1896 г. на Велика Поляна е построен първия хотел с капацитет 200 гости. Той представлявал едноетажна сграда от камък и дърво. През 1920 г. хотела се разширява и модернизира, а през 1939 г. изгаря в пожар. До 60-те години се построяват още няколко жилищни сгради и хотели по проекти на известни хърватски архитекти, но през 80-те години по нареждане на бившата власт на СФРЮ повечето сгради са разрушени.
По време на войната Сърбия – Хърватия, целият район е бил окупиран от сръбската армия. Населението е прогонено, къщите им са изгорени, а останалите сгради – сериозно повредени.
След 1991 г. районът отново оживява. Заформят се нови селища и се строят нави хотели.
Площта на националния парк "Плитвички езера" според информация от ЮНЕСКО е 19479 ха, а според хърватски източници е 29482 ха, от които 22000 ха гори. Най-високият връх на Мала Капела (1280 м) е и същевременно най-високото място в националния парк.
Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.
Националният парк "Плитвички езера" е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Негов основен феномен е особеният начин на създаване на шуплестия варовик в резултат на строго определени взаимодействия между физикохимичните и биологичните особености на карстовата акватория при днешните климатични условия и условията на ненарушено природно равновесие. Чрез образуване на варовикова кора върху подводната растителност, в местата на преливане на водата възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.
Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина и е второто по големина в състава на горните езера с дълбочина 37 м. Лявото му крайбрежие се намира в зона с най-строга защита, където е забранен достъпа на посетители. Поради своята дълбочина и ширина на водата на езерото е с тъмно-зелен оттенък. Тук можете да се насладите на неописуема тишина на природата по хълмовете около езерото, обрасли с висока борова гора и широколистни дървета.
Продължаваме с езерата Ciginovac (името се получило от една история, която разказва, че по време на риболов"циганин"се удавил в езерото) и Okrugljak (кръстен на своята кръгла форма). На северозападната страна в Okrugljak се изсипва водата от Ciginovac, а 20 м високия Labudovački водопад украсява частта от изсъхналата травентинова бариера.
Под нея се намират множество кухини, полу-пещера и пещера, наречени с общо наименование: špiljski vrt - пещерна градина. Някога чрез издялани каменни стъпала е можело да се премине между тях. Изпод самия лебедов водопад е бил входа към Janečekovа пещера – дълга 50 м. Днес част от бариерата закрива самия вход и влизането в пещерата е невъзможно.
Следват Batinovac, Veliko jezero, Malo jezero, Vir jezero, Galovac.
В северната част на езерото Galovac, в подножието на Stubice се намират фини екземпляри от доломитни скали. Цялата източна страна на езерото, с дължина около 200 м. се характеризира с множество водопади - наречени Prstavci, които се спускат към езерото но широки каскади. Есенните цветове придават на езерото Galovac специален вид красота.
След Galovac следват езеро Мила , Градинско и Burgeti. От Burgeti водата се влива в езерото Козяк. То е последното от поредица от Горни езера на надморска височина от 534 m и максимална дълбочина 46 м.
Приблизително преди 400 години езерото Козяк е съставлявало две езера, разделени от 40 метра висок водопад, обаче травертиновата бариера в края на езерото (Kozjacki мостове) нараствала много по-бързо, отколкото бариерата, която разделяла двете езера. По този начин се повишло нивото на водата в едното езеро и постепенно заляла водопада. Когато и бариерата била наводнена, езерата се слели в едно и се получило това, което виждаме днес. Езерото Козяк е кръстен на една приказка, която разказва как 30 кози се удавили в езерото, докато пресичали от брега към острова, бягайки от вълци. В езерото Козяк се намира острова Štefanijin – дълъг 275 м и широк 60м, с площ от 0,014 km2. Неговото име е посветено на кралица Stefanija, която го посещава през 1888 г.
Долните езера, които са по-малки и по-плитки, се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап. Milanovac, Gavanovac, Kaluđerovac i Novakovića Brod са в састава на Долните езера.
