Нова Зеландия

31 Август 2016

Площ: 268 хил. км²
Население: 4.7 млн. д. /2015 г./
БВП: $ 169.9 млрд. - $ 36 255/ч. /2015 ч./
Основен износ: месни и млечни продукти, риба, машини, химически продукти.

Нова Зеландия е рядко населена островна страна с удивително красива природа и самобитна култура.Нова Зеландия е разположена в югозападната част на Тихия океан, на около 1600 км. югозападно от Австралия. Включва голям брой малки острови и два големи континентални острова – Северен и Южен, разделени от протока Кук - /широк 20 км./. Планинският остров Стюарт – най-големият сред малките острови /1685 км²/, се намира в най-южната част на страната. Нова Зеландия притежава и владенията Острови Кук, Ниуе и Токелау. Те са самоуправляващи се територии, които дипломатически се представят от Нова Зеландия и поддържат тесни икономически връзки с нея.

ГЕОГРАФИЯ. Въпреки неголемите си размери Нова Зеландия има разнообразна природа – фиорди, ледници, планини, плата, хълмове, равнини, живописни речни долини, езера, блата, красиви плажове.

Фиорд по крайбрежието на Нова Зеландия

В най-голямата си част релефът на Северния остров е резултат от активна вулканична дейност. Най-голямото новозеландско езеро Таупо /600 км²/ е разположено в кратера на огромен угаснал вулкан. От езерото извира най-дългата река в страната – Уайкато, която тече на северозапад и се влива в Тасманово море. Непосредствено до Таупо се намира Централното вулканично плато с четири активни вулкана. Поради активните тектонски движения дълбоко под платото температурите на земните пластове са много високи. По разломните линии бликат горещи извори /гейзери/ и кални вулкани, има и слаби земни трусове, съпроводени често от мощни земетресения. Релефът около платото е нископланински и хълмисто-равнинен с крайбрежни низини. Бреговата линия на Северния остров е силно разчленена, а двата най-големи градове – Уелингтън и Оклънд, са построени в големи заливи – естествени пристанища. Северно от Оклънд има пясъчни плажове, субтропична растителност и мангрови блата.

Релефът на Южния остров е предимно планински, доминира голямата планинска верига Южни Алпи, която се простира почти по цялата дължина на острова. По склоновете на най-високия връх Кук /3754 м/ се спуска големият ледник Тасман. От разрушителната му дейност са моделирани специфични ледникови релефни форми – дълги езера и дълбоки трогови долини. Голяма част от бреговата линия на Южния остров е силно разчленена от дълбоки, силно разклонени заливи – фиорди.

Връх Кук /3754 М/ - Най - висок в Нова Зеландия

Нова Зеландия има мек климат – субтропичен - /на Северния остров/ и умерен - /на Южния остров/, с равномерно разпределени валежи. Във вътрешността на двата острова няма места, отдалечени на повече от 120 км от брега. Затова много рядко се наблюдават екстремни климатични явления. Лятото е топло, през зимата температурите рядко падат под 0º С. Изключение правят студените южни планини на юг. Средните годишни валежи за страната са 750 мм., но в планинските вериги варират силно според разположението им.

Нова Зеландия е географски изолирана територия и много от местните видове растения и животни са ендемити. Единствено тук се срещат нелетящите птици киви, такахе, какапо, птиците кеа и др. До заселването на острова от европейците тук нямало бозайници, освен прилепи. Около ¼ от площта на Нова Зеландия е покрита с гори, съставени основно от местното дърво каури - /едно от високите дървета в света/, което се среща в най-северните части на страната.

Традиционен поздрав между Маори

ИКОНОМИКА. Около 50% от площта на Нова Зеландия е подходяща за земеделие и пасищно животновъдство. През последните 30 години селското стопанство е преобразено и модернизирано и едно от най-развитите в света. В резултат Нова Зеландия е износител на краве масло, както и сред водещите износители на вълна, кожи и месо.
Въпреки че селското стопанство е водещ отрасъл в икономиката , през последните 30 години в Нова Зеландия се развиват и редица други производства. Водеща е леката и хранително-вкусовата промишленост. Изградени са много големи предприятия за преработка на месо, мляко, плодове и зеленчуци.

Нова Зеландия има значителни запаси на мед, желязна руда, олово, цинк, злато въглища, нефт и природен газ и др. На тяхна основа се развиват нефтопреработването, химическата промишленост, черната и цветна металургията. Около 80% от електроенергията на Нова Зеландия се произвежда от потенциално неизчерпаеми енергоизточници – геотермални и водни.

Над 1/3 от населението е заето в обслужващите дейности като банково и застрахователно дело и туризъм. Тук туристите идват заради удивителната природа и запазените традиции на маорите, а също и заради славата на Нова Зеландия като мирна и спокойна страна.

Нова Зеландия – страната на белите вина

Население. Нова Зеландия е страна на стари и нови заселници. Маорите, най-старите обитатели на Нова Зеландия, се заселили тук към IX в. След пристигането на британците /след 1840 г./ броят им силно намалява и днес те са около 12% от населението.
Новозеландците имат висок стандарт на живот, но местните маори са бедни и много от тях безработни. Промените в икономиката на страната през 80-те години на XX век водят до значително повишаване качеството на здравеопазването. Въпреки водещите позиции на селското стопанство около 85% от населението живее в градовете.
Маорите – коренното население на Нова Зеландия имат полинезийски произход. Според легендите и митовете им народът дошъл в Нова Зеландия от островите Кук. Маорите развили богата култура. Традиционното им изкуство е изработването на сложни изящни дърворезби, с които украсяват своите лодки, тъкачество, цялостна татуировка на лицето, наречена „моко“, която мъжете използвали по време на война.

Нова Зеландия получава своето име от първия си откривател - холандеца Абел Тасман, чиято експедиция изследва западните брегове през 1642 г. Но при опит да слязат на брега моряците били нападнати от войствените маори. През 1769 г. английският мореплавател Джеймс Кук пръв стъпва на новозеландска земя и я обявява за британско владение. През 1840 г. Нова Зеландия е вече британска колония . През 1852 г. се изработва конституция, която дава голяма автономия на страната, а от 1907 г. Нова Зеландия е британски доминион.

Европейците, пристигащи на вълни в Нова Зеландия от началото на XIX век, принуждавали маорите да продават земята си на безценица. Това предизвиква избухването на поредица от войни. Същевременно заселниците пренесли на острова заразни болести, срещу които маорите нямали имунинет. В резултат техния брой драстично намалява под 50 000 души. Въоръжените конфликти между европейци и маори продължават през целия XIX век. През миналия XX век Нова Зеландия е принудена да промени отношението си към маорите. Те получават материални компенсации и частично възвръщане на земите. Маорите извоюват и правото децата им да се обучават на родния език – маоританга.

Оклънд – Най - големият град на Нова Зеландия

Въпреки че Оклънд /1.3 млн. ж./ е най-големият и най-многолюден град, а също и финансов център на страната, седалището на правителството е в столицата Уелингтън /430 хил. ж./. Върховен глава на страната е кралицата на Великобритания. През 1893 г. Нова Зеландия става първата страна в света, която дава избирателни права на жените.
По-голямата част от новозеландците подкрепят категорично членството на страната в Британската общност. Нова Зеландия поддържа оживени икономически връзки с Австралия, Великобритания, САЩ, Япония и редица страни от Югоизточна Азия.