Езерото Милановац граничи с над двадесет метра висока скала, а пътеката за разглеждането му е в непосредствена близост до водата. В източната част на езерото се намира малък състав от водопади наречени Milkа Trninа в чест на знаменитата хърватската оперна певица с международна репутация.
Следва езерото Gavanovac, което над травертиновата бариера наречена Velikа Kaskadа, се влива в езерото Kaludjerovac.
От тази каскада пътя се разделя – от една страна към входа на пещерата Supljara, където по каменни стълби може да се излезе на перваза над пътя, който преминава по ръба на каньона. Другия път – това е основната туристическа пътека която се простира по протежение на каскадата, преминава в западната част на каньона и ни води до края на езерото.
Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата, та дори и броят на езерата постоянно се променят.
Най-известните водопади на Горните езера са: Батиновачки (Batinovački), Галовачки (Galovački), Козячки (Kozjački), а на Долните: Милановачки (Milanovački), Милке Търнине (Milke Trnine), Велике каскаде (Velike Kaskade), а венец на тази своеобразна водна симфония са Саставци (Sastavci), където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица, където се намира най-високия водопад в Хърватия - Veliki slap висок 78 m.
Към природните ценности на парка спадат и спелеоложки обекти – 20 пещери. Повечето от пещерите (14 на брой) са във варовиковата част на Плитвица: Шупляра (Šupljara), Голубняча (Golubnjača), Църна печина (Crna pećina), като особен интерес представляват пещерите в шуплестия варовик, възникнали под водопадите.
Повече от три четвърти от площта на парка е обрасла с гора, а останалата част са поляни и ливади край пръснати селца. Заради голямата височинна разлика – от около 400 m до 1 200 m – в този район се срещат единайсет горски видове. В състава на горите преобладават бук, ела, смърч и бял бор. В местността Чоркова увала (Čorkova uvala – Чоркова котловина), в северозападната част на парка, е запазена девствена буково-елова гора с уникални дървесни екземпляри.
Когато заговорим за животинския свят в Плитвице, първата асоциация е със неговия защитен знак – мечокът. Но като цяло се наблюдават повече от 50 вида бозайници: съсели, земеровки, таралежи, златки, белки, диви свини. Най-новите изследвания установяват 20 вида прилепи - които живеят в различни дупки и пещери. Специален интерес често са популациите на вълци, елени, сърни, диви котки, рисове, видри. В езерата има пъстърва, клен, червеноперка и два вида рак: речен и поточен. Заслужено внимание е отдадено на група пеперуди, които са само 321 вида: 76 вида са дневни и 245 вида – нощни.
В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно.
Първите научни изследвания за живота на растенията в Плитвичките езера започват в средата на 19-ти век. Но чак доста по-късно през 1984 г. след систематично изследване на високи растения, се потвърждав, че парка по отношение на богатството и разнообразието на флората на висшите растения е уникално явление. В рамките на сравнително малка площ е имало 1267 растителни вида, принадлежащи към 112 семейства. Голямото разнообразие и наличието на реликтни, ендемични, редки и застрашени видове, много от които са включени в Червената книга на Република Хърватия – оценява парка като много ценен флористичен район, не само в Хърватия, но в Европа и света. Като цяло защитени са 22 вида растения. В тази група особено се отличава дамското чехълче (Cypripedium Calceolus) - най-красивата орхидея в Европа.
В националния парк "Плитвишки езера" са организирани множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, а в околността съществуват и няколко къмпинги и хотел.
Е... време е да се отдадем на гастрономически удоволствия на една кухня на базата на естествени и домашно приготвени съставки. На входа на Национален парк ще се сблъскате с пейки, на които местните жени продават автентични торти и сладки на тази област, печени според стогодишни рецепти, преминали в устната традиция. Прошуто, скара, агнешко, супата Лика, всички видове печени месо с картофи, печено месо, картофени половинки, пъстърва, кисело мляко, бухти Лика, сиренето Лика или ябълкови щрудели са само някои от специалитетите, които трябва да опитате